Пет години след като страната ни се присъедини към Европейския съюз, българите все още не могат да работят свободно във всички страни от блока и ще трябва да изчакат за това право до края на 2013 г. Българските превозвачи обаче вече са пълноправни членове на ЕС, след като от началото на тази година отпаднаха ограниченията за т.нар. каботажни превози в страните от съюза. Очакванията са това да намали разходите и да повиши производителността на фирмите в бранша. Не без значение са намаляването на трафика в Европа и екологичният ефект от спестяването на вредни емисии.
Бич за превозвачите
Най-общо казано, каботаж е превоз в рамките на дадена държава от превозвач с регистрирани превозни средства в друга държава на ЕС. Ако българска компания превозва товар до Мюнхен, а на връщане към България трябва да вземе товар от Франкфурт, до края на миналата година тя нямаше право да извършва отделен превоз между двата германски града, т.е. камионът пътуваше празен. Алтернативен вариант беше да търси обратен товар от Мюнхен, което невинаги е възможно и често предполага известен престой. "Най-големият бич за превозвачите е да пътуват празни или да чакат празни няколко дни, докато натоварят", коментира Росен Димитров, директор "Контрол на системата" в СОМАТ АД и заместник-председател на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ). Цените на горивото в ЕС са високи и е икономически неоправдано камионите да пътуват празни. От друга страна, дали пътуват или изчакват да натоварят, разходите за данъци, лизинг и заплати си вървят. "Камионът не е хотел, той трябва да има превози, и то платени превози", каза Димитров.
По закон
Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 1072/2009 след доставяне на товарите, превозвани при входящ международен транспорт, превозвачите могат да извършват до три каботажни превоза в приемащата държава членка в срок от седем дни. Произходът на първоначалния товар може да е от ЕС или от трета страна, но доставян от превозвач от общността. Не се изискват специални документи за извършването на каботажни превози, освен че фирмите трябва да могат да докажат, че са влезли в другата страна членка, превозвайки международен товар.
В Договора за присъединяване на България към ЕС беше предвиден преходен период за каботажните превози, които бяха забранени за първоначален срок от 3 години плюс опция за удължаване с не повече от 2 години. Същото ограничение беше предвидено и за Румъния. Правилото важеше на реципрочна основа и се договаряше между новите и старите членки двустранно. След изтичане на първите три години от януари 2010 г. на българските превозвачи беше разрешено да извършват каботажни превози на товари на териториите на 12 държави - Холандия, Словения, Словакия, Португалия, Румъния, Швеция, Естония, Ирландия, Латвия, Люксембург, Малта и Кипър, а от началото на 2011 г. - и в Дания. Останалите страни от ЕС запазиха ограничението за целия петгодишен срок.
Притесненията на Запад
Основните притеснения в ЕС са, че отварянето на пазара за българските и румънските превозвачи ще засили конкуренцията и ще засегне местните компании. Френската браншова организация FNTR дори излезе със специално изявление, според което това "ще създаде допълнителен конкурентен натиск заради големите разлики в социалните и фискалните разходи" на източните им колеги. Освен това либерализацията се случва в момент на тежка икономическа криза и растящи цени на горивата, което бездруго се отразява сериозно на френските превозвачи. Според организацията вече над 40% от тежкотоварните автомобили, които се движат в страната, са чуждестранни.
Повече конкуренция
Заради недостига на шофьори в някои западни страни обаче българските и румънските превозвачи едва ли ще се окажат заплаха за работните места там, смятат от Съвета на европейските товародатели. Според управителя по политиката в организацията Йост ван Дузбърг, цитиран от EurActiv, ако искате да станете шофьор на камион в Холандия или Германия например, можете да си намерите поне десетина предложения за работа в рамките на един час. По думите му неоснователни са и опасенията, че източните превозвачи нямат същите изисквания за безопасност като западните, тъй като отвореният пазар и редовните проверки водят до повишаване, а не до понижаване на стандартите.
Българските превозвачи също не смятат, че застрашават западните фирми. "Германците и австрийците няма да започнат да извършват превози в България, нито българските - там", каза заместник-председателят на Съюза на обединенията в автомобилния транспорт (СОАТ) Красимир Лалов. "Каботажът е голям плюс, но само за тези, които могат да намират превози. В тази криза конкуренцията в ЕС е жестока", смята и Росен Димитров. По думите му българските фирми имат много по-голям шанс в България, отколкото германските, както и обратното - българите в Германия по-трудно ще си намерят товари от местните превозвачи.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай