Днес е : Понеделник, 26 Октомври 2020

112 години от Независимостта на България

Публикация 22 Sep, 2020 / akcent.bg

Черновата на манифеста, с който се провъзгласява Независимостта, е писан на гара Две могили

 

   112 години от Независимостта на България - на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново Фердинанд прочита манифест*, с който обявява  независимостта на България. Министър-председателят Александър Малинов провъзгласява манифеста пред хилядното множество, събрало се на хълма Царевец. Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява на стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й̀ в международните отношения. 

    Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка.

    Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията.

   В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата "Хан-Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.

     На 22 септември 1908 е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г.

 

   *Манифестът към българския народ гласи:

   „По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

   Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването й̀. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

   Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

   Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

   Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за
независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

   Да живее свободна и независима България!

   Да живее Българският Народ!”

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама