„Разпоредбите в новия Закон за висшето образование не забраняват един преподавател да работи в повече от едно висше училище, но няма да се отчита при акредитацията. Това ще бъде стимул за висшите училища да създават собствени катедри и свои школи, да „отглеждат“ собствени преподаватели, а не да работят „на лизинг“.
Това коментира днес в Пловдив министърът на образованието Красимир Вълчев, часове след като депутатите приеха на второ четене промените в Закона. С него се осигурява съответствие със Стратегията за развитие на висшето образование у нас за периода 2014 – 2020 г. Предвижда се оптимизиране на институционалната мрежа за висше образование и усъвършенстване на системата за управление на висшите училища чрез въвеждане на отчетност и ясни отговорности.
„В дългосрочен план висшето образование ще става все по-интегрално. Особено бакалавърските степени трябва да дават една по-широка база от знания, умения, компетентности, които да позволят студентът да надгражда през целия си живот в няколко посоки. Разликата е, че в бъдеще образованието няма да е билет за една професия. Дори днешното поколение деца ще се наложи да сменят професия”, коментира още министърът.
При такъв интегрален план нямало да се налага едно висше училище да сменя преподаватели, тъй като МОН ще насърчава създаването на мрежи и ползване на общи ресурси. По думите на Вълчев практиката за споделяне на преподаватели ще я има, но те трябва да работят заедно.
„Ние сме малка държава, с ограничени ресурси. Ползите от конкуренцията много често са далеч по-малки от загубите при фрагментиране на системата”, добави министърът.
Според промените в новия Закон Съветът на настоятелите при държавните висши училища ще включва в състава си и представител на общината, в която е седалището на висшето училище. Съветът на настоятелите ще участва и в академичните съвети със съвещателен глас.
Предлага се още министърът, като орган за осъществяване на държавната политика във висшето образование, да утвърждава политика за развитието на всяко държавно висше училище със стратегически цели и задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им. На базата на тази утвърдена политика министърът на образованието и науката ще сключва договор за управление с избрания от общото събрание на държавното висше училище ректор.
Предвижда се изготвянето на Национална карта на висшето образование, която да се приема с акт на Народното събрание. С нея се определят териториалната и профилната структура на институционалната мрежа за висше образование. Предвижда се също установяването на мораториум върху откриването и преобразуването на висши училища, на основни звена и филиали, с изключение на реформирането им с цел консолидация и оптимизация.
Предлагат се редица мерки за оптимизиране дейностите и сроковете при акредитацията на висшите училища и техните професионални направления. Заложеноя е институционалната акредитация да е първоначална – за новооткрито или преобразувано висше училище, и последваща – при вече получена акредитация. Програмната акредитация за дадено професионално направление ще се извършва едновременно за всички висши училища, обучаващи по специалности от направлението.
При оценяване съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор член на академичния състав ще може да участва в акредитацията само на едно висше училище.
На ръководна длъжност няма да бъдат избирани вече навършилите 65-години. В началото на мандата си ректорите ще представят и мандатна програма, включваща система от мерки за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище.
Промените предвиждат също така и освобождаването от такси в държавните висши училища на студенти, обучаващи се в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда.
Със законопроекта се дава възможност работодатели да сключват договор със студенти за осигуряване на стаж по време на обучението и на работно място след успешното му завършване. С цел подобряване на връзката между институциите за висше и средно образование и повишаване на качеството на профилираната, професионалната и специализираната подготовка се дава възможност за сключване на до две споразумения между държавно висше училище и държавни или общински средни училища. Висшите училища с до 5000 студенти ще могат да сключват споразумение с едно училище, при над 5000 студенти – с две, а изследователските университети – с четири. По силата на тези споразумения ще е възможна съвместна учебна дейност по учебни предмети и модули за профилирана и професионална подготовка във втори гимназиален етап.
План-приемът на студенти и докторанти в държавни висши училища по професионални направления, по специалности от регулираните професии и по форми на обучение ще бъде обвързан с оценката на учебната и научната дейност на висшето училище, данните за реализацията на завършилите студенти и приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната и съответните региони.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай