Днес е : Понеделник, 19 Август 2019

Реформите на Изборния кодекс излизат извън всякаква логика

Публикация 28 Jul, 2019 / Адриан Николов, ИПИ

   Опитът за седене на два стола обикновено води до близка среща с пода. Поредният вариант на последните промени в Изборния кодекс силно наподобяват точно това– в случая иде реч, разбира се, за едновременното прилагане на изцяло хартиено и изцяло машинно гласуване, в зависимост от типа избори. Това, което ще се окаже на земята обаче е изборният процес.

   Последният вариант, гласуван тази седмица, предполага на местните избори да се гласува само с хартиени бюлетини, а на парламентарните, президентските и европейските – само с машини. Мотивацията за това, доста странно, решение е високата сложност на местните избори, които едновременно съдържат вот за общински съветници и за кметове и биха произвели прекалено дълги протоколи. Притеснения има и за коректното отразяване на преференции и възможностите на секциите да поемат всички гласоподаватели в рамките на изборния ден.

   Ако има положително последствие от поредното временно закърпване на изборните правила, то това е спестяването на средствата за наем на машини за гласуване за следващите избори. За европейските избори тази сума е около десет милиона лева, но ако машини се наемат за всички секции в страната тя би била поне четири пъти по-голяма. Повод да си отдъхнат имат и членовете на секционните избирателни комисии, които се оказват неподготвени за гласуването с машини на изборите през май и най-вероятно биха били също толкова неподготвени за него през октомври, особено ако поръчката на машини по традиция се случи в рамките на седмици преди вота.

   Добрите новини обаче свършват тук. Последният ремонт на Изборния кодекс очевидно не представлява временно закърпване на ситуацията, предназначено да изтрае до провеждането на следващите избори. След това дебатът се възобновява, за да могат да се споразумеят парламентарно представените партии за следващото временно решение, което да закърпи ситуацията до следващите избори – и така до безкрай. От това обаче страдат както комисиите, на които се налага да се адаптират към постоянно променящите се правила, така и избирателите, които не могат да свикнат с един метод за гласуване.

   Най-вероятно ноемврийските поправки в Изборния кодекс ще отложат гласуването с машини за отвъд следващите избори. Такова решение не е без основание – Централната избирателна комисия има доста валидни аргументи против ползването на машини за гласуване, а на този етап не сме свидетели на сериозен дебат за разрешаването на който и да било от тях. Дори и да оставим цената им настрана – в крайна сметка, окончателно решение за гласуване с машини би означавало тяхната покупка вместо доста по-скъпия нае -, нерешени остават проблемите със сигурността им, с възможностите за манипулации и с претоварването им в секциите с повече избиратели.

     Нека за момент приемем обаче, че новоприетият вариант на изборното законодателство се задържи за няколко вота и наистина гласуваме ту с машини, ту на хартия. Постоянната смяна на двата подхода неизбежно е най-скъпият вариант от всички, особено ако продължи практиката да се наемат машини за отделните избори. Несигурността в ключови елементи на изборния процес остава, и се премахва възможността за изграждане на солидни, постоянни институции и тяхното подобряване. Отделно, провеждането на всеки следващ вот предоставя уникално предизвикателство на всички равнища на изборната администрация, която трябва постоянно да се адаптира към нови условия.

   Засега, реформите на Изборния кодекс са извън всякаква логика. Видно е защо – нито един от участниците в дебата не цели създаването на предвидима и честна избирателна система. Тъкмо обратното, целта е нагаждането на законодателството така, че настоящите автори на реформите да максимизират резултатите си на следващите избори и да минимизират тези на опозицията. Докато това остава вярно няма изгледи истинските проблеми на изборния процес у нас да бъдат решени.  


 

Коментари

Реклама

Реклама