Днес е : Понеделник, 30 Март 2020

Прогнозите за растежа в еврозоната стават все по-мрачни

Публикация 05 Mar, 2020 / akcent.bg

Още преди появата на коронавируса Capital Economics очакваше ръстът на БВП в Еврозоната да е едва 0.7%. Ревизираните прогнози са за 0.5%

   Европа и нейната единна валутна зона преживяха продължителна финансова криза преди малко повече от 10 години, а предупредителните знаци за нови икономически сътресения бяха видими още преди коронавирусът да започне да създава проблеми, пише CNBC.

   „Още преди здравната криза да връхлети икономиката на еврозоната се събираха тъмни облаци, а Италия беше в окото на бурята“, споделят икономистите на ING. Пример за това е растежът на държавите във валутния съюз през четвъртото тримесечие на 2019 г. - само 0.1% на тримесечна база, което бележи най-бавния му темп от 2013 г. насам. Тогава ръстът на БВП на Германия беше в стагнация, а Италия и Франция - съответно 0.3% и 0.1% свиване.

   Гледайки напред, икономистите се опасяват, че еврозоната я чака десетилетие на слаб растеж. „През следващите 10 години потенциалният темп в региона на единната валута вероятно ще се забави до пълзене, докато Италия е изправена пред стагнация, далеч по-лоша от всичко, което е виждала Япония“, отбелязват Карстен Бжески, Берт Колийн и Инга Фехнер като представители на банката.

   „През това десетилетие демографските и структурни проблеми, както и ограничения апетит за реформи могат да изтласкат  потенциалния растеж на блока до по-малко от 1%, което е по-ниско от средния годишен темп от 1.4% за предходното десетилетие“, казват те.

       Коронавирус

   Търговската война на президента Доналд Тръмп с Китай и налагането на тарифи върху вноса, както и заплахата от тежки мита за автомобилната индустрия в Европа оказаха влияние върху растежа и прогнозите през 2019 г.

   Това, наред с политическата несигурност в най-голямата ѝ икономика - Германия, разделенията относно бюджета на ЕС и Brexit, бяха всички фактори, с които регионалната икономика може да се бори. През есента Европейската комисия прогнозира 1.2% ръст на БВП в еврозоната за 2020 и 2021 г. и 1.4% за целия Европейски съюз (без Великобритания).

   Но сега епидемията от коронавируса, наподобяващ грип, ще доведе до по-слаби прогнози за растеж и според икономисти ще принуди Европейската централна банка (ЕЦБ) да действа.

   „През изминалата седмица се наблюдава рязка промяна в очакванията в целия свят, тъй като вирусът прескача между континентите и бързо се разпространява в Европа. В резултат на това дори и най-навременните икономически данни вече не са полезни, а на предишните макроикономически прогнози ще трябва да се съкрати времевия диапазон. Повечето прогнози на частния сектор, включително нашата, понижават очакванията си за растеж на БВП. ЕЦБ ще направи същото", смята главният европейски икономист на Capital Economics Андрю Кенингам.

   „Подозираме, че прогнозата на ЕЦБ за растежа на БВП в еврозоната през 2020 г. ще бъде намалена от 1.1% на около 0.8%, като очакванията за Германия и Италия вероятно ще бъдат свити драстично. Прогнозите за 2021 г. вероятно също ще бъдат по-ниски“, добави експертът.

   Лондонската консултантска компания Capital Economics се отличаваше от останалите анализатори с прогнозата си за изключително бавен растеж в еврозоната през 2020 г., която понижи допълнително. „Още преди появата на коронавируса очаквахме ръст на БВП от едва 0.7% в еврозоната. Вече ревизирахме това до 0.5%“, казват от там.

   Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че банката е готова да предприеме подходящи и "целенасочени" действия за смекчаване на икономическото въздействие на вируса и може да помогне на бизнеса, засегнат от епидемията. Натискът върху ЕЦБ да предприеме действия се увеличи едва след изненадващия ходна Федералния резерв на САЩ да намали лихвите с 50 базисни пункта във вторник.

   Много икономисти са скептично настроени доколко централните банки могат да помогнат в тази ситуация, освен ако не използват целеви мерки.

   Професорът по икономика в London Business School, Ричард Портес, заяви, че в някои отношения ситуацията е много необичайна. „Ние мислим за шоковете в търсенето и предлагането като за проблеми с едно решение. При промяна в търсенето фискална политика може да се използва, но при предлагането не е така, защото то спада към микроикономиката. Проблемът е, че и двете отклонения са налице и мисля, че политиците все още се опитват да разберат случващото се. Резултатът от това ще бъде голяма нестабилност на пазарите", казва той.

   Вместо това Портес казва, че стимулиращите мерки трябва да бъдат „микро-насочени“ към конкретни сектори. „По някакъв начин паричната политика може да бъде правилният начин за постигане на това, например за това са програми за заеми в конкретни сектори на икономиката“, казва той.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама