Публикация 21:54 30 Март, 2019 / akcent.bg / 703 С усиленото съдействие на институциите ТЕЦ "Варна" ще изгради голям порт, който може да поеме част от товарите на държавния
Бизнес експанзията на Ахмед Доган във Варна продължава. Както стана ясно покрай строежа на морския му палат и придобиването на ТЕЦ "Варна", когато цяла редица институции се активизират, за да свършат бързо нещо, обикновено предстои нов проект на почетния лидер на ДПС.
През последните месеци се проправя път към изграждането на ново търговско пристанище във Варненския залив. То ще бъде на мястото на въглищния терминал на ТЕЦ "Варна" - централата, която от миналата година е собственост на почетния лидер на ДПС и чрез която в началото на 2019 г. той придоби официално т.нар. Боянски сараи.
Точно както ТЕЦ "Варна" се настани в схемата за студен резерв и измести държавната "Марица-изток", така новото пристанище иска да се намеси ударно в обработването на контейнерни товари и зърно, като изземе немалка част от дейностите на държавното "Пристанище Варна".
Паралелно се движи и обновяването на самия ТЕЦ, така че от следващата година да може да участва с три пъти по-голям капацитет в търговете за предоставяне на студен резерв, от които вече спечели над 27 млн. лева. За да се случи това пък, "Булгартрансгаз" ще реконструира газопровода до централата, за да може да осигури доставките на необходимите за работата му количества природен газ.
Така за по-малко от две години неработещият енергиен комплекс и пристанището му ще станат гореща бизнес точка, която генерира приходи от десетки милиони.
Правилният човек
Още в края на 2017 г. тогавашният купувач на централата - близкият до ДПС бивш транспортен министър Данаил Папазов, заяви за "Капитал", че морското пристанище е най-ценният, но труден за използване актив на ТЕЦ "Варна". Самият Папазов е бил изпълнителен директор на държавното "Пристанище Варна" в периода 2001 - 2013 г., като точно там пътят му се пресича с Делян Пеевски, който за две години влиза в съвета на директорите на пристанището.
Проблемът при пристанището на ТЕЦ-а е преди всичко нормативен - то не е приемало кораби от октомври 2013 г. и на практика не може да се използва за несвързани с електропроизводството цели, а именно доставката на въглища. Необходимо е да се получат редица разрешения, така че пристанището да може да се реконструира и използва и за търговски цели.
След като в началото на август 2018 г. Папазов прехвърли на Доган централата (30% дял в дружеството запазиха децата на Папазов, а той стана изпълнителен директор), държавните институции бързо се активизират за изпълнение на плановете.
План за управление на отпадъците от новото пристанище, което ще продължи да носи наименованието "ТЕЦ Езерово", е одобрен на 31 август 2018 г. Под документа без забележки са се подписали директорите на Изпълнителната агенция "Морска администрация" Живко Петров и на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" Ангел Забуртов.
През януари тази година пък министрите на транспорта и на регионалното развитие Росен Желязков и Петя Аврамова са издали съвместна заповед, с която са разрешили изработването на генерален план на пристанището чрез обединяване на няколко нови имота около него. Един от терените - кейовата стена, е собственост на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", но то изрично е обявило, че не възразява срещу обособяването на новия порт.
До дни се очаква и становището на варненската Регионална инспекция по околната среда и водите за представеното от ТЕЦ "Варна" уведомление за инвестиционно предложение за разширение и модернизиране на пристанището "ТЕЦ Езерово".
"Очакваме процедурите да приключат успешно и през лятото да имаме готов генерален план за пристанището. След това трябва да получим необходимите разрешения за строеж, така че преустройството на терена и изграждането на новия кей да могат да започнат до края на годината или в началото на 2020", обясни за капитал Емил Георгиев, който е служител на ТЕЦ "Варна" и отговаря за проекта за реконструкция на пристанището.
Какви са плановете
Сега прилежащото към ТЕЦ "Варна" пристанище е с капацитет да посреща три кораба с товароносимост до 70 хил. тона, като общата дължина на корабните места е 511 метра, а максималната дълбочина - 11.9 метра. Инвестиционно предложение за разширението и модернизирането му обаче предвижда към площта му да бъдат присъединени още три съседни имота, които по думите на Емил Георгиев са собственост на ТЕЦ "Варна" и в миналото са използвани за складове.
Ще има ново функционално зониране на територията, удължаване на съществуващия 617-метров кей със 104 м и изграждане на нов с дължина 230 м, където ще се обособи и ново корабно място за обработване на наливни товари. Разчетният кораб за новия кей е тип "Панамакс" с газене до 12.50 м, което е повече от възможностите на държавното "Пристанище Варна".
На сушата пък ще бъдат изградени нови съоръжения за специализирането на отделните корабни места в обработването на определен тип товари. През миналата година Данаил Папазов обяви, че планира портът да се използва за товарене на зърно, контейнери и пакетирани товари - каолин, глини, шамот. Това се потвърждава и от публикуваните сега документи, според които на пристанището ще се обработват генерални товари, контейнери, течни товари и насипни (зърнени) товари. Прогнозния товаропоток се очаква да достигне до 8 млн. тона на година. За сравнение, сега "Пристанище Варна" обработва по около 10 млн.т товари, от което приходите му са над 70 млн. лева.
Да отхапеш от бизнеса на държавата
Не е ясно колко ще струва на ТЕЦ-а тази процедура. Емил Георгиев отказа да съобщи стойност на инвестицията, като обеща да направи това след изготвянето на генералния план. Но дружеството може да си позволи тези движения - само през миналата година то е регистрирало над 27 млн. лв. от държавата, за да остане като студен резерв (т.е. да не работи - виж карето).
Най-важният въпрос, свързан с реконструкцията и разширението на пристанище "ТЕЦ Езерово", е какви кораби ще обслужва то. Официален отговор към момента няма, но е сигурно, че Ахмед Доган и Данаил Папазов имат конкретна причина за тази инвестиция и очакват възвращаемост. Още повече че се подготвят за товарооборот почти колкото е сегашният на държавното "Пристанище Варна" с двете му зони "Изток" и "Запад". Варненският порт е основната експортна точка за голяма част от индустрията в Североизточния регион, в който влизат големите заводи на Девня, както и добивни и производствени индустрии нагоре чак до Русе.
Ясно е, че основният фокус на порта ще бъдат зърнените товари и контейнерите. Сега такива се обработват основно на терминал "Изток", но тъй като няма причина за драстично увеличаване на товаропотока, частното пристанище на Доган ще трябва да вземе част от бизнеса на държавното.
За едни може, за други не
Тази идея впрочем въобще не е нова. Още от 2017 г. кметът на Варна Иван Портних предложи големите кораби, които сега товарят зърно и скрап в центъра на Варна, да се преместят на кейовите места на ТЕЦ-а край село Езерово. Мотивът на Портних бе, че така ще се освободи зоната на сегашното пристанище и ще може да се отвори за отдих и забавления за жителите и гостите на града, както се случва в Бургас.
Преместването на пристанището "Варна-изток" беше планирано още от кабинета "Станишев" и трябваше да стане със строителство на нови кейови места в района на "Максуда". Правителството на Пламен Орешарски дори отпусна 500 хил. лв. за проектиране, но идеята не се възприе от морския бранш и варненци, защото мястото отново е много близо до центъра на града. "Да инвестираш 800 млн. лв., за да преместиш прахоляка и шума от товаренето на зърно и скрап на едва на 3 км, е безумие", обяви преди две години Портних.
Сега очевидно решението на частния собственик на ТЕЦ-а ще предложи нова алтернатива. По принцип не е лошо да има повече конкуренция в пристанищата, както и във всеки друг сектор. Очевидно е обаче, че държавата е прекалено услужлива към едни, докато спъва с десетилетия други. Един от най-големите търговци на зърно в света - Toepfer, например успя от 2008 г. досега да изгради 7 пристанища на зелено на румънския бряг, а от българската - нито едно, въпреки че има проект при село Айдемир, на 6 км западно от Силистра. Същата е съдбата на проекта на "Газтрейд", чийто собственик Милчо Василев строи пристанище за втечнен газ на Белославското езеро край Варна от 2003 г. Компанията затъна на последния етап след отказ на министъра на транспорта Ивайло Московски да се одобри съоръжение за приставане на кораби във водата. Очевидно не всеки може да пристава на варненския бряг.
В очакване на още милиони от студения резерв
През 2018 г. ТЕЦ "Варна" успя да спечели само с един от енергоблоковете си 27.4 млн. лв. от търговете за предоставяне на готовност за студен резерв до 31 юли 2019. При провеждането на новите конкурси за следващия период до 31 юли 2020 г. централата на Доган може да участва с три блока и има голяма вероятност да изхвърли от схемата ТЕЦ-овете на Ковачки и да получи близо 60 милиона.
През последната година ТЕЦ "Варна" е инвестирала в ремонти и модернизация на енергоблоковете си близо 14.7 млн. лв. По информация на "Капитал" тестовете на 4-ти блок вече са минали успешно и предстоят изпитанията на 5-и блок. Основната пречка за пускането им в експлоатация в момента е невъзможността да бъдат захранвани с природен газ. Тръбата от газоразпределителна станция Страшимирово до централата е с малък капацитет (40 хил. куб.м на час), тъй като е предвидена само за разпалване на блоковете, а часовият разход на природен газ за един котел е 60 хил. куб.м. Това обаче предстои да се промени, защото държавната "Булгартрансгаз" е включила в инвестиционната си програма за 2019-2020 г. реконструкцията на този газопровод.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай