Българската икономика след Covid-19: Три години махмурлук

Публикация 06:11 14 Юни, 2020 / Капитал / 906

Машиностроенето и туризма ще преминат през по-продължителни трудности, но кризата отваря възможности за България, сочи анализ на McKinsey

Възвръщането на българската икономика до предкризисни нива може да отнеме три години, сочи анализ на McKinsey&Co.
Страната не е толкова зависима от външното търсене, колкото други държави, но сектори като машиностроенето и туризма ще преминат през по-продължителни трудности.
Кризата отваря и възможности за България - за по-бърза дигитализация и привличане на нови инвеститори.

Никой не може да отрече, че последните три месеца шокираха бизнеси, правителства и потребители. Но първоначалният ступор премина и на дневен ред е въпросът какво следва. В опит да отговори на този въпрос "Капитал" се обърна към една от водещите консултантски групи в света - McKinsey&Co. Като част от дейността си McKinsey чертае прогностични икономически модели, базирани на сериозно количество данни и исторически съпоставки. В специален уебинар двама представители на компанията - партньорът от офиса в Будапеща Андраш Кадоча и асоциираният консултант от Копенхаген Борис Георгиев, изложиха прогнозите си за бъдещето.

Нито добре, нито зле

След първоначалния шок и последващите негативни икономически последици постепенното освобождаване на рестрикциите започва да събужда потреблението на домакинства, а оттам и търсенето за бизнеса. В никакъв случай обаче не може да се говори за нивата на активност от края на миналата година или дори първите два месеца на тази. От една страна, домакинските бюджети се свиха, а финансовото състояние на фирмите масово се влоши. От друга, нито едната, нито другата страна планира да харчи повече във все още несигурната епидемиологична обстановка.

Кадоча начерта девет сценария за възстановяването на глобалната икономика, като разликата е в ефективността на ограничаването на вируса и на правителствените мерки в помощ на бизнеса и домакинствата. Сценариите са базирани на анкета сред близо 2500 мениджъри, направена от McKinsey два пъти - в началото на април и месец по-късно, в началото на май. През април най-очаквани са два сценария, кръстени "А1" (31% от анкетираните) и "А3" (16%). И в двата икономическите политики са частично успешни, но в "А1" вирусът се връща отново и отново, докато в "А3" е бързо ограничен. Сметките за песимистичния "А1" са следните: спад на БВП в еврозоната с над 11% за 2020 г., в Германия с 10%, а в България с 8 - 10%. Връщането на предкризисните нива на икономиките може да се очаква след повече от три години - към втората половина на 2023 г. За сравнение - хоризонтът на "А3" е 2021 г.

Автор: Капитал

Същата анкета е проведена месец по-късно, когато последствията започнаха да се изясняват и започна да се планира разхлабването на ограничителните мерки. Резултатите показват, че настроенията са се влошили - очакванията за по-неблагоприятния сценарий нарастват до 36% от анкетираните, а за "А3" - до 17%.

Според Андраш Кадоча реалността ще бъде някъде в средата. Някои държави може да попаднат в песимистичния, а други - в оптимистичния сценарий. В Централна и Източна Европа например това зависи от три фактора - сътресенията по линия на веригите за добавена стойност, доколко туризмът е определящ за местната икономика и зависимостта от паричните преводи на емигранти.

Слабото място на България

Добрата новина е, че българската икономика е по-малко зависима от износ и външно търсене, отколкото други страни като Словакия и Унгария, сочи Борис Георгиев. Износът например заема около 93% от БВП на Словакия, около 84% за Унгария, докато за България износът представлява около 67% от БВП. Туризмът например заема около 8% дял от местния БВП при 20% в Хърватия. Хотели и ресторанти ще бъдат тежко ударени от намаления поток на чужденци и ограничителните мерки - по сметки на McKinsey търсенето в сектора ще се свие с 25 - 35% общо през годината, но пък делът на бранша в добавената стойност е едва 3% през 2019 г.

Парите от емигранти са фактор, защото стимулират потреблението на домакинствата в страната, но в България сумата не е толкова значителна - 4% от БВП при 11% в Украйна например. Частното търсене в България обаче е неустойчиво заради ниските доходи и производителност в страната. Което означава, че кризата ще окаже значителен ефект върху търговията - най-големият сектор в страната с над половин милион заети и генерирана добавена стойност за 7.3 млрд. евро през 2019 г. Според McKinsey търсенето в сектора тази година ще е с 5 - 15% под миналогодишните стойности в най-вероятния сценарий.

Силен удар обаче ще усетят експортно ориентираните браншове. Една пета от високотехнологичните продукти, които България изнася, се изкупуват от Германия (1.4 млрд. евро). Основните пазари за български стоки от метали пък са Германия (758 млн. евро), Китай (547 млн. евро) и Турция (543 млн. евро). Общият експорт на страната се равнява на 67% от местния брутен вътрешен продукт и две трети от износа зависи от ЕС.

Източник: McKinsey

Автосътресения

Показателно за очакванията и реалностите е състоянието в една от най-големите индустрии в Централна и Източна Европа - производството на автомобили и техните компоненти.Автомобилостроенето не беше в добра позиция и преди COVID-19. От една страна, секторът произвеждаше повече от търсенето, а от друга, беше натискът към електрически автомобили и по-щадящи към околната среда форми на производство.

На тази сцена излезе коронавирусът, който буквално срина търсенето на автомобили. В Китай - най-големият пазар в света, през първите три месеца на годината понижението на продажбите на автомобили достига 80% спрямо 2019 г. През април САЩ регистрираха спад от над 50%, а Европа - 80% и дори до 95% в някои държави като Италия и Испания.

Кумулативно по сметки на McKinsey автопазарът може да загуби 25 - 30% от всички планирани продажби през 2020 г. А потребителите се ориентират към значително по-евтини коли. В България всички тези числа означават спад на търсенето на автомобилни компоненти от 5 - 15% за годината.

Рентабилната алтернатива

Според малка анкета сред 79 фирми от Европейската асоциация на автомобилните доставчици CLEPA една от три компании очаква спад на рентабилността от над 60%. "Понижението на фиксираните разходи не може да отговори на по-слабия оборот", казва един от анкетираните мениджъри. И докато в края на март над половината от отговорилите залагат на възстановяване в рамките на 6 - 12 месеца, в края на април 76% вярват, че ще отнеме повече от година.

На фона на влошаващите се перспективи компаниите заявяват готовност в краткосрочен план да стартират структурни промени. И над една трета от анкетираните дават индикации, че обмислят преместване на производството към по-евтини държави. "България е една от малкото останали страни, където могат да се инвестират значителни средства за заводи. Все по-трудно е да се намери място за тях в региона", казва Кадоча. "България е много рентабилна дестинация, близо е до европейските пазари и не е толкова рискова, колкото много други региони по света", допълва той.

Автомобилостроенето не е единственият перспективен сектор, пред който се отварят нови възможности в страната. Въпреки мащаба на негативните последствия за местната икономика коронавирусът насилствено предизвика прогрес в невиждани за последните години мащаби. Пример е образованието, което след десетилетие мъки успя да се дигитализира в рамките на седмици. Търговията на дребно, банкирането и публичните услуги също отвориха онлайн прозорци за потребители. Особено в дигиталното банкиране, казват консултантите от McKinsey, България изостава значително от тенденциите в района.

Автор: Капитал

Коронавирусът може и да се завърне през есента, може и да не се. Но кризата показа къде на бизнеса му липсва гъвкавост. А това ще е важен урок, защото новата нормалност, посочва Кадоча, не е статична - тя е движеща се мишена.

Тагове : икономика , махморлук ,