На ръба на разделението на властите: кабинетът с нов съвет за корупцията

Публикация 17:59 04 Авг, 2019 / akcent.bg / 789

Третият за целта орган ще задължава председателите на ВАС, ВКС и прокуратурата да участват и докладват

В стремежа си да покаже пред Брюксел, че усилено работи по критиките от мониторинговите доклади, кабинетът е напът да постави под съмнение основното правило в демократичната държава - разделението на властите.

За обществено обсъждане е публикуван проект на постановление на Министерския съвет "за създаване на Съвет за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт", от който става ясно, че има нещо като елемент на задължителност за участие и докладване на представители на правителството, прокуратурата и висшите съдии.

Друг е въпросът, че България вече разполага със Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Национален съвет по антикорупционни политики. Както и с годишни доклади на всички "замесени" институции.

Въпросният документ е публикуван за обществено обсъждане на правителствения портал. Като крайна дата за събиране на мнения е посочен 29 август. Автор е вицепремиерерът с ресор "правосъдие" и министър на външните работи - Екатерина Захариева. Вече има и първо изразено становище, но за него по-късно.

Според предложението за създаване на поредния съвет той ще се състои от двама съпредседатели, заместник-председател и членове. Съпредседатели са в случая Захариева и представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС), в случая - Боян Магдалинчев. Зам.-председател се предлага да е министърът на правосъдието - т.е. Данаил Кирилов, който при отсъствието на вицепремиера ще изпълнява неговите функции.

А за членове на органа са предвидени: председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС), главният прокурор на Република България, главният инспектор от Инспектората към ВСС, председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), министърът на вътрешните работи, министърът на финансите, ръководителят на Главния инспекторат на Министерския съвет.

За всяко заседание се отправя покана за участие до председателя на Комисията по правни въпроси към Народното събрание и до председателите на парламентарните групи.

С други думи: представителите на съдебната власт са задължени да участват във въпросния съвет, а тези на законодателната ще получават покани.

Предвижда се още органът "да провежда редовни заседания на всеки шест месеца в първия понеделник на съответния месец от 14:00 часа в сградата на Министерския съвет". Нашироко се описват и създаването и функциите на Граждански съвет към "големия" съвет.

"Съветът осъществява дейността си при спазване на принципите за разделение на властите и независимост на съдебната власт, както и на другите конституционно и законово установени принципи и правила", държат да отбележат авторите на проекта.

Да затвърдим успехите

С какво ще се занимава този така представителен орган, четем още в началото:

"Създава национален механизъм за мониторинг в борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и независимостта на съдебната власт. Националният механизъм за мониторинг има за цел запазване на постигнатия напредък, проследяване изпълнението на мерки и дейности и докладване пред обществеността по показателите независимост на съдебната власт, съдебна реформа, борба с корупцията по високите етажи на властта и с корупцията в по-общ план и борба с организираната престъпност."

И още:

"Създава се Съвет за координация и сътрудничество и за цялостното проследяване и единно докладване за постигнатия напредък и за изпълнението на мерките и дейностите (...)."

Или с други думи: от една страна органът има за цел да "запази постигнатия напредък", от друга - ще изисква поредно докладване от страна на институциите. Такива доклади и сега се изготвят и оповестяват. Годишни доклади имат и ВКС, и ВАС, и прокуратурата. Пред обществеността "докладва" и КПКОНПИ. Заседанията на ВСС пък са публични. Отделен е въпросът кой чете (в т.ч. депутатите) въпросните отчети.

Предвидено са "предоставяне на информация" за дейностите на съответните институции - как работят, какво работят, какви мерки предприемат, какви законодателни инициативи предприемат и пр. Така например четем:

"По показател за напредъка по дела за организираната престъпност Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи предоставят информация за разследванията и за повдигнатите обвинения, за които вече има информация в общественото пространство, а Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието - за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията."

(Нищо че главният прокурор попита дори Конституционния съд и оттам изтълкуваха, че няма как дори Народонто събрание да му иска информация по текущи досъдебни производства. А съдилищата говорят чрез актовете си, а не дават обяснения за тях, б.р.).

"С оглед публичност на дейността на Съвета, след всяко заседание на интернет страниците на Министерския съвет, Висшия съдебен съвет и на Министерство на правосъдието ще се публикува обобщен доклад за напредъка и приетите решения, като Съветът ще представя едногодишен доклад за дейността си пред Министерския съвет и Висшия съдебен съвет", посочват, че дават гаранция за прозрачност и разделение на властите авторите на проекта.

С полиция ли ще ги докарвате

Налично вече е и първо становище по обществената консултация. То е на Калин Гавраков и до голяма степен отразява спорните моменти по проекта.

"Този Съвет съвсем дефинитивно премахва независимостта на съдебната власт и какво се случва ако председател на ВАС или ВКС откажат да участват в този орган? С полиция ли ще ги докарвате, глоби ли ще им налагате, ще ги задължите с нещо ли?", пита гражданинът.

И изразява опасения:

"Нима с този съвет ще се дават наставления какви актове да постановяват върховните съдии по определени казуси и/или давление при тълкувателни решения??? Според мен тази инициатива следва да бъде изоставена.

Достатъчна е политическата квота във ВСС, та сега да обвързвате пряко председателите на Върховните съдилища да дават доклади, да взимат мерки и прочие, че и да докладват. Съгласно чл. 12, ал. 2 от проекта, задължава председателя на ВКС да дава доклад на Съвета, който изготвя на основание чл. 114 от ЗСВ, но той е годишен доклад. Та, как си го представяте с постановление на Министерски съвет да промените отчетния период за изготвяне на доклад, който изрично е зададен в закон?!"

В заключение Гавраков посочва:

"Уважаема г-жо Захариева, видимо е заличена границата между изпълнителна и законодателна власт. Видимо и с прокуратурата на Р. България, като част от съдебната. Поне от благоприличие не намесвайте и съдилищата, то е ясно, че вече идва денят мечта на бъдещият ни главен прокурор, да няма разделение на властите, но все пак бъдете благоприлични."

Тагове : власти , разделение , ВАС , ВСК , прокуратура ,