Русенският оръжеен завод "Дунарит" е в кръгова отбрана. Безкрайната окопна битка за съществуването му все още не е приключила.
Примирието след скандалите около опита за одържавяването на частното дружество преди година (причините и прилаганите хватки за което в. "БАНКЕРЪ" разнищи подробно още през септември 2017-а), та се стигна до това като арбитър да се намеси дори министър-председателят Бойко Борисов, очевидно отново е нарушено.
Темата беше оставена да позаглъхне покрай европредседателството на страната ни ("да не се излагаме пред чужденците"), но това далеч не означава, че под повърхността на конфликта напрежението е потушено. Точно обратното. Апетитите за овладяването на първата оръжейна фабрика в България, създадена преди 115 години, продължават. И тъй като това очевидно не може да стане чрез откровен "абордаж" , някой се опитва да възпрепятства дейността на предприятието, но чрез изпипаната схема на методичното му "потапяне" във въртележката на стотици съдебни искове. И наистина става дума за такова количество.
За последните няколко години "Дунарит" АД се озовава страна по
над... 120 търговски и административни дела
при това голяма част от тях ги водят фирми, които доказано нямат правен интерес. Тази стряскаща "статистика" ни накара да се поразровим в част от делата.
Неминуемо първенството по безумие се пада на точещото се повече от две години административно дело по обжалване на решението на Комисията за защита на конкуренцията (адм. д.10793 от 2016-а), свързано с нотифицирането на сделка по придобиване на контрола в акционерното дружество "Дунарит" от "ЕМКО" ООД. В случая ангажимент на КЗК е да се произнесе дали по този начин ще се създадат условия за концентрация на пазара. Антимонополното ведомство не намира основания за такива опасения и дори се произнася, че нотифицираната сделка не попада в обхвата на Закона за защита на конкуренцията. Любопитно е да отбележим, че при това дело два съдебни състава са си направили отвод (защо ли?), а разглеждането му е отлагано... шест пъти.
Делото е образувано по жалба на "Виафот Инвестмънт България" ЕООД (регистрирана през 2014-а на адрес бул. "Цар Борис III" 159). То е еднолична собственост на регистрираното на Британски Вирджински острови дружество Viafot Limited.
След обстоен анализ на доказателствата, както и на мотивите, предоставени както от жалбоподателя, така и от "ЕМКО" ООД, на 3 август тази година тричленен състав на Върховния административен съд отхвърля жалбата на вирджинската офшорка.
В текста на съдебното решение четем: "Жалбоподателят не притежава материално правна легитимация да обжалва процесното решение на КЗК", и отхвърля иска. Адвокатите на офшорката, макар и призрачни (никой от тях не се е явявал по делата), обаче са неуморими. Със същия забулен в тайнственост подход те изпращат по пощата (на 22 август) касационна жалба и искат разглеждане на делото от петчленен състав на Върховния административен съд. В нея продължават да твърдят, че в качеството си на кредитор са в правото си да атакуват увеличението на капитала на дружеството.
Странно защо обаче претендиращата за крупен кредитор "Виафот", не води делата за парите си по общия ред, предвиден от Търговския закон?! Запознати с тези юридически прийоми обясниха пред в. "БАНКЕРЪ", че по този начин фирмата на практика избягва внасянето на 4-процентната държавна такса. А ако се има предвид претендираното от тях вземане в размер на 50 млн. лв., то тя би била... 2 млн. лева. А не внесените пряко сили... 50 лв., каквато е таксата при административното производство.
Доста любопитен е още един текст от жалбата на офшорката. В него се подчертава, че ако петчленният състав на ВАС потвърди решението на колегите си от тричленния състав, ще се отвори възможност новият акционер да бъде вписан в.... Търговския регистър.
Очевидно тази "опасност"
притеснява сериозно мистериозните собственици
от Вирджинските острови. Тук е моментът да кажем, че битката отдавна е пренесена на терена на регистърното производство. От 2016-а досега в Търговския регистър са саботирани почти всички вписвания, заявени от "Дунарит" АД. Постановените откази по заявления на дружеството са десетки, става ясно от справка по партидата на русенската компания. Повечето от тях по-късно (след обжалвания ) са били отменени от съда. Такива са примерите с отказа на заявление за вписване на ГФО за 2016-а (т.д. 251 от 2017 РОС, т.д. 24 от 2018 ВтАС), отказът на заявление за смяна на съвета на директорите (т.д. 33/2018 г. и т.д. 36/2018 г), отказът на заявление за вписване на ГФО за 2017 г. (т.д. 232/2018 РОС). Кулминацията в действията - или по-скоро на бездействията на работещите с Търговския регистър, е именно мълчаливият отказ да бъде вписано увеличението на капитала на "Дунарит" АД, което е постановено с влязло в сила Решение (по т.д. 54/2017 ВтАС). Познавачи на корпоративната практика твърдят, че подобно "упражнение" би могло да бъде изиграно единствено в държава от Третия свят, и то пак с доста големи резерви.
Активността на офшорното дружество не спира дотук. То е завело над 60 търговски и административни дела срещу "Дунарит" . В същото време по информация на в "БАНКЕРЪ" представител на "Виафот" никога не се е явявал по делата. Има нещо доста съмнително във факта, че компания, която има претенции към някой субект никога не изпраща свой представител на заседанията на съда. Сякаш някой се притеснява да не излезе наяве обвързаността на защитниците с реалните собственици...
На този етап единственото поименно посочено лице е управителят на офшорката Viafot Limited - Роман Венев. Но и него никога и никой не го е виждал. Затова пък неговото име излиза в списъка на съвета на директорите на "Родина пропъртис" - фирма, свързана с няКОЙ.
Друго ключово дело, по което "Виафот" е ищец, а "Дунарит" - ответник, е т.д. 6581 от 2016 година. С него офшорката иска да бъде установена незаконосъобразността на Решения на Общото събрание на акционерите на "Дунарит" АД от 29 януари 2016-а за увеличение на капитала на дружеството чрез записване на нови акции от страна на "ЕМКО" ЕООД. По това дело ищецът не е предоставил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си и закономерно и този иск е отхвърлен на първите две инстанции - Софийския градски съд и Софийския апелативен съд. В скоро време по казуса предстои да се изкаже и последната инстанция - Върховният касационен съд.
Всички тези хватки резонно имат и финансови измерения. В резултат от действията на тайнствените собственици от Вирджинските острови българското предприятие "Дунарит" вече повече от две години е лишено от възможността да получи и да работи с допълнителните средства, които би трябвало да влязат в сметките му чрез увеличението на капитала. А това на практика възпрепятства развитието на дружеството. Дали пък това не е и крайната цел...?!
На практика организаторите на този своеобразен съдебен рекет са вкарали русенското предприятие
във фунията на безкрайните съдебни искове
Голяма част от тези дела вече са спечелени от "Дунарит", но и без особено развинтено въображение можем да си представим колко енергия и разходи струват тези упражнения на все още успяващото да работи (въпреки всички удари) предприятие.
Не е за подминаване и самата историята на този "кредитор", част от която в. "БАНКЕРЪ" отдавна е разказал, но тя със сигурност не бива да бъде забравяна. На 30 октомври 2014-а, дни преди отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка, Едуардо Миролио, който е един от най-големите депозанти в превзетата буквално на абордаж финансова институция, в лично качество и посредством няколко негови дружества сключват цесии с "Дунарит". Мотивите за това са, че в онзи момент предприятието пък е един от големите кредитополучатели на банката. Неговите задължения са над 90 млн. лева. Чрез тези цесии италианският бизнесмен се опитва да спаси част от средствата си, а задълженото дружество - да погаси част от задълженията си към банката. На 1 декември 2015-а "Дунарит" и Миролио вече са уредили взаимоотношенията си. Като партньори по това време те са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв. - суми, дължими на "Е.Миролио" ЕАД. Какво обаче се е случило в следващите три месеца можем само да гадаем. Така или иначе до средата на март следващата година Миролио започва да разпродава сериозна част от своите активи. Освен че изведнъж решава да прехвърли това свое вземане на вирджинската офшорка "Виафот", в един и същи ден (14 март) той се разделя и със своите 50% от "Техномаркет", както и с миноритарния си дял от "Булгартабак".
Цената на сделката с "Виафот инвестмънт България" за вземането от "Дунарит" е 19.5 млн. евро. Само няколко месеца по-късно (на 11 август) българското дружество пък прави ново прехвърляне на това вземане - този път към своя собственик Viafot Limitd на Британските Вирджински острови. За каква сума обаче - така и не може да се разбере.
В същото време фирмата на оръжейния индустриалец Емилиян Гебрев "Емко" започва процедура за увеличение на капитала на "Дунарит". Срещу плащане в размер на 60 млн. лева. Гебрев трябва да придобие дял от 88 на сто от дружеството. Но вписването на това решение на акционерното дружество "Дунарит" в Търговския регистър е блокирано именно от Viafot. Между впрочем не е лошо да споменем, че именно хората от групата около Viafot са свързани и с придобиването на контрола върху най-големия телеком у нас "БТК". И неминуемо изниква въпросът дали пък зад всички тези атаки не прозират и нечии интереси, ситуирани извън границата на страната ни...?!
Следва серия от прехвърляния
зад които ясно прозира целта - овладяване на предприятието. От документите, вписани в Търговския регистър, става ясно, че на 5 юли 2017-а Viafot е прехвърлило вземането на регистрираното с 5 хил. лв. капитал еднолично дружество с ограничена отговорност "Дипи", собственост на Добрин Иванов, срещу... 22 млн. евро. Самият Иванов се прочу преди години с опита си чрез друго свое дружество - "Емона 2000", да покрие с бетон крайбрежната местност Иракли (тема, която в. "БАНКЕРЪ" също е разработил подробно). Свързаността на Иванов с военния сектор се изразява в собствеността му в дружеството с ограничена отговорност "Трансмобил", в което той е собственик на 4500 от общо 5 хил. дяла и което участва в секторното сдружение на оръжейните фирми. Сделката, която Иванов прави с Viafot обаче по това време, остава в тайна за управителите на "Дунарит", които узнават този факт едва на 25 август, когато "Дипи" от своя страна продава вземането си на КТБ срещу първоначалното задължение - 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лева. Простата сметка показва, че с тази "врътка" само за месец и половина последният собственик на вземането - Иванов, е успял да го спазари с около 5 млн. лв. отгоре... Веригата от тези прехвърляния на "вземанията" завършва на 25 август 2017 година. В деня, когато Корпоративна търговска банка придобива вземането, тя се отървава от него, като го прехвърля на Държавната консолидационна компания. Цената е 24 млн. евро, или 46.9 млн. лв., от които 40 млн. лв. са дължими в срок до седем дни, а останалите - до една година. Така държавният мастодонт влиза в ролята си на най-големия кредитор на "Дунарит" и реално се опитва да се легитимира като негов собственик, а държавата обяви намеренията си да придобие предприятието. Скандалът, който се разрази след тази история, обаче накара
сценаристите на този план
да поукротят страстите си. А реакцията на мениджмънта на "Дунарит", който успя светкавично да изплати задължението си към Държавната консолидационна компания, съвсем промени декора на "театрото". В броя си от 1 септември 2017-а под заглавие ""Дунарит" се отърва от "спасителите" си" в. "БАНКЕРЪ" пръв публикува трите платежни нареждания, с които оръжейният завод погаси задълженията си в размер на 50 млн. лева.
Този акт на предприятието обаче не се оказва достатъчен тази сага да приключи. И до ден днешен Държавната консолидационна компания продължава да е страна по съдебни дела за още дължими суми. В същото време обаче никъде в кореспонденцията (с която в. "БАНКЕРЪ" разполага) между държавния мастодонт и оръжейния завод не се посочва точно какви суми остава да бъдат издължени, за да се сложи край на тази безумна история. Но пък отново има съдебни дела. Доста любопитни подробности изникват при внимателния прочит на заключенията от съдебно-счетоводната експертиза по делото с № 2618 от 2017-а , която е трябвало да установи дали има разлика при изплащането на задълженията на "Дунарит" към ДКК, които биха могли да бъдат формирани от курсовите разлики лев - долар.
Впечатляващи детайли дава и произнасянето на Софийския градски съд на 25 септември тази година. От цитираните документи става ясно, че "проблемното" все още неизчистено плащане е в размер на 27 720 евро, които също са издължени още през юни от оръжейния завод. Друг факт от тази експертиза обаче буди недоумение. А то е, че ДКК, от една страна, не признава плащането на "Дунарит", но и не е върнала средствата на предприятието. Точно обратното, ако съдим по финансовия отчет на Консолидационната компания за миналата година, в сметките й има 1 млн. лева. Въпреки че са й преведени 50 млн. лева. Изразено на нормален език, това означава, че ДКК се е разпоредила с тях. В същото време обаче тя продължава да начислява лихви на "Дунарит" върху цялото задължение. Но пък не начислява лихви върху получените от оръжейния завод средства. Според специалистите според разпоредбите на българското законодателство тези лихви са три пъти по-високи (ОЛП +10) от тези, които се начисляват на "Дунарит". Или ако се позовем на сметките на експертите, това причинява на държавното дружество загуби за около 3 млн. лв. годишно.
След всичко казано доста неясни остават мотивите на ДКК за това протакане. Защо се водят съдебни дела, а не се пристъпи към подписване на споразумение, за да не се харчат купища държавни пари за адвокатски хонорари и такси и т.н.? Не става ясно в крайна сметка държавното дружество иска ли парите, или не?! И всъщност какво иска?!
Опитахме се да се свържем с директора на ДКК Ясен Спасов и да получим някакви разяснения, но въпреки позвъняванията на мобилния му телефон, изпращането на съобщение и уведомяването на пресцентъра на Министерството на икономиката за нашите питания отговор така и не получихме.
Но и това не е всичко
Към държавните структури, ангажирани с казуса "Дунарит" АД, се присъедини и бившето КОНПИ (чието наименование е вече КПКОНПИ), която неколкократно иска - най-напред от Софийския градски съд, а след това от Русенския окръжен съд - да запорира абсолютно всички активи на "Дунарит" АД поради течащо съдебно дело за отнемане на акциите на "Дунарит" АД от "Кемира" ЕООД, която е била собственик на "Дунарит" АД към момента на завеждане на това дело (т.д. 3406/2016 г. СГС).
Исканите обезпечителни мерки са наложени от СГС (т.д. 3406/2016 г. СГС), но впоследствие са отменени от САС (т.д. 3325/2017 г. САС, т.д. 2728/2017 г. САС и т.д. 3573 /2017 г. САС) с мотиви, че по този начин дейността на "Дунарит" АД ще бъде блокирана изцяло, което може да доведе до негативни последствия за дружеството, включително и за КОНПИ като евентуален приобретател, претендиращ за отнемането на акциите му.
Следват още няколко такива искания до различни съдилища, които отново са отхвърлени. Но това не пречи на КОНПИ да възпрепятства дейността на "Дунарит" АД, като иска спиране на вписванията в Търговския регистър за увеличение на капитала на дружеството и още куп претенции, които също са оставени от съда без уважение.
От всичко казано дотук отново и отново изниква въпросът дали краят на този омагьосан кръг от съдебни дела няма да доведе до края на самия "Дунарит"?! И кой в крайна сметка печели? Националната икономика със сигурност не. И тогава?!
Източник: Банкерь
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай