- Как стигна до Русе?
- Завърших в с. Заря средно общообразователно училище. От малка мечтая да уча в България. Имам роднини, които учеха в България, във Велико Търново и ме впечатлиха с преживяванията си….
- Чувстваш ли се българка?
- Да, реших тук да уча, а сега вече повече от всякога чувствам България като своя родина. Явих се на кандидат- студентски изпит в Боград. В първите си две желания от общо три писах Русенския университет. Сега определено мога да кажа, че не съжалявам за този избор.
- А защо право?
- Защото мой роднина, който бе завършил тук, беше учил право. Но и винаги ме е привличала работата, свързана с криминалистика…
- Вече си пред завършване, какво смяташ да правиш оттук нататък?
- Първо да си взема държавните изпити, а след това да изкарам и стажа си. След това смятам да си търся работа в Русе, и то само по специалността…
- Т.е., не смяташ да се връщаш в Украйна?
- Определено, вече казах, че не съм сбъркала с избора си да дойда в Русе да уча, а мисля и тук да се установя да живея постоянно.
- Разкажи нещо за студентския си живот, как се чувстваше в университета в началото, и как сега?
- В началото- нещо голямо, нещо красиво, разбирате, бе идвах от място, където нещата изглеждаха и бяха доста по-различни.Просто аз бях и в чужбина, и в своята родина…
- Знаеш ли корените на своите прадеди?
- Имаме си история на село Заря и оттам имам определи знания за рода си. Според нея заселници в селото са били българи от Русенско- Силистренския район. Още в началото на 19 век са се изселили от местните земи и са се заселили там. Мисля, че читателите трябва да знаят, че населените места, където живеят бесарабски българи, съхраняват доста добре националните традиции. Ежегодно в края на годината в с. Заря се отбелязва празник на виното. Има български певчески и танцови състави, които пресъздават автентичен фолклор. Посрещането на гости също става по стар български обичай, с национални носии, с хляб, сол и чаша вино. Повечето хора са вярващи и посещават църква. Младите, както и тук, правят това основно по празниците. Но като цяло като че ли българите там имат естествена нужда от връзка с църквата.
- Освен български език, учили сте в училище и българска литература. Имаш ли любим автор- класик?
- Автор точно не, но произведения, които ми харесват- „По жицата”, „изворът на белоногата”, „Две хубави очи”.
- Нека се върнем отново в Русе и петте години, които преживя в крайдунавския град…
- Посрещнаха ни от отдела за чуждестранни студенти много топло. Помогнаха ни да се запознаем с обстановката и да започнем нормалното си обучение…Много ми помогна и фактът, че бях включена в отбора по волейбол на Русенския университет. Тук завързах допълнителни контакти, намерих нови приятели. С отбора успях да видя и да посетя други български градове и да натрупам още повече впечатления за България. Особено съм впечатлена от българските планини. Тук наистина човек се чувства като у дома…
- Как се справяш с езика?
- Нямах проблем, тъй като в моето семейство се говореше на български, е да, този, този, архаичният, запазен още от онова време. Освен това учехме и в училище книжовен български задължително. Така че това за мен не беше проблем.
- С какво ще запомниш най-вече Русе?
- Първата любов, когато се запознах с приятеля си…
- Кога беше това?
- Да, говорим за любов, не просто за някаква връзка, какво е нормално всеки млад човек да има.
- И как стана това, къде се запознахте?
- Случайно, за първи път видяхме на едно заведение, но до там. По-късно наш общ познат ни запозна, вече официално.
- А приключи ли ти връзката с Украйна?
- Не, разбира се, връзката ми с Украйна винаги ще я има, там са моите родители, винаги ще се връщам там… трудно ми е да кажа коя ми е първа или втора родина, но чувствам еднакво близки и България и Украйна.
- До каква степен Украйна през цялото това време присъстваше в студентския ти и личния ти живот?
- В Русенския университет всяка година честваме Празник на чуждестранните студенти през април. Всяка държава готви и представя своя програма. Преди две години се представихме с украинска национална кухня…
- Ти какво беше сготвила?
- Аз правих вареники, които се харесаха на всички, които присъстваха от другите националности. Да си призная, сякаш не се събираме достатъчно. Но пък от друга страна смятам, че всеки един от нас се чувства достатъчно добре, за да изпитва подобна потребност. Най0вече това се случва, когато почетният консул г-н Пламен Бобоков ни събира по определени поводи. Вероятно и при предстоящото посещение на украинския посланик в Русе в края на месеца да бъдем пак заедно…
- Сега ти каква си де юре, българка или украинка?
- Сега все още съм украинка с български произход и се надявам до края на годината да бъдем и с Вас сънародници. В края на миналата година съм подала документи за българско гражданство и през 2012 г. се надявам да го получа.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай