През тази седмица Фондация за свободата „Фридрих Науман“ представи за пета поредна година „Черна книга на правителственото разхищение“. Тя съдържа 15 случая на недобросъвестно харчене на пари на данъкоплатците, разказани от разследващи журналисти. Книгата ще бъде достъпна онлайн на http://www.fnf-southeasteurope.org/our-work/black-book/ след 6 декември 2019 г. Тук публикуваме предговора на Лъчезар Богданов с обобщение на успехите и провалите на българските правителства.
За поредна година в ръцете ни е сборник с избрани истории за фрапантна неефикасност, лошо управление или за проекти, чиято полезност от гледна точка на общия интерес на гражданите е, меко казано, съмнителна. Разнообразието на проявеното нехайство, участниците в процеса на вземане на решения и ефектите върху засегнатите общности иде да ни подскаже, че лошите практики са следствие от дълбок структурен проблем.
Книгата може да бъде четена и в контекста на резултатите от систематичната дългогодишна работа на институцията, чиято мисия е да след за „законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности“– Сметната палата. Фактите и заключенията, публикувани в докладите „кучето-пазач“ на бюджетните харчове, рисуват удивително сходна с натрупаните в изданията на Черната книга казуси картина. В изследването "Успехите и провалите на българските правителства 1998-2017. Институтът за пазарна икономика за шести път анализира работата на централната администрация на базата одитните доклади на Сметната палата. Какво ни казват 966 публикувани одитни доклада за качеството на управлението и ефективността на насочването на публичните средства?
Използвайки единствено данни, констатации, изводи и препоръки в докладите разделихме одитираните дейности и програми на „успехи“ и „провали“, а една част така и остават трудни за класифициране. За двете десетилетия, обхванати в проучените доклади, броят на успехите са 242, провалите – 413, а за останалите 311 оценките са противоречиви. Ако разглеждаме размера на похарчените средства – общо близо 150 милиарда лева за периода, то при половината реализацията определяме като провал, а едва една четвърт са тези, които бихме приели с всички уговорки за успех. Прегледът на новодобавените 65 одитни доклада от последните две години не показва отчетлива промяна, като успехите са 17, а провалите – 29. Разглеждането на данните по години показва, че делът на „успехите” и на „провалите” като цяло се запазва след 2001 г. Това означава, че администрацията е неефективна, независимо кой управлява и независимо от фазата на бизнес цикъла – подем или спад на икономическа активност. Политическият цикъл също се отразява негативно на резултатите от работата на администрацията – около изборите 2005 г., 2009 г. и 2013 г. делът на провалите нараства. Прави впечатление, че новите доклади добавят към значителния дял на провалите през 2015 и 2016 г., особено по отношение на неуспешно похарчените разходи. Периодите на политическа криза в страната също имат значение за това доколко ефективно се харчи общественият ресурс. Когато правителствата и отговорните лица за всяка програма и дейност се променят относително често, по-големите програми дори не могат да започнат и да приключат при едни и същи управляващи.
Характеристиките на „провала“ са посочените в докладите оценки и заключения на експертите на Сметната доклада относно ефективността, ефикасността и икономичността на постигането на целите, които самата администрация или ведомство си е поставила. Има дейности и разходи, които изобщо не допринасят, или имат минимален принос, за реализиране на обявените цели и очаквани резултати от политиката. На следващо място, важно е доколко с вложените публични ресурси се постига най-добрия възможен резултат, при това при най-ниските възможни разходи. Какви „червени лампи“ ни показват, че дадена бюджетна програма трябва да приемем за провал? Като начало, липсата на ясно дефинирани цели на дейността, а в по-широк смисъл – на функциониране на цялото звено или ведомство.
Първият предупредителен знак за прахосване на обществени средства самият факт, че изпълнителите на една бюджетна програма не могат или не искат да аргументират причините за съществуването й.Много често липсата на ясни цели води до липса на индикатори за изпълнение на тези цели. Ако не може да се измери постижение, нито вътрешен контрол, нито интерес и натиск от гражданите може да даде оценка доколко средствата са изхарчени за постигане на предварително търсения резултат. Често обаче в стратегически документи, нормативни актове или програмни бюджети са посочени цели, но дейността на администрацията и похарчените средства не водят до изпълнението им. В този случай провалът е в самия дизайн на разходната политика и избраните мерки и инструменти, а не в спазването на процедури и икономичност на разходите. Като индикатор за провал се приема и липсата на прозрачност при определяне на размера на финансовите средства и в по-общ смисъл – липсата на обосновка за нуждата от определени разходи. Съвсем логично е също така да разглеждаме като провал и бюджетни програми, за които няма добре структурирани механизми за вътрешен контрол, утвърдени правила и процедури при възлагането на обществени поръчки и се установява, че счетоводното отчитане е недостоверно. Отличителни белези за неефективни харчове са също неквалифицираният персонал, натоварен с изпълнението на дейностите. Лошото стопанисване на имуществото се изразява в липса застраховки, активите се ограбват безнаказано, има пустеещи и рушащи се сгради, продължава практиката на отдаване под наем на много по-ниски от пазарните цени и дори безплатното обитаване на публични сгради и имоти. Като „провал“ се разглеждат и установена незаконосъобразност на сключените договори, съществени нарушения при възлагането на обществените поръчки и неикономично използване на средствата. Обществените поръчки се опорочават с пълна палитра на възможните нарушения – съмнителни и ограничаващи изисквания, харчене без провеждане на процедура, липса на договори, липса на неустойки при недобре свършена работа, недостатъчен контрол при изпълнението и отчитането на обществената поръчка, липса на правила за възлагане и т.н.
Всичко това е детайлно и задълбочено описано в одитните доклади на Сметната палата. И тъй като всяка оценка включва в себе си сравнение, провалите разглеждаме в контекста на успехите. Поне за ¼ от разходните програми докладите не разкриват сериозни индикатори за провал. Дали този списък можем да наречем „бяла книга“ е отделна тема, защото анализът изобщо не засяга фундаментални въпроси като например доколко въобще дадени проблеми трябва да се решават от правителството чрез регулация, данъци и бюджетно преразпределение. Но трябва да посочим, че има администрации, които реализират политики с ясно посочени цели, задали са си индикатори за изпълнение и дейностите им водят до измерими резултати, имат вътрешни механизми за контрол, изградили са капацитет да прилагат по дух и буква процедурите за възлагане на обществени поръчки. Те имат и система за управление на рисковете, спазват сроковете си и отчитат прозрачно и достоверно извършените разходи.Накратко, някои се справят далеч по-добре от други, и доколкото всяко харчене пари на данъкоплатците трябва да предизвиква скептична бдителност, успешните модели трябва и могат да се възприемат и умножават.
Редно е да споменем, че някои от основните механизми за ограничаване на правителственото разхищение са известни и дори са залегнали като изисквания в процеса на правене на политики. Подобрение можем да постигнем дори ако администрацията започне да спазва стъпките, които вече са – поне формално – задължителни. Предварителната оценка на въздействието, която от 2016 г. обхваща целия нормотворчески процес на изпълнителната власт, предвижда поне няколко бариери пред неефективни разходи. Като начало, идеите за регулиране трябва да дефинират цел, инструменти за постигането й, аргументиране на причинно-следствената връзка между действия и резултат. Трябва да се разглеждат и варианти за политика, така че да се избере най-ефективният. Задължението за посочване на индикатори за мониторинг и измерване, ако се спазва, би ограничило създаването и финансирането на дейности с неясен ефект. За съжаление, както четем в пореден годишен доклад за оценките на въздействието, изготвен от самата администрация, целите са често неясно дефинирани, предлагат се формални критерии за оценка на резултатите, събирането и анализът на информация при разглеждане на вариантите за решаване на проблеми показват недостатъчно разбиране, като често се бъркат причина и следствие.
Когато става въпрос за управление на разходите, изготвянето на бюджети в програмен формат е още една бариера пред прахосничеството. Ако администрацията следва няколко основни принципа, вероятно голяма част от провалите ще се превърнат поне в частични успехи. Бюджетирането трябва дае ориентирано към резултат – дали ще е достъп до образование, намаляване на бедността или по-добрапътна инфраструктура – вместо да се базира на разходните звена на съответната институция. Така всяка конкретна дейност – с направените инвестиции, използваното имущество, поръчаните външни услуги, наетитеслужители –е оправдана само доколкото допринася за търсения резултат.
Всъщност, ако планират разходите си по този начин, институциите могат и да дадат причина за самото си съществуване. Ако гражданите са съгласни с отговора, ако са достатъчно убедени, че администрацията с действията си решава общ проблем, който не може да се преодолеес лични инициативи или чрез процеса на икономическа размяна, и ако отчетността дава възможност да се провери доколко извършванитеразходисъздават желаното публично благо, рисковете от разхищения са много по-малки.`
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай