Днес е : Четвъртък, 17 Октомври 2019

Ако не искаме втора КТБ, трябва да закрием ББР

Публикация 07 Jul, 2019 / akcent.bg

    Ако следите медиите, сигурно вече сте разбрали за поредния скандален заем, отпуснат от Българската банка за развитие (ББР). Този път не става въпрос за някой от крупните бизнеси, свързани с Делян Пеевски, а за друг бизнесмен – Румен Гайтански по прякор "Вълка", известен с близостта си до Ахмед Доган. От ББР са отпуснали 150 млн. лв. заем на фирма, свързана с Гайтански, която няма нито имоти, нито разписана дейност. Този заем е за придобиването на друга свързана фирма с оборот от едва 13.6 млн. лв. Чрез какви ментални гимнастики може да се оправдае толкова крупен заем за придобиването на фирма с толкова малък оборот е мистерия. Но това не е всичко.

   Този заем се равнява на 10% от кредитния портфейл на ББР,

което е много високо ниво на рискова експозиция към само един единствен бизнес и допълнително изостря съмненията в източване на държавната банка от политически свързани лица. Самият господин Гайтански е стар играч в бизнеса със сметосъбирането (припомнете си фирма "Волф" в София), обаче невинаги се е радвал на благоразположението на властта. По време на първия си мандат като кмет на София Бойко Борисов публично се хвали с това, че е успял да премахне Гайтански от бизнеса с боклука в София. Дали днес настоящият премиер продължава да се гордее с това си постижение?

   Детайлите около това как бизнесът на Гайтански се превръща в най-сериозната инвестиция на ББР са особено интересни и можете да прочетете повече за тях в "Капитал". В рамките на тази статия обаче бих искал да се фокусирам върху слона в стаята – самата ББР и начинът, по който тя се използва. А именно – за отпускане на скрепени с държавна гаранция кредити, не към малки и средни бизнеси (какъвто уж е замисълът), а към много крупни бизнесмени със съмнителна репутация и дълбоки политически връзки.

    Добрите намерения срещат икономическата реалност

   ББР е създадена преди 20 години през 1999 г. като "насърчителна" банка. Идеята е чрез държавно финансиране през банката (чийто собственик е Република България) да се подпомага малкият и средния бизнес в България. По замисъл, за да се минимизират пазарните изкривявания, които могат да се породят от подобно държавно финансиране, банката трябва да отпуска кредит само в сектори, които са "недофинансирани", защото частните банки виждат твърде голям риск.

  Проблемът е, че дори с такива добри намерения подобна банка винаги е обречена да се превърне в инструмент за източване на публичен ресурс, т.е. на парите на данъкоплатците. Ако частните банки не желаят да кредитират даден бизнес за това обикновено си има добра причина. Дори да не се използва за източване по политическа линия, ако държавната банка финансира прекомерно рискови бизнеси, които са нерентабилни в дългосрочен план (и затова никой не ги кредитира), това винаги ще резултира в загуби за българския данъкоплатец.

  Нещо повече – това възпрепятства функционирането на пазарната конкуренция, която елиминира неустойчивите бизнеси, за да могат на тяхно място да се появят устойчиви. Ако държавата финансира прекомерно рискови и губещи бизнеси, тя забавя тяхното изчистване от пазара и смяната им с по-конкурентоспособни и рентабилни фирми. Така оскъден икономически ресурс се налива в предприятия, които не могат да го усвоят ефективно и съответно на потребителите ще се предлага по-некачествен продукт. Това ли е целта на държавното финансиране?

   Държавата няма как да прецени кой бизнес заслужава да продължи да съществува и кой не. Това може да се реши само от потребителите на съответните бизнеси чрез пазарния процес. Ако за даден бизнес има достатъчно потребители, които смятат, че той носи добавена стойност, и съответно е печеливш, тогава и банките ще го кредитират. Защото има печалба. Намесата на държавата в този пазарен процес е напълно излишна.

   Политическият кронизъм води към Ада

  Но недостатъците на държавното финансиране на частни проекти, описани горе, дори не са най-големият проблем в случая на институции като ББР. Най-големият проблем на подобни държавни банки е, че има огромен финансов стимул да се злоупотреби с тях и да бъдат превърнати в инструменти за източване на публичен ресурс в полза на политически свързани бизнеси. Точно това се случва в България. В "Капитал" подробно са описани най-крупните кредитни експозиции на ББР. Забележете, че всички са към бизнеси, които са свързани с бизнесмени със солидни политически връзки и съмнителна публична репутация.

   Няма как и да е иначе. Стимулът за злоупотреба е твърде голям. В политиката, ако има наличен финансов ресурс, който може да бъде източен по някакъв начин, това винаги ще се случи. Но лошото е, че колкото по-дълго време позволяваме да се случва, толкова по-голям става рискът за нас, данъкоплатците. Финансирането на политически свързани бизнеси неизбежно води до концентрация. Заемът към фирмата, свързана с Гайтански, е ярък пример – 10% от портфейла на една банка е много голяма експозиция. Ако банка в частния сектор направи подобен заем и той в един момент престане да се обслужва, печалбите на банката ще се сринат, ликвидността ще се изпари и тя ще се окаже в изключително рисково финансово състояние. Пред риск от фалит.

   Спомнете си какво се случи с КТБ. Тя беше изключително зависима от парите на много малък брой бизнеси. Когато отношенията ѝ с тези бизнеси бяха разтрогнати, КТБ много бързо се оказа без ликвидност и способност да изплаща задълженията си и в крайна сметка фалира. Ако с ББР се случи нещо подобно, познайте кой ще плати сметката? Това няма да са загуби за политическата класа и ръководството на банката, които позволяват банката да се източва, нито пък за "бизнесмените", които я източват. Това ще са загуби за българския данъкоплатец.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама