Серията политически атаки срещу управляващите само втвърдяват електората на ГЕРБ и Обединени патриоти.
В края на октомври работата на Министерския съвет е одобрявана от 41% от българските граждани спрямо 44% през юли, а одобрението към Бойко Борисов е 37% спрямо 39% преди три месеца. Това сочат данните на "Барометър България".
Според анализаторите от агенцията вероятно българите са имали очакване от премиера за по-твърда и решителна позиция по повод искането за оставка на заместника му Валери Симеонов.
Балансираното поведение на Борисов във външнополитически план обаче влияе благоприятно на доверието в него.
Външният министър Екатерина Захариева остава извън политическата буря покрай смяната на министри и съпътстващите скандали и запазва 24% одобрение от анкетираните.
Валери Симеонов обаче губи одобрение - 11% от участниците в проучването посочват, че му се доверяват, а през юли те са били 13%.
Според "Барометър България" явно често непремерените изказвания на Симеонов допринасят за това.
"Българските избиратели вероятно му държат сметка за стабилността на кабинета и се опасяват от нови скандали, които биха довели до падане на управлението и предсрочни избори", коментират анализаторите.
Томислав Дончев също търпи негативи, макар и да не е пряко замесен в отминалите събития, като одобрението към него сега е 28%, при 30% през юли. Това вероятно се дължи в забавянето на реализирането на т.нар. електронно управление, чието въвеждане е в неговия ресор като вицепремиер.
Рейтингът си запазва и Красимир Каракачанов с 36% одобрение. С умерената си позиция на балансьор той се припознава от положително от избирателите като гарант за стабилност в малката, а от там и в цялата управляваща коалиция.
Атаките по повод жестокото убийство на журналистката Виктория Маринова в Русе, които се оказаха неоснователни, и заплахата отляво към статуквото на управление, явно мобилизират електората на най-голямата партия в управляващата коалиция.
От друга страна ултиматумът на ДПС - или оставка на вицепремиера Валери Симеонов, или бутане на правителството, пък видимо действа мобилизиращо за гласуващите за ОП, тъй като главният им движещ мотив е изолирането на Движението от властта, отбелязват още анализаторите.
Опозицията в лицето на БСП пък не черпи докрай от броженията в управляващата коалиция и нагласите на избирателите да подкрепят левицата бележат дори лек спад.
"Социалистите по-скоро втвърдяват докрай ядрото на привържениците си, но посланията им – често свързани с политически скандали, не успяват да привлекат допълнителна подкрепа от периферията", коментират от "Барометър България".
Подобен факт си проличава и при подкрепата за ДПС, но електоратът на Движението винаги е притежавал тази специфика – да гласува монолитно и то не заради припознаване на цели или платформи, а понякога по чисто етническа и икономическа зависимост.
Събитията в обществения живот на страната в последните няколко месеца очертават все по-голямото разделение в политическите възгледи на българите.
"Скандалите, с които партиите се опитват да печелят привърженици, не допринасят за по-голямата им електорална тежест, а натягат партийните ядра и разделят обществото", настояват социолозите.
Със сигурност влияние върху намеренията на българските граждани да гласуват на изборите за евродепутати оказва и политиката на ЕС в посока на санкции към държави, които се противопоставят на твърде и либералната политика на Съюза по отношение на мигрантите и бежанците.
Като цяло българският избирател гледа на изборите за Европейски парламент през призмата на вътрешнополитическите събития в държавата.
На въпрос: "Ако изборите за евродепутати се провеждат днес, за коя политическа сила бихте гласували?" 35,1% отговарят за ГЕРБ при 35,3% през юли, 25,7% - БСП (28,9% през юли), 17,2% за Обединени патриоти (17,8% през юли), 12,1% - ДПС (15,2% през юли). За други биха гласували 4,5%, а 5,4% не са решили за коя партия да гласуват.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай