Днес е : Понеделник, 10 Декември 2018

Румен Георгиев: Днес внасяме над 100 000 тона свинско месо

Публикация 30 Nov, 2018 / akcent.bg

Свинското месо в света е нараствало средногодишно с по 2,8%, а в България намалява с по 26,8%. Свиневъдството и африканската чума на дневен ред в парламента

 

  Въпрос по време  на днешния парламентарен контрол, свързан с развитието на сектор „Свиневъдство“ в България. Съгласно Аграрния доклад за 2017 г. на Министерството на земеделието, храните и горите в раздел „Свиневъдство“ се казва, че свиневъдният сектор в страната е добре структуриран и специализиран, което е предпоставка за устойчиво и стабилно развитие.

   През 2016 г. продължава тенденцията на концентриране на отглежданите в страната свине в по-малко на брой – с 25%, уедрени стопанства, допринасящо за постигане на по-висока ефективност на производството, тоест имаме едно концентриране на производството.

   Към края на годината в страната се отглеждат общо 616 000 броя свине. Значително намаление на годишна база е регистрирано при малките стопанства с едно до девет животни – с 25% по отношение на броя на стопанствата; с 18,9% при броя на свинете, отглеждани в тях. Тези стопанства произвеждат месо предимно за собствена консумация и са най-сериозно засегнати от постепенното влошаване на възрастовата структура на населението в селските райони.

   Ще дам тук един пример в съседна Румъния каква политика имат по отношение на развитието на селата. Там държавата финансира за всяко семейство по едно прасе и затова селата в Румъния са живи, в тях има живот, развива се аграрна дейност. Затова дадох за пример хората от Видинския регион, които отиват да живеят в Румъния и казват, че в пъти се живее много по-добре. Даже се натъкваме на много места в България – сега, като обикаляме, представяйки „Визия за България“, че има села, в които няма дори едно прасе или крава.

   Близо 92% от всички свине в страната се отглеждат в стопанства с 1000 и повече животни – при 90% през 2015 г., тоест концентрация.

   През 2016 г. свиневъдството продължава да е съсредоточено основно в три района на страната: това са Северен централен, Североизточен и Югоизточен. След малко колегите от Шумен и от Силистра ще зададат въпрос именно за Североизточния регион. „Африканската чума“ навлиза в страната, знаете преди около месец какво стана в района на Каварна с унищожаването. Това, което се цитира в доклада за концентрацията, представете си, че трябва да унищожим в целия Североизточен район тази концентрация на прасета. За какво говорим? За какъв устойчив и стабилно развит сектор?

   Този въпрос бе поставен от народния представител Румен Георгиев относно развитието на сектор „Свиневъдство“ в България към земеделския министър Порожанов. Каква е тенденцията и политиката на развитие на сектор „Свиневъдство“ в България спрямо страните от Балканите и страните от Европейския съюз?

   Малко информация за свиневъдството, започва своето изказване министър Порожанов. Той е отрасъл с традиции, при който през последните няколко години се наблюдава устойчиво развитие. През последните три години икономическите показатели за свиневъдството показват стабилност с тенденция за ръст на създадената от него крайна продукция. По предварителни данни на Националния статистически институт за 2017 г. стойността на крайната продукция от сектора възлиза на 293 млн. лв., като спрямо 2016 г. нараства с 1%, а спрямо 2015 г. – с 6%. Основен отличителен белег за сектора е неговият индустриален характер. Процесите на окрупняване на стопанствата са застъпени в най-голяма степен именно в него. Показателен е фактът, че в 61 промишлени свинеферми се отглеждат 92,7% от общия брой на свинете в страната.

   По данни на отдел “Агростатистика“ към 1 ноември 2017 г. броят на свинефермите, в които се отглеждат 200 и повече женски свине за разплод, които представляват основната производствена единица, се е увеличил с 11%. В тези обекти се отглеждат 89% от женските свине за разплод в страната.

   Географски свиневъдството е съсредоточено в три региона на страната – Северен централен, Североизточен и Югоизточен, като предпоставка за това е наличието на много добра суровинна база и големи обработваеми площи, гарантиращи изхранването на животните. Повечето от големите свиневъдни ферми имат затворен цикъл на производство, като разполагат със собствени съоръжения  за производство и съхранение на фуража.

   Доказателство за провежданата политика в сектора и възходящият тренд в неговото развитие са данните за нарастващия брой на угоените и заклани в кланиците и стопанства свине в България. По данни на Евростат те ежегодно се увеличават, като закланите свине общо през 2017 г. са с 5,8% повече спрямо 2015 г. За първите седем месеца на 2018 г. закланите свине у нас са със 7,8% повече спрямо същия период на 2017 г.

   От 2010 г. се наблюдава ясно изразена тенденция за увеличаване на добитото свинско месо в кланици, като за миналата година то е със 17,6% повече спрямо 2015 г., и респективно 9% повече спрямо 2016 г.

   В страната ни се извършва и класификация на кланични трупове от свине по скалата на Общността (S)EUROP. През 2017 г. класифицираните кланични трупове са с 14% повече в сравнение с 2016 г. По данни на Европейската обсерватория на пазара на месо средната цена на този клас българско свинско трупно месо за месец септември 2017 г. е била 208 евро на 100 кг и е с 25% по-висока спрямо средната цена от 1165 евро за страните от Общността. В момента върви Програма за подпомагане. Подпомагането на индустриалните животновъдни сектори на птицевъдство и свиневъдство е чрез хуманно отношение към животните. За тази година 30 млн. лв. са представени и предоставени в зависимост от нотификацията на помощта и показателите, които трябва те да изпълнят като помощ към Свиневъдния сектор.

   Специално в сектор „Свиневъдство“ също е грешна политиката, твърди от трибуната Румен Георгиев /БСП За България/. Животновъдството е стар традиционен поминък на българското население. В свиневъдството в България значителен превес имат хибридните породи с определена насоченост за месо и мас. Ние си имаме една много добра порода – „бяла българска свиня“.

   Дадох за пример френските държавници, когато обсъждахме бюджета. Те заявяват, че когато посетят магазините и констатират наличие на повече от 10 – 20% вносни хранителни продукти, започват да се тревожат и предприемат спешни мерки за увеличаването на националното производство.

   За последните години България е загубила над 10 млрд. евро именно от липса на добавена стойност и 500 000 работни места. Ние сме се превърнали в един донор на първична продукция – основно зърнени храни. Тази тема сме я коментирали с Вас.

   Понеже говорим за сектор „Свиневъдство“ в България, спокойно мога да цитирам доцент Въто Христов, който говори за реквием за свиневъдството в България. От 1990 г. до днес производството в сектора е върнато на равнището на 40-те години на миналия век. Такава разруха няма аналог в нито една от бившите социалистически страни. Свинското месо в света е нараствало средногодишно с по 2,8%, а в България намалява с по 26,8%.

   А какво свиневъдство имахме преди 1989 г. Върхът е в края на 1989  г. – 4 392 000 свине, а днес 616 000. Четиристотин и тринадесет хиляди тона свинско месо, кланично тегло, без субпродуктите, а днес 73 000 тона – 7,5 пъти по-малко. На всеки човек от почти 9-милионното население тогава сме произвеждали почти 47 кг месо, от което сме консумирали 46 кг.

       Днес, за съжаление, внасяме над 100 000 тона свинско месо.

   Между другото, миналата седмица бях в Загреб и тогава Фил Хоган – еврокомисарят по земеделие, даде една, бих казал, препоръка към страните членки във връзка с националните стратегически планове: всяка държава да определи своята аграрна политика. Тук считам, че в новия Национален стратегически план сектор „Свиневъдство“ трябва да залегне и да има солидно място в развитието на аграрния сектор.

 Питане от народните представители Иван Валентинов Иванов и Стоян Михайлов Мирчев относно политиката за превенция при преодоляване на африканската чума и други болести, пренасяни от диви животни днес имаше в парламента.

   Иван Иванов: Очевидно днес сме на темата за заболяванията по животните, особено по свинете – било то питомни, или диви. Останах с впечатлението, че сякаш Министерството на земеделието, храните и горите не знае, че в момента има такова заболяване в България, или че то не съществува на територията ни.

Направих си труда и се разрових, тъй като не съм специалист по тази тема, не съм завършил за ветеринарен лекар – имам докторска дисертация на друга тема, но все пак си направих труда, най-малкото от научно любопитство.

   Според един обучителен материал на Българската агенция по безопасност на храните, който се разпространява сред българските ловци, има няколко вида заболявания, които се разпространяват по дивеча или по дивите животни. Това са „класическа чума по свинете“, „африканска чума по свинете“, „трихинелоза“, „антракс“, „бяс“, „инфлуенца“ и с това се изчерпват. Основните причинители особено на болестта, която в момента най-много ни интересува и искаме да акцентираме върху нея нашето питане – африканската чума по свинете, основни източници на вируса са кръв, тъкани, секрети от болни и мъртви животни, животни, които са оцелели и се възстановяват от инфекцията, и косвено – чрез хранене с отпадъци, съдържащи заразено свинско месо и месни продукти. Изрично е отбелязано, че вирусът на африканската чума по свинете е резистентен от три до шест месеца в сурови местни продукти; биологични вектори като кърлежи, околна среда – говоря за контаминирани с вируса материали и повърхности. Това означава колко сериозно е това заболяване. Не правя някаква вметка, че другите не са толкова сериозни, но специално това е изключително сериозно.

   В случая нас ни интересува каква е политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за превенция и преодоляване на болестта африканска чума по свинете и други болести, които споменах вече. Ако съм пропуснал някоя, ще ме поправите. Особено ни интересува каква е превенцията и евентуално какви действия ще предприемете, ако стане епидемия от такава болест, защото в нашата страна, след Румъния, а и в други страни, съседни на Румъния, е минало това заболяване. Последствията са изключително тежки, а доколкото си спомням, на територията на България вече има регистрирани няколко такива случая. Притеснението е както от производителите на свинско месо, както колегата Георгиев преди мен говорѝ, така и от ловците, които би трябвало да имат решаваща роля по време на изпълнението на мерките, които трябва да предотвратят такава проява, също и тези, които би трябвало да се занимават после с обеззаразяването на тези терени. Неслучайно Ви прочетох какви са преносителите и по какъв начин може да се заразят останалите здрави животни.

 Учудвам се, че изразявате констатации, че Министерството не работи по въпроса или, че не знаете какво прави, че ние не сме открили тази болест, отговаря земеделският министър. Ако се бяхте интересували малко повече във времето, както Ви казах и на предишния парламентарен контрол – едно към едно имах абсолютно същия въпрос.

Темата е много сериозна! Болестта е много сериозна! Ние много добре го знаем. Източниците са много. По всякакъв начин болестта може да достигне, включително чрез заразени животни, чрез продукти от заразени животни. Един от случаите в Браила, когато гръмнаха 160 хиляди индустриални животни, отглеждани в три съседни ферми с един собственик, в един ден, това е било от един източник. И източникът явно е бил вода, заразена вода.

   Неслучайно стартирахме още в момента… В Румъния болестта стоеше на унгарско-румънската граница миналата година, нямаше движение насам. Молдова, Украйна, Русия, всички северни съседи нагоре, Полша не говоря, Чехия частично, са заразени, балтийските държави. В момента, в който тръгна туристическият поток на молдовци и украинци с коли, разбира се, и камионите, които преминават през границата, Румъния пламна. Пламна, защото делтата на река Дунав около Тунджа – там е резерват, нямаха право да извършват никакви действия и докато се наканят, че трябва да правят нещо, тя пламна из цялата страна. Пламна, защото там, както каза господин Георгиев, който изключително много уважавам, почти всяко семейство си гледа домашни животни. В момента в Румъния имаме над 400 хиляди унищожени животни както в индустриалните ферми, така и домашните животни, както и диви животни. Доскоро беше над 40%, не съм гледал последни справки, но предполагам, че вече половината Румъния е заразена от болестта.

   Неслучайно първи доклад вкарахме на оперативно заседание още в края на месец май, в който представихме цялостната картина с икономическите загуби, които биха се допуснали. Болестта не е зооноза, болестта носи икономически загуби. Като казвам зооноза, пояснявам само за зрителите, тя не може да донесе болести за хората дори и да се яде непреработено сурово месо, обаче суровото месо може да разпространява болестта.

   В контекста на сериозния проблем ние предприехме всички превантивни действия, които се правят и от останалите страни, като се започне от действията по границата. Знаете, че по всички ГКПП беше възстановено обеззаразяването и с помощта на нашите служители от „Гранична полиция“ бяха иззети всякакви продукти от свинско месо, които туристите, които обичат да са по домове, по квартири, обичат да носят, за да могат да се хранят с тях. Иззети бяха продукти във фризери и бяха унищожавани по съответния ред. Бяха направени абсолютно всички огледи на тези 61, 62 индустриални ферми от гледна точка на техните мерки за биосигурност. Да, те са много притеснени. Лично аз съм имал три срещи – две от тях в Силистра, едната в София, други срещи са правени непрекъснато в Агенцията по храните с предписания там, където има проблем, да бъде отстранен. Неслучайно направихме и оградата. Ако не беше направена оградата, движението на селскостопански животни, на заразени животни, които са диви прасета, щеше да бъде свободно и те щяха да навлязат свободно.

   Самата ограда, разбирам, че сте скептици, но самата ограда беше направена точно преди да дойде първия случай до Силистра на 600 метра в едно село. И в момента имаме два случая по дивите прасета – единият, както знаете е до Кайнарджа, веднага беше обявен. Там бяха намерени две прасета. Направихме огледи на цялата двадесеткилометрова зона с горски и с ловци, за да се види дали има други животни, но до този момент няма констатирани.

   Вторият случай по дивите прасета беше в една ограда около Каварна и Балчик. Прасетата бяха повече от двадесет, там са избити прасетата от гледна точка да не се разпространява болестта.

   Първата, която беше по домашните животни, три случая имаме в Тутраканци. Няма да се връщам на нея, дебатирали сме я многократно. Там бяха унищожени 87 животни в домашните дворове, като от там, откъдето тръгна заболяването, самият стопанин беше с три свини майки, с общо 9 животни, без да са регистрирани, без нищо, абсолютно забранено по закона особено, когато гледа животни за продажба и за разплод. Законът позволява в домашни дворове да се гледат животни, които се отглеждат за консумация.

   Разбира се, бяха взети мерки, свързани с обучение на ловните дружинки как да се взимат пробите, да се изграждат ями. В момента от всяко отстреляно животно се изпращат проби за проверка по африканската чума по свинете.

   Бъдете сигурни, че в контекста на превантивните действия, които сме направили – няма да Ви казвам, че има щаб към Министерството с многократни събирания; няма да казвам, че към Българската агенция по безопасност на храните има друг щаб, който също е кризисен, по темата с африканската чума по свинете. Неслучайно сме направили и няколко областни заседания на тези щабове, които са на областно ниво, знаете, и в Добрич, и в Силистра, и във Варна сме правили, когато се появи в Тутраканци. Много добре осъзнаваме тежестта и опасността от африканската чума по свинете и Ви уверявам, че това, което е можело да се направи като превенция, е направено. Благодаря Ви.

   СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Като народен представител от Силистра, първо, искам да кажа, че оградата наистина имаше своето положително действие. Вие сам казахте, че един от преносителите на заразата са дивите животни, които могат да влязат от Румъния – дивите прасета.

     Според мен обаче политиката, която налага Министерството, е сгрешена и ще Ви кажа защо. Предвид, че има територия за лов с пълна карантина в община Кайнарджа това предразполага за увеличаване на популацията на диви прасета. В момента е периодът, в който те сватбуват, и най-вероятно тяхната популация, поради факта че няма лов, ще се удвои около месец март. Самият факт, че имаме много голяма популация, ако се появи и влезе това заболяване през границата, ще увеличи риска да пламне епидемия и в цялата област.

   В Силистра само един от производителите на индустриални свине има над 50 хиляди глави. Това ще е пагубно за целия регион, тъй като свиневъдството е широко разпространено.

   От друга страна, индивидуалният и груповият лов, първо, извършват някакъв тип регулация в самата гора и в самото място, където живеят дивите прасета, и позволяват да се извършва и дълбочинно наблюдение. В момента в зоните с карантина не може да се извърши пълно наблюдение за това има ли я тази зараза, или не.

От друга гледна точка, в съседните райони са убити над 200 прасета и там болест не е намерена. Взети са седем проби от самата засегната територия в Кайнарджа след 23 октомври, когато беше намерено болното прасе от африканска чума по свинете, и също не са намерени наличия на тази болест. Тоест самата карантинна политика, която налагате, според мен е сгрешена и начинът тази болест да не прехвърля е чрез намаляване на популацията.

   Затова искам да Ви задам въпрос: първо, изтича 40-дневният срок на карантина и тази карантина ще отпадне ли?

   Вторият ми въпрос е: как ще бъдат компенсирани ловците, на които им пропадна ловният сезон, защото те си плащат членския внос и таксите, но заради забрана от Министерството не могат да ходя реално на лов?

   Последният ми въпрос е: ако възникне масова епидемия на територията на Силистренска област или въобще някъде другаде из страната, какви обезщетения предвиждате за свиневъдите? Какво ще правите въобще с труповете, каква е политиката при евентуална епидемия, когато трябва да бъдат избити всички животни? Какво ще правите с това голямо количество трупове, как държавата ще се предпази и ще се отнесе към тях.

   Има определени изисквания за ограничаване на лова там, където има установени заболявания, отговаря министър Порожанов. В пограничния район ловът е разрешен с гонка без кучета. В другата 5-километрова зона, топ граничния район до другия с гонка без кучета. Няма как да вдигнем забраната, при положение че точно от другата страна на границата, целият район, вече до Свищов е с разпространена болест.

  Компенсация на ловците, казвам Ви: не предвиждаме. В края на краищата лова не е някаква задължителна дейност.

   Предполагам, че тези дни ще вдигнем забраната за лов около Тутраканци, тъй като там минаха вече три месеца. Там също продължават пробите, нямаме проби, които да са установили положителни резултати.

  По отношение на това, ако настъпи болестта – да, това е нещо доста сериозно. Затова правим цялостна превенция, да не настъпи тази болест. Индустриалните ферми, те са от 10 – 20 – 30, както казахте има и до 50 000 животни. Не знаех, че има с 50 000, но явно има с до 50 000 животни. Това е изключителен проблем, защото в момента, в който една ферма заболее, това означава, че животните едно по едно си отиват и те трябва да бъдат унищожени.

   Обезпеченията са заложени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, като това е пазарната стойност на самите животни.

  Крайно сме неудовлетворени от това, което чухме, отвръща Иванов. Изобщо начинът, по който се развива политиката на държавата в тази посока.

   Само да Ви припомня, че преди няколко месеца по Ваше искане, на Министерството и на колеги от управляващото мнозинство беше променен Закона за лова и опазване на дивеча, в който разрешихме Вие, като министър, и който и да е след Вас, да може извънредно да дава възможност да се променят сроковете за ловуване, и то с една-единствена цел – да се ограничи това разпространение на африканска чува по свинете. Вместо това, да тръгнат ловците и да могат да ограничат популацията на дивите животни, които в тази инструкция, която Ви прочетох и тя е издадена от Българска агенция за безопасност на храните за ловците, че трябва да се избиват тези животни, се случва обратното – неясно защо, променихме Закона, като нищо в тази посока не се случва. Напротив, забранява се ловът в момента. Може би е намерен друг източник, въпреки, че в тази инструкция пише: „Не е разработена ваксина за африканска чума по свинете. Африканска чума по свинете не се лекува. Профилактиката и контрола на потенциални огнища, хигиенни мерки, строги карантинни мерки, унищожаване все още са най-добрите мерки за профилактика и борба. Няма работеща програма за контрол и изкореняване на болестта.“ Аз цитирам.

   Може би трябва да проследите какво се случва в Министерството.

   Второ, ние не получихме от Вас категоричен отговор, какво се случва при масово измиране на животни при епидемия. Агенция за безопасност на храните затвори всички екарисажи, осъществяват административен рекет върху тях, мачка ги и ние с професор Бъчварова Ви зададохме въпрос и Вие ни отговорихте, че има мобилни инсенератори. Вие представяте ли си при едно масово измиране на свине, не дай боже, както каза колегата само 50 000 в Силистренско, тези мобилни инсенератори, какво ще правят? Как ще изгорят тези животни? Аз не мога да се начудя.

   При случаите, които бяха установени, Вашите служители, на Министерството загробиха тези животни, изкопаха дупки и ги заровиха, а в същото време тук пише, че тази болест се разпространява от заразена почва.

  Аз си направих труда в Провадийско, Вие пропуснахте Бозвелийско, там беше първият случай, не знам по каква причина беше, така и не стана ясно, но животните, които избиха ги заровиха. Те бяха заровени супер плитко.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама