Над 70% от българите искат разследване на корупцията на най-високо политическо ниво

   Формира се общо възприятие за корупцията, което не оставя съществена система на държавата незасегната, заяви Боряна Димитрова и обяви, че основният заподозрян е политическата корупция.

   71% от българите казват, че е необходимо разследване на корупцията на най-високо политическо ниво. 63% казват, че трябва да се разследва корупцията в местната власт. Това каза по време на кръгла маса управителят на „Алфа рисърч“ Боряна Димитрова, която представи данните от проучване „Противодействие на корупцията 2018: обществени очаквания и постигнати резултати“ на „Алфа рисърч“ и Асоциация „Прозрачност без граници“,.

      Над 50% от гражданите изброяват до 10 сфери, които считат за дълбоко корумпирани, 68% посочват между 6 и 8 такива.

   Не остава съществена система на държавата като непосочена, заяви Боряна Димитрова и изброи: съдебна власт 53%, следвана от сектора на разходването на публични финансови средства, назначенията в администрацията, централната, местна власт, незаконно финансиране на партии, публични средства за социални проблеми.

   Според 40-49% считат, че няма смисъл да се подава сигнал за корупция, тъй като ще последва отказ за разследване.

   Според 71% обаче има нужда от разследване на най-високо ниво.

   "Основен заподозрян е политическата корупция и ако там не бъдат постигнати резултати, корупцията ще бъде мъглата, която обгръща всичко и ще води до верижни катастрофи", коментира Димитрова.

   Тя предупреди, че анализът откроява нуждата не от разпиляване по сектори или по хоризонтала при борбата с корупцията, тъй като е висок рискът от разпиляване и парализа. Резултат може да има, включително и като обществено възприятие, борбата по вертикала, предупреди Боряна Димитрова.

24% заявяват, че биха сигнализирали медиите - този процент е най-висок и гражданите виждат осигуряването на публичност на корупцията, като начин да се осигури натиск върху институциите.

   Едва 20% биха се обърнали към полицията, а още по-малък процент - 14.5 на сто - към Антикорупционната агенция.

  Още по-надолу в тази своеобразна класация на доверие сред институциите стои прокуратурата - 10% биха подали сигнал. С малко по-голямо доверие от 10.2% се ползват инспекторатите или съответните контролни органи. Граждани също посочват институции като президентство или министерство, където биха подали сигнал за корупция, въпреки че те нямат никакъв ангажимент към този феномен.

   В момента, според него, е нужно да се направи анализ включително и на това, защото началното усилие на държавата да се бори с корупцията, създавайки множество и различни институции, не доведе до положителен резултат. А защо не проработи предишния модел, е вероятно да ни покаже и особеностите на средата, в която навлиза новата администрация, която е централизирана.