Днес е : Сряда, 8 Юли 2020

Кои и колко са работещите бедни?

Публикация 24 Nov, 2019 / Адриан Николов, ИПИ

   В социалната политика, едно от понятията с които се спекулира най-често е „работещ беден“, най-вероятно поради обяснимата несправедливост някой да работи, а да не може да свързва двата края. Към объркването около това понятие се добавя и обстоятелството, че битуват няколко различни определения, според които броят на работещите бедни в България варира в рамките на стотици хиляди души. По тази причина, в настоящия текст ще разгледаме основните характеристики на работещите бедни въз основа на последните достъпни данни за 2017 г. от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) на НСИ и Евростат.

   За да попадне някой в групата на работещите бедни е необходимо да отговаря на две условия - да работи на пълно или непълно работно време, и да е част от домакинство с доход под 60% от медианния за определената година. Към 2017 г., от когато са последните достъпни микроданни на EU-SILC, на това определение отговарят около 378 хиляди души (16+ години), или около 12% от всички заети, в това число и работещи хора извън трудоспособна възраст.

   На първо място, много повече работещи бедни са мъже, отколкото жени – 230 хиляди мъже и 150 хиляди жени. Този дисбаланс е до голяма степен обясним, тъй като в бедните семейства много често само единият от възрастните работи, и това много по-често са мъжете, докато жените са безработни или неактивни, и се грижат за зависимите деца или възрастни. Този извод до голяма степен се потвърждава и от разпределението на работещите бедни според размера на домакинството (Графика 1). Повечето са концентрирани в домакинства с поне трима членове, което насочва към домакинство с един работещ (най-вероятно заплата около минималната), безработен възрастен и зависими деца. При домакинствата с един човек, които е работещ беден става дума за зает на непълно работно време, а при тези с двама – за съжителство на зает и безработен/неактивен, или един зает със зависимо дете или пенсионер.

 

Източник: НСИ, EU-SILC, изчисления на ИПИ

   Също като при бедността като цяло, работещите бедни имат ясно изразен образователен профил (виж Графика 2). Почти всички са завършили някаква форма на училищно образование, най-често осми или дванадесети клас. Малкият дял на работещите бедни с начално или по-ниско образование е до голяма степен очакван, тъй като за тях е много вероятно да са бедни, но да останат изцяло извън заетост, т.е. да са неактивни или безработни. Обратно, висшето образование (и до известна степен професионалното) често дава достъп до по-добри работни места, които извеждат домакинствата от групата на бедните.

Източник: НСИ, EU-SILC, изчисления на ИПИ

   Профилът на работещите бедни е доста по-различен от този на заетите като цяло по своята етническа структура. Малко над ¼, или 100 хиляди от работещите бедни са роми, 200 хиляди са българи. Това е следствие най-вече на образователната структура – много малко роми имат висше образование, което се отразява на достъпа им до по-добре платени работни места. В ромските домакинства е и много по-голяма вероятността да има само един зает, чийто доход да се разпределя и между останалите му членове, а и в тях често има повече деца.

   Обратно, възрастовата структура на работещите бедни (Графика 3 )до голяма степен отговаря на този на цялата работна сила. Мнозинството от тях са концентрирани между 30 и 49 години, където са и най-многото заети като цяло. Броят работещи бедни в пенсионна възраст е относително по-нисък.

 

Източник: НСИ, EU-SILC, изчисления на ИПИ

   Накрая, струва си да разгледаме и разпределението на работещите бедни между различните професии. EU-SILC позволява детайлната им разбивка според Международната стандартна класификация на професиите (Графика 4 включва всички професии, в които в България има поне 10 хиляди работещи бедни). Повечето от професиите, в които са концентрирани работещите бедни не предполагат висока квалификация - много от тях са за чистачи, строители, продавачи, шофьори, сервитьори и земеделски работници. Очаквано, това са и сред професиите с най-ниско заплащане в страната, както и най-голям сив сектор и недекларирана заетост. Много от тях са и различни форми на сезонна заетост, а и те са сред най-застрашените и несигурните в случай на влошаване на икономическата ситуация, тъй като нискоквалифицираните най-често са сред първите уволнени, строителната дейност се свива чувствително, а търсенето на много услуги намалява.

 

Източник: НСИ, EU-SILC, изчисления на ИПИ


 

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама