Странно нещо е политиката…
Идват едни хора от нищото… Съдбата ги праща на някакви места, ситуацията ги прави малко повече от нищото.
Те, обаче, в първите дни и месеци, са нормални хора, които въпреки кариерните си мераци все още не са изкарали тази своя осъзната вътрешна амбиция за власт и някой лев на показ, все още имат човешки образ и обноски.
Но явно ВЛАСТТА, независимо от количеството, покосява много повече от всякакви пандемии и зарази.
Уж клели се пред хората, които са отделили от времето и са им дали доверието си, влезлите във властта решават, че са стигнали най-сетне до мястото, което са заслужавали отдавна, но не са получили до момента.
Малки хора на висок пост – постовете стават високи- хората, все по-малки…
Най-големият проблем на съвремието ни, е липсата на ценности. И наличието на Фейсбук… Можеш да си избълваш простотията публично безпроблемно и да живееш с мисълта, че си значим …. Страшно е. Днес всички са равни в невежеството и неграмотността. И са болшинство…
Съвременните технологии не позволяват да се усамотиш и потънеш в размисли във философията на Сократ, в класическите образи на героите на Достоевски, Чехов, Гогол, Стендал, Мопасан, Теодор Драйзер, Антоан дьо Сент-Екзюпери, до героите на Вазов, Елин Пелин и Йовков. Ще пропуснем поезията или оперното изкуство….
Да се разплачеш на „Майчина сълза” на Ангел Каралийчев, да усетиш дъха на „Хензел и Гретел”, да се спомниш за „Чичо Томовата колиба”…
Чудиш се какви хора се кандидатират, а още повече се чудиш и как ги избират…
Оказва се, че било просто. А, БЕ, ВЕ- то на националната политика е една- тази, която Алеко блестящо е описал.
Дали Бай Ганьо е национален или социален герой, дали все още е жив?... Със сигурност са живи образите на Дочоолу и Гочоолу, духнали свещите, а днес подменили бюлетините. Но все по-малко избиратели са чели или чували за тях. А и вероятно не им трябва- те са до тях.
Ако навремето блянът е бил Солунската митница, то днес са еврофондовете, кражбата на бизнеси и на ДДС. Ако тогава държавата е била млада, то сега е вече като символът на Темида- сляпа за корупция и справедливост. Олигарси, феодали… съвременната терминология, когато се говори за демокрация, за справедливост, за независимост….
Странно нещо е политиката… Но дано не се забравя приказката за юнака, който станал цар и след това как се е променил.
Моделът на максимум хора в зависимост все повече става актуален днес. Зависимост и от обедняващата душевност, запушена с някой лев или със синтетична дрога.
Накъде отиваме, кой накъде ни води??? Въпроси, които все по-малко си задаваме… В борбата да оцеляваме.
А това, че колелото на историята се върти и всичко се повтаря е закон. Лошото е, че никой не се опитва дори да го променя.
Дано с окапването на листата не окапят за пореден път надеждите за поне малко повече справедливост и човечност.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай