Днес е : Събота, 11 Юли 2020

Поклон пред Стоян Михайловски и Панайот Пипков, авторите на всеучилищния химн „Върви, народе възродени“

Публикация 24 May, 2020 / akcent.bg

„Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути, обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце“ – споделя композитора

   Стоян Николов Михайловски (1856-1927) е виден български писател, публицист и общественик, поет-философ и сатирик, майстор на баснята и епиграмата.

   Роден е в гр. Елена в семейството на Никола Ст. Михайловски – възрожденски писател, публицист и общественик, основател на Търновската правописна школа. Племенник е на търновския митрополит Иларион Макариополски.

   Първоначално учи в Търново, а през 1872 г. завършва Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. От тези ранни години започва и литературната му дейност.

   В продължение на две години учителствува в Дойран (дн. Македония), след което през 1875 г. заминава за Франция и учи правни науки (окончателно завършва образованието си във Франция през 1883 г.).

   След Освобождението от турско робство (1878) Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия, преподава френски език и всеобща литературна история във Висшето училище (днес Софийски университет) като доцент, а по-късно и като професор.

   За кратко време през 1880 г. е главен редактор на вестник „Народен глас“ в Пловдив.

   От 1882 г. е дописен член на  Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а от 1898 – неин действителен член.

   През 1886-1887 г. е избран за народен представител в Третото Велико народно събрание, а по-късно и в Обикновеното Народно събрание през 1894–1896 и 1903-1908 година.

   В началото на 1904 година предизвиква Фердинанд I с поредица от статии („Потайностите на българския дворец„ „Какво прави князът и какво правим ний?„, „Философия на парата“ и „Потайностите на българския дворец„). В тях той обвинява монарха в подкуп на софийската преса. Поради това е уволнен от Софийския университет и е осъден условно (първоначалната присъда е седеммесечен затвор). В негова защита се обявяват Кирил Христов и Антон Страшимиров.

   През следващата 1905 година се оттегля от активна обществена и редакторска дейност, но продължава да заклеймява монарха и политиците в статии и брошури.

   По време на Балканската и Първата световна война (1912-1918) Стоян Михайловски пише патриотични стихове, възхваляващи силата на българското оръжие и дух, сравними по сила на въздействието си с одите на Вазов и Кирил Христов. След войните Стоян Михайловски окончателно се оттегля от обществените борби.

Творчеството му е жанрово многообразно – епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми. Сътрудничил е и на „Църковен вестник„.

   На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител по музика в Русе, написва стихотворението „Кирил и Методий“ като проект за български всеучилищен химн. Същата година то е отпечатано в списание „Мисъл“ в Русе.

   Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май стар стил) Панайот Пипков – тогава учител по пеене в Ловеч – написва музика към текста. Оттогава стихотворението е обичан от всички празничен химн на славянските равноапостоли свети Кирил и Методий, известен най-вече като „Върви, народе, възродени…“

   Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Бащата Христо Пипков е музикант. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове. Участва в любителска театрална група в Пловдив 1887г. По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с.Козлуджа.

 Творческия си живот продължава като любител-актьор в софийска група. Играе в Театър „Основа“ (1889), Столичната драматична трупа (1890) и в театър „Сълза и смях“. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в Милано (1898). Последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе от 1899 г. След срещата си с Гоце Делчев създава текста и музиката на „Стига вече“ – химн на македонския народ.

Работи като учител по музика в Ловеч. Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“, марш на 34-ти пехотен троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, Български всеучилищен химн „Свети свети Кирил и Методий“ и множество ученически песни. Капелмайстор е на военния оркестър на 34-ти пехотен троянски полк. По-късно се установява в София. Учител е по музика в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. През войните за национално обединение (1912 – 1918) е капелмайстор на военен оркестър. Като диригент в Свободния театър от 1918 г. поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор е на Народната опера в София. Артист и музикант в Софийския драматичен театър. Диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на Иван Попов и Вяра Игнатова.

  Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор е на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. Детските и училищните му песни са издадени в сборници в периода 1902 – 1904 г. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра.

   Представител е на първото поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.

   „Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути, обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце“ – споделя композитора. Наличието само на две ръце не попречва на Панайот и той успява да опише музиката, звучаща в главата му на петолинието, за да може тя да вълнува своите сънародници столетия напред. В междучасието класът запява прясно композираната хорова песен и цялото училище се струпва пред класната стая, заинтригувано от настъпилото оживление.

  Директорът Христо Бръмбаров също е на върха на щастието си. „Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше петокласно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на учебната година и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ-а клас.“ Директорът също допринася за утвърждаването на химна, давайки идеята той да бъде изпълнен на следващия празник, почитащ светите братя Кирил и Методий.

   Съдбата на химна, наложил се с името „Върви, народе възродени“ от този ден до днес е известна на всички. Още на следващата година химнът започва да се пее масово из цяла България на празника на славянската писменост и култура, който тогава се празнува на 11 май. Традиция, която от днешна гледна точка е залегнала толкова дълбоко в традициите ни, че изглежда невъзможно да бъде нарушена.

Коментари

Реклама

Реклама