Пропуснати ползи за 1.145 млрд. лв. от забавянето на стопански проекти поради оспорване на процедури по опазване на околната среда за 11 години

Публикация 04 Окт, 2018 / Красен Станчев / 2872

Анализът категоризира и оценява разходите (преки, непреки, предизвикани) за икономиката, фиска и обществото от отлагане/забавяне на инвестиционни намерения/проекти поради оспорване на процедури в областта на околната среда за периода 1 януари 2007 г. до 31 януари 2018 г.

В обхвата на анализа влизат:

договори/проекти, придобили гражданственост;
отложени проекти в областта на изграждането на националната инфраструктура;
проекти и договори, по които са предизвикани съдебни дела или такива решения по тях, които са следствие на конфликт между целите на различни политики.

Анализирани са конкретни казуси, свързани със забавени/отложени проекти/планове в областта на: туризма, пътната инфраструктура и за пречиствателни станции за отпадъчни води в района на Черноморието; отложени инвестиции в находища на полезни изкопаеми – Ада Тепе до Крумовград (злато), „Трън“ (злато и сребро), „Генерал Тошево“ и „Брезник“ (природен газ); планове за управление на Национален парк „Пирин“ и Природен парк „Витоша“; строителство на автомагистрала „Струма“ и др.

Оценяват се пропуснати ползи (от нереализация и при забавяне) и извършени разходи („невъзвръщаема загуба“, „стойност под риск“, „алтернативни разходи“). Когато е възможно, в изследването са оценени и анализирани преки (произтичащи от първоначалната стойност на инвестицията/проекта), непреки (ефектите, от повишаване на стойността на основните дейности по осъществяване на инвестицията/проекта) и предизвикани социално-икономически въздействия (допълнителни разходи за доставчици/дейности и др., доход, получен от свързаните с изпълнението на проекта/инвестицията работници, собственици на земя, предприятия).

Въз основа на изследването са оценени, при определени допускания, действителните и възможни отрицателни ефекти (икономически, социални) от забавяне/неизпълнение/оспорване на проекти/инвестиционни намерения, във връзка с процедури в областта на околната среда. Ефектите са обобщени, както следва:

Нереализираната заетост, поради отложените инвестиции е оценена на 22 181 работни места за целия период на изследването (при забавяне от 2.5 години) и допълнително нереализирана заетост от 10 875 места за същия период (при забавяне нереализиране на част от проектите в бъдеще).

Общият ефект на пропуснатите ползи за икономиката и фиска за целия период е оценен ≈ на 1.145 млрд. лв. (при допускания от 2.5 г. среден срок на забавяне), в т.ч. ефекти като:

Пропуснато потребление - оценено на 343 млн. лв. (0.212 %) от общото потребление на база средни стойности за целия анализиран период;
Отрицателни фискални ефекти - оценени на 277 млн. лв. (във вид на несъбрани данъци, поради непроизведен доход);
Спестявания на населението оценени на 147 млн. лв. (0.116%) от средните дългосрочни стойности на спестяванията в страната.

Общият отрицателен ефект за периода (2007-2017 г.) означава, че всеки ден отлагане или прекратяване на проект води до загубената нетна полза за обществото и икономиката от 952 595 лв. на ден (т.е. почти 1 000 000 лв. на ден, без да се включват окончателно или за по-дълъг период отложените инвестиции).

Като резултати от изчисленията са маркирани и: негативните последици за обществото (във вид на пропуснати ползи като потребление, спестявания, данъци и осигуровки) са най-съществени – общо 505 млн. лв.; нетната стойност на пропуснатите ползи от нереализирани инвестиции след периода на забавяне достига 498 млн. лв.; загубите на собствениците на земи и гори в близост или в границите на защитени територии (по Черноморието и планински местности) са оценени на 416 млн. лв.

Трайно пропуснатите ползи за целия период от проекти и намерения за инвестиции, които са отложени за дълъг период) или са отхвърлени и поради това могат да се разглеждат условно (за даден етап), като невъзстановими загуби (за икономиката, бюджета, инвеститорите, собствениците, населението, туризма) са оценени на над 2 млрд. лв.

Към стойността на трайно пропуснатите ползи следва да се добавят и окончателните загуби и тогава негативните социално-икономически ефекти за 11-годишния период на анализ възлизат на обща стойност от над 2.6 млрд. лв. Те са сравними с обема на загубите от природни бедствия и промишлени аварии за периода 2010-2017 г.

Потенциалните загуби или обществена „цена на реформата“ при вече осъществени инвестиции, които биват оспорвани, ако се приложат радикални предложения (експроприация, ограничаване на права и др.) за спиране, преместване на дейността, забрани за достъп, анулиране на договори и други форми на изземване на права – ефектът се оценява на 1,4 млрд. лв. и основно засяга районите на Северното Черноморие, Пирин и Витоша. Но списъкът на радикалните предложения далеч не е пълен.

Сумарно отложените инвестиции за периода 2007-2017 г. се оценяват на над 6 млрд. лв. (изчислени въз основа на допускането, че засегнатите инвестиционни проекти, които са свързани с околната среда, представляват приблизително 3 % от инвестициите в икономиката за периода). За база за изчисленията са използвани данни от НСИ за общите разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи с екологично предназначение за периода 2010-2013 г.

За конкретни казуси са оценени и допълнителни загуби и са дадени примери, като:

За 5 години забавено строителство загубите на гориво при престой в задръстване в участъка „Бургас - Слънчев бряг“ за една година са оценени над 22 млн. лв.
Отлагането на приемането на нов План за управление на НП Пирин не позволява актуализацията на концесионния договор. Това намалява потенциално положителния фискален ефект от двойно увеличение на концесионно възнаграждение: при средно около 180 хил. лв. за първите 14 години, до проектно 350 хил. лв. при промяна на договора. В тази връзка, пропуснатите ползи за държавния и общинския бюджети от концесионни възнаграждения на година са оценени в порядъка на 240 хил. лв. В зависимост от заложените параметри, при запазване на сегашното положение - недосъбраните вземания на концедента до края на договора ще са между 1.12 и 2 млн. лв. Стойността под риск при радикални решения за ски зоната над Банско е до 158 млн. лв. оборот на бизнеса в региона (от които 20 млн. лв. приходи за бюджета).
Само осигуряването на достъп до планините с въжени линии, като алтернатива на натоварените автомобилни подстъпи, предполага инвестиции от около 100 млн. лв. (от тях вероятно около 20 млн. лв. за ски зона Банско). Отделно от това възстановяването и развитието на Витоша, местността около връх Ком в Стара планина и обновяването на съществуващи ски дестинации от местно значение ще изисква между 115 и 125 млн. лв. По този начин излиза, че, ако към тях се добавят и относително ограничените инвестиции на самите национални и природни паркове, отложените инвестиции са между 230 и 245 млн. лв. за период от пет години. Изследването позволява да се оценят бъдещите пропуснати ползи, ако и когато са налице нови проекти за зони за ски и зимен туризъм (извън споменатите направления).
Според общата статистика на пътно-транспортните произшествия за последните пет години загиналите на автомагистрали са средно около 3.2-3.3 пъти по-малко от тези, които умират на първокласни пътища, т.е. забавянето на строителството на автомагистрала „Струма“ в частта само на Кресненското дефиле и на магистралите по други подобни пътни участъци има за цена загубата на човешки животи за годините на забавяне, а за този път забавянето е най-дълго – 12 години.На година в дефилето загиват между 5 и 10 души, като при наличие на магистрала те биха били три пъти по-малко;
В зависимост от метода на оценка (при предположение и допускане, че човешкият живот може да бъде възмезден или измерен в пари), щетите от загуба на човешки животи в този участък на магистралата варират от 2,82 млн. лв. до 110 млн. лв. за 10 години (според по-реалистичен метод на оценка) - или 11 млн. лв. на година.

Като изводи, от анализа на сроковете и особеностите на делата за инвестиционни предложения, ОВОС и ЕО (с ответник МОСВ), авторите на изследването констатират, че след 2013 г. обжалваните решения нарастват между 3 и 4 пъти, и че мотивите на обжалване често са едни и същи.

Като цяло, относно методологията, метода и подхода на анализ, изпълнителите маркират, че анализа е основан на консервативни допускания, и че обобщените в него резултати представляват минимален сценарий на ефектите в анализираните четири категории (временно и трайно пропуснати ползи, окончателни загуби и потенциални загуби).

На този фон, авторите извеждат като положителна тенденция констатацията, че през 2018 г., след съществено подобрение от предходни години, България e на 30-то място от 175 страни по качество на околната среда и политиката за опазване, съгласно Индексът на представянето на държавите в областта на околната среда на Йеилския Университет – Environmental Performance Index (EPI). От новите страни-членки на ЕС пред нашата страна са само Словакия и Литва.

Тагове : пропуснати ползи , изследване ,