Днес е : Вторник, 11 Август 2020

ОБРАЗОВАНИЕТО – Накъде след пандемията?

Публикация 08 Apr, 2020 / Чл.-кор. Христо Белоев, проф. Ангел Смрикаров

   След като училищата и университетите бяха затворени и цялата учителско/преподавателска гилдия скоропостижно премина към дистанционно, т.е. електронно обучение, един ученик от Перник написа във Фейсбук: “Подценявахме техните (на учителите, б.а.) възможности, смятахме, че много от тях не могат да се справят с IC-технологиите, но те ни "скриха шапките", както се казва.“.

      Казаното от този ученик не е никак пресилено, защото, както отбеляза една учителка от Шумен, учителите много бързо влязоха в обувките на дигиталните си ученици или, с други думи, минаха на следващата страница, на която беше развита темата за дигиталната трансформация.

Наистина, макар и принудени от обстоятелствата, но най-вече – от желанието си да спасят учебната година, учителите и преподавателите, с много отговорност, желание и ентусиазъм, с подкрепата на МОН, успешно започнаха дигитализацията на образованието и така, съвсем естествено, вдигнаха реномето си. E, това им костваше много, много време и сили, разбира се. А също и безсънни нощи. Но важното е, че самооборудването, самообучението и взаимопомощта спасиха системата и я направиха работеща в тези непредвидени обстоятелства. Тук не може да не се отбележи и ролята на родителите, че дори и на бабите и дядовците, някои от които помагаха дистанционно :-) Те пък, от своя страна, влязоха в обувките на учителите и видяха, че не са много удобни …..

        Р Е С П Е К Т !!!

   Не случайно китайските йероглифи за криза имат две значения - „опасност“ и „възможност“. Вече можем определено да кажем, че нашата образователна система наистина превърна опасността във възможност.

   Но ще остане ли авторитетът ни на сегашното високо ниво, след като излезем от виртуалните класни стаи и учебни зали и се върнем в реалните?

   Да, но само, ако след пандемията не се върнем към предната страница, а отидем на следващата, на която е смесеното обучение - разумна комбинация между традиционното и дистанционното обучение. И ако дигитализираме традиционното.

ОК, но как?

  Болшинството учители и преподаватели вече владеят поне по една система за синхронно и една - за асинхронно дистанционно обучение, но трябва да научим и останалите да работят с тях.

   А, за да адаптираме традиционното обучение към дигиталното поколение трябва:

- да „изметем“ черните дъски от класните стаи и учебните зали, защото в някои от тях все още има такива, а след тях - и белите, защото на тях не можем да напишем и начертаем нищо повече от това, което правим на черните, и да ги заменим с интерактивни презентационни системи;

- да направим презентациите за уроците и лекциите си интерактивни, мултимедийни и интернет-свързани.

   Само така ще можем да привлечем и задържим вниманието на дигиталното поколение, което е свикнало с touchscreen устройствата, както и да получава чрез тях мултимедийна информация от интернет. Апропо, това поколение едва ли ще търпи, ако продължим да го учим така, както са учили родителите му …..

   Е, и това ще ни коства много, много време и сили, че и средства, разбира се. А последните вероятно ще са в недостиг поради икономическата криза, породена от пандемията.

  Но кой е казал, че дигитална революция в образованието се прави лесно и безпроблемно?

   Не, няма да е лесно, но след като я започнахме, трябва да я продължим и то – по инициатива отдолу, а не по заповед отгоре!

   Но, ако дадем на учителите и преподавателите само нов маркер и гъба, това няма как да се случи, колкото и голямо да е желанието им …..

   Чл.-кор. Христо Белоев

   Проф. Ангел Смрикаров

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама