Разликата между ГЕРБ и БСП падна под статистическата грешка

Публикация 14:25 01 Апр, 2019 / akcent.bg / 1643

Алфа Рисърч: Апартаментгейт ерозира образа на ГЕРБ и повлече премиера

Разликата в обществената подкрепа за ГЕРБ и БСП се стопява до 0.5 пр. пункта, което е под статистическата грешка. Данните са на агенция „Алфа Рисърч”, а самото проучване е направено в периода 22-26 март, което съвпада с съвпадна по време с разкритията за придобити от властимащи на различни позиции евтини апартаменти и подадените в тази връзка оставки. Тези скандали, според социологическата агенция, са нанесли съществени щети върху образа и доверието към ГЕРБ във важен политически момент – два месеца преди изборите за Европейски парламент.

Ако евроизборите бяха днес, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС срещу 33.4% за БСП. Анализът сочи, че сближаването на позициите между двете партии е резултат от три фактора: лек спад от около 1.5% на електоралната подкрепа за ГЕРБ спрямо февруари, отлив на желаещи да гласуват сред по-широката му електорална периферия (последната спада до 14% при средно 20-25 на сто на предишни избори), мобилизация на БСП и относително увеличаване на електоралната ѝ тежест при по-ниска избирателна активност. Формулата ГЕРБ-СДС привлича подкрепата на 2/3 от бившите избиратели на ГЕРБ и 1/4 от тези на Реформаторския блок. БСП успява да задържи над 80 на сто от гласувалите за нея преди две години.

ДПС събира 10.6% от потенциалния вот и е третата политическа сила, сигурен участник в Европейския парламент. Предвид твърдостта на ДПС избирателите, спад в активността ще увеличи тежестта на Движението и подобно на евровота от 2007 г. би могло да ги постави в по-голяма близост до водещите ГЕРБ и БСП.

Партиите от коалицията Обединени Патриоти, които в рамките на настоящото проучване са измервани поотделно, постигат следните резултати: ВМРО - 4.1%, НФСБ - 2.2%, Атака - 2.1% от решилите да гласуват. „Демократична България“ с вот от 5.1% е все още малко под бариерата от 5.88%, необходима за спечелването на мандат. Другите политически сили събират под два процента от действителните гласове.

Казусът с апартаментите

На първо място, началните реакции на гражданите, измерени в хода на развитието на скандала, са твърде остри – 10.3% са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите, това е предизборна атака от страна на опозицията. Според 66.6 на сто обаче това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3%) също споделя това мнение.

На второ място, извън конкретната ситуация, в по-общ политически план чувствително ерозира образът на ГЕРБ по отношение на заявката за решителна борба срещу корупцията, с която дойде на власт през 2009г. Към момента едва 12.8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11.3% от анкетираните. 7.4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от „други политически сили“. Според преобладаващото мнозинство обаче ( 57.3%) никой не води решителна борба с корупцията в България. Доколко силна като интензитет и виталност е тази нагласа и дали тя ще окаже съществено влияние върху евровота, ще покаже хода на кампанията за предстоящите европейски избори.

По отношение на индикаторите за доверие в институции, политици, партии: Изследването не може да установи какъв е „приносът“ на последния скандал за отношението на гражданите към управлението (на фона на вече съществуващи проблеми като пререканията между партиите в малкия коалиционен партньор, опрощаването на дълговете на Главното Мюфтийство, промените в Изборния кодекс, протестите на различни професионални групи и пр.), но съдейки по динамиката на обществените нагласи, той вероятно е усилил вече съществуващи съмнения и като резултат – тегли надолу партия, правителство, премиер.

Позитивното отношение към правителството спада с 4 пункта – от 17% на 13%, отрицателното нараства до 52%, като отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии.
Негативен е ефектът и върху персоналния рейтинг на премиера Б.Борисов (28% доверие срещу 43% недоверие).
Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се ползва Томислав Дончев, следван от Екатерина Захариева и Красен Кралев. Позитивен индекс (превес на положителните над негативните мнения) имат също образователния министър Красимир Вълчев, на туризма Николина Ангелкова и на транспорта Росен Желязков.
Народното събрание е „застинало“ на 8% одобрение, но неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните спорни законови текстове, продължава да расте, достигайки 59%. Единствено председателят на парламента Цвета Караянчева успява да запази личен рейтинг. Тя се ползва с два и половина пъти по-високо одобрение спрямо Народното събрание (20% одобрение) и двойно по-ниско неодобрение (30%).
Президентът Румен Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и към края на месец март получава положителни оценки от 51% от българските граждани, срещу 15% отрицателни.
След арестите на знакови фигури на икономическия „преход“ в България, за първи път от пет години е налице, макар и слаб ръст в доверието към прокуратурата и съда.

Същевременно, несъстоялият се на 29-ти март развод между ЕС и Великобритания, консолидира проевропейската ориентация на българина. За 63% членството ни в ЕС е без алтернатива. На обратната позиция са едва 8%. Проблемите около Brexit са пример за ползите от членството и мнозинството от 61% подкрепят позицията за повече взаимни отстъпки между държавите в името на по-силен ЕС, срещу 39%, според които националните интереси трябва да бъдат твърдо отстоявани, дори с риск за отслабване на ЕС. Умерените, системни партии пък се припознават като способни да постигнат по-сплотен Европейски съюз и в съотношение 2:1 са предпочитани от българските избиратели пред популистките и противопоставящите се на политическия елит формации. Така, въпреки някои негативни настроения срещу конкретни решения на ЕС, като така нар. пакет „Мобилност”, например, потенциалният евроскептичен вот става ограничен и без консолидираща го политическа сила в сравнение с други страни членки.