Красимир Вълчев: Ще облекчим учебното съдържание за учениците

---

- Г-н Вълчев, кои са най-важните реформи, които бяха реализирани през 2019-а, какви са приоритетите за следващата година?

- Образователната система има постоянни приоритети и цели. Това са да повишим образователните резултати, измерени чрез придобити компетентности, да приобщим всяко едно дете, да интегрираме децата от уязвими групи, да подобрим възпитателната работа и взаимодействието с родителите. Тези приоритети могат да се проследят и през основните ни политики. Миналата година поставихме акцент върху ефективното въвеждане на компетентностния подход, което означава образователната система да се фокусира не само върху знания, но и върху формирането на умения и мотивация за учене. Надявам се, че това това ще може да се усети в по-голяма степен през следващите години. Продължихме и работата по механизма за обхващане на децата в образователна система и осигуряване на редовната им посещаемост. През изминалата година разработихме и одобрих Стратегия за възпитателната работа в образователните институции. Иска ни се тя да не е поредния стратегически документ, а да бъде използвана за разговори с родителите относно теми като дисциплина, ред, правила, по-ефективно възпитание и приобщаване на всяко едно дете. Промяната минава и през методите на преподаване. Учителят трябва да се чувства по-свободен и насърчен за образователни иновации. Минава и през регионалните управления на образованието, чиято нова роля е да подпомагат ефективните училищни политики, да насърчават креативните преподаватели и училища, да оказват методическа подкрепа, а не толкова да контролират и да оценяват по попълнения и изряден документ.

    - Предстоят ли промени в начина, по който ще се подготвят бъдещите педагози?

- Необходима е промяна на съдържанието обучението, както във висшите училища, така и на продължаващите квалификации. Проведохме разговори с университетите и през 2020-а ще стартираме национална програма за изменение на учебните планове и програми във висшите училища с цел префокусиране на педагогическото образование върху компетентностния подход и към новите политики като приобщаващото образование. В колективния трудов договор заложихме и 50% от квалификациите да бъдат на принципа на взаимно учене, насърчаване за иновации, методически семинари. На този принцип беше изградена и националната програмата „Иновации в действие“, благодарение на която училищата обменят иновативни практики и методи на обучение. През следващата година тя ще бъде разширена. Необходимо е цялата система с всичките й елементи да се пренастрои към компетентностния подход и насърчаване на креативните преподаватели, но това изисква време.

   - Ще се отрази ли тази промяна и на учебните програми?

- Формално новите учебни програми са базирани на компетентностния подход. На практика, тъй като съдържат повече материал, учителите препускат през него, изпитните формати са същите и системата продължава да бъде настроена преди всичко към предаване на знания. Ще променим учебните програми, за да отразяват компетентностния подход в още по-голяма степен. Ще опитаме да намалим учебното съдържание и обема от задължителни знания, които трябва да придобият учениците. В момента сме отворили програмите по математика, но ще отворим и по други предмети. Засега нямаме намерение да променяме програмите в начален етап. Проблемите са след 4-ти клас. Много ученици натрупват образователни дефицити и се демотивират за учене. Това ни казват и учителите, и родителите, това виждаме и ние. Учебните програми ясно трябва да казват каква е основната цел пред учители. Фундаменталната промяна, която променя и фокуса на образователните системи, произтича от външната среда. Днес източниците на информация са много и децата учат по различен начин. При традиционните системи се счита, че трансформирането на знания в умения ще стане от само себе си на по-късен етап, но днес виждаме, че има риск междувременно да забравят наизустеното, то да не се трансформира в учения и да се демотивират да учат. Затова и фокусът върху мотивацията за учене е най-важен. Ако в час учителят пропусне някой факт, но е провокирал любопитството на учениците , те след това ще прочетат много повече извън извън училище. Всеки един от нас учи много повече извън училище през целия си живот. 

    - Ще бъдат ли променени и изпитните формати?

- Освен учебните програми, другият ключов елемент е това на какво изпитваме учениците. Десетилетия наред системата е проверявала дали си придобил знания и затова и на тестовете като PISA, които са насочени към меренето на умения, показваме по-ниски резултати. Докато на PIRLS сме на едно от челните места. През 2020 г. ще направим първа крачка, която ще бъде в съответствие с публикуваните изпитни формати. В изпитите ще има повече въпроси и задачи, насочени към меренето на умения, с повече практическо измерение, показващи до каква степен децата са осмислили учебния материал, а не само до колко са го наизустили. А през 2021 г. ще направим още по-значителна крачка, но това ще се види във форматите, които ще публикуваме през лятото на 2020 г.

   - Ще бъдат обединени самите тестове след десети клас по български и математика, заговори се за въвеждането на интегрален тест?

- В момента изпитваме само по български език и литература и математика, но още следващите две години ще се опитаме тестовете по тези две дисциплини да включват и измерването на умения от други области. Впрочем няма изпит, който да не изисква знания и от други предмети. Най-рано от 2022 г. можем да говорим и за интегрален изпит. Такъв най-лесно можем да реализираме след десети клас, когато освен български език и литература и математика могат да бъдат включени и знания и умения от обществените и природните науки.

   - След седми клас ще има ли някакви промени през следващите години?

- Те ще бъдат в същата посока - изпитите да бъдат насочени в по-голяма степен към меренето на умения и към практичното прилагане на знанията. Това не означава, че изцяло ще загърбим това, което е в учебните програми, но смисълът на знанията е те да се трансформират в умения.

   - Споменахте, че при тях ще бъде важен критерият за оптималност. По какъв начин ще се отрази това на самите учебници?

- Част от учебниците със сигурност ще се променят, заради намалението на материала в учебните програми. В критериите за оценка на новите учебници ще включим като императивно изискване “оптималност”, т.е. да не надвишават изискуемият в учебната програма материал.

   - Четиригодишните ще бъдат обхванати от следващата година в предучилищна. Вие споменахте, че има проблеми както в малките населени места, така и за големите. За големите ще се строят детски градини, а с малките какво се случва?

- Ще предложим достатъчно дълъг отлагателен период там, където няма възможност за общините. Недостиг на места в детски градини има в няколко най-големи града и десет села с концентрация на деца от ромски произход. В бюджета за 2020 и 2021 г. са заложени 140 млн. лв., имаме 13 млн. лв. по механизма на европейското икономическо пространство, с които средства ще бъдат изградени общо между 70 и 90 детски градини. Очакваме недостигът да бъде преодолян през следващите две-три години. Ако някъде остане недостиг, това ще е в София и то за децата на 3-години. Дори когато бъде преодолян недостигът на места, трябва да продължат да се строят детски градини, за да бъде намален средният брой деца в групи и да няма предучилищни групи в училища. От друга страна е проблемът с най-малките села, където има по 1-2-3 деца в предучилищна възраст, за които не е целесъобразно да се организира транспорт или не е подходящо да пътуват с големите ученици. Там вероятно също ще направим изключение.

   - Възможно ли е за места да се наемат допълнителни учители, които да ги обучават в къщи или пък да бъдат пътуващи. Възможно ли е това?

- Възможно е, но зависи от разстоянието. От една страна е възможно да се подпомогне транспорт, организиран от родителите. От друга страна да има изнесена стая на детската градина в по-отдалечените населени места. Такива в момента има – филиали на детски градини в селата, където децата са малко. Ще проведем разговори с общините, ще допуснем разумни изключения, където няма детска градина или филиал, но не трябва като цяло да се отказваме от мярката. Всички изследвания показват, че възрастта от 3 до 7 години е ключова за развитието на когнитивните, социално-емоционалните и най-вече на езиковите умения. Това е периодът, в който се формират най-голям брой мозъчни връзки и най-добре се усвоява език. Лишаването от образователна среда в този период на децата, чийто майчин език не е български, е фатално за по-нататъшното им развитие и води до дефицити, които трудно може да се компенсират от системата на училищното образование. В училище тези деца най-често натрупват допълнителни трудности и отпадат в прогимназиален етап. И обратно, децата, които са посещавали детска градина и знаят български език, много по-често стигат до гимназиално образование и придобиват професионална пригодност. Децата от социално слаби семейства, които посещават детска градина, получават медицинска грижа, добро хранене и личностна подкрепа, които иначе не биха получили, а всички изследвания показват, че тези фактори са много важни за по-нататъшното им развитие.

    В момента 78% от 4-годишните посещават детска градина. От необхванатите ¾ са деца от рискови в образователно отношение групи - семейства, в които говоримия език не е български, родителите са с ниско образование, няма детски книжки, отношение към образованието на децата и образователна среда в дома. Интеграцията на тези деца е може би най-значимото предизвикателство пред социално-икономическото и духовното ни развитие. Ранната социализация, включването в образователна среда и личностната подкрепа е най-силната интеграционна мярка. Забележителен е приносът на детските градини, които обхващат деца изцяло от маргинализирани групи. Видях го на няколко места в страната. Учат ги на хигиенни навици, да се хранят с прибори и най-важното - учат ги да говорят на български и ги възпитават в национално самосъзнание. По отношение на последното - ако не са детските градини, няма кой да го направи това в тази възраст. Затова и може би детските градини в тези села и квартали са най-важните институции. 

   - Какво ще бъде заложени в стратегията за висшето образование и за националната стратегия, която подготвяте?

- През последните години поправяхме грешките от предходните десетилетия, породени от политиката на пълно либерализиране на приема и профилно обрасване на системата, които доведоха до избуяване на нерационалното търсене и предлагане на висше образование, предимно в социалните, стопанските и правните науки. Поправките се изразяват в политиките на профилна оптимизация на системата, преструктуриране на приема и финансирането в съответствие с качеството и реализацията и насърчаване на профилната специализация. Ако досега говорихме повече за оптимизация, то след 2020 г. ще говорим много повече за развитие и за свързаност. Нашите висши училища ще са по-конкурентни, ако обединят ресурси чрез създаването на мрежи. Целта не е да закриваме университети, а да използваме ресурсите на всички за това да имаме по-добро образование. Което и да е висше училище само по себе си няма да има достатъчно ресурси за един още по-глобален и конкурентен пазар на висше образование. Затова и политиката пред следващите години следва да насърчава свързаност в национални и европейски мрежи. Това означава общи програми, споделени ресурси от преподаватели и материална база. Другите политики, които ще насърчаваме са развитието на младите преподаватели, подобряването на научната дейност и иновациите, участието на висшите училища в развитието на регионите. Това предполага по-интензивно взаимодействие с бизнеса и участието в проектите на общините и регионите. Ще продължим политиката за привеждане на държавно-финансирания прием с потребностите на пазара на труда. Ключовият разговор във висшите училища през следващите години трябва да бъде това какво и как учат студентите. 

   Днес светът е на прага на още по-големи промени. Една от тях ще има фундаментално значение за системите на висше образование. Това е, че голяма част от днешните и утрешните студенти  ще трябва да сменят не само работни места, но и професии. Образованието вече няма да е билет за една професия. Висшите училища ще трябва променят компетентностните си модели. Миксът от компетентности, които придобива един студент ще става по-интегрален и динамичен, с възможност един млад човек да надгражда през живота си в различни области и посоки. Тази промяна предполага различни учебните планове и програми. Следващото десетилетие промяната трябва да се случи и в българската система на висше образование. Ние от своя страна трябва да променим класификаторите във висшето и професионалното образование с оглед насърчаването на по-голяма интегралност и интердисциплинарност.