Пропуснати ползи за 1.145 млрд. лв. от забавянето на стопански проекти поради оспорване на процедури по опазване на околната среда за 11 години

  Анализът категоризира и оценява разходите (преки, непреки, предизвикани) за икономиката, фиска и обществото от отлагане/забавяне на инвестиционни намерения/проекти поради оспорване на процедури в областта на околната среда за периода 1 януари 2007 г.  до 31 януари 2018 г.

   В обхвата на анализа влизат:

• договори/проекти, придобили гражданственост;
• отложени проекти в областта на изграждането на националната инфраструктура;
• проекти и договори, по които са предизвикани съдебни дела или такива решения по тях, които са следствие на конфликт между целите на различни политики.

   Анализирани са конкретни казуси, свързани със забавени/отложени проекти/планове в областта на: туризма, пътната инфраструктура и за пречиствателни станции за отпадъчни води в района на Черноморието; отложени инвестиции в находища на полезни изкопаеми – Ада Тепе до Крумовград (злато), „Трън“ (злато и сребро), „Генерал Тошево“ и „Брезник“ (природен газ); планове за управление на Национален парк „Пирин“ и Природен парк „Витоша“; строителство на автомагистрала „Струма“ и др.

   Оценяват се  пропуснати ползи (от нереализация и при забавяне) и извършени разходи („невъзвръщаема загуба“, „стойност под риск“, „алтернативни разходи“). Когато е възможно, в изследването са оценени и анализирани преки (произтичащи от първоначалната стойност на инвестицията/проекта), непреки (ефектите, от повишаване на стойността на основните дейности по осъществяване на инвестицията/проекта) и предизвикани социално-икономически въздействия (допълнителни разходи за доставчици/дейности и др., доход, получен от свързаните с изпълнението на проекта/инвестицията работници, собственици на земя, предприятия).

  Въз основа на изследването са оценени, при определени допускания, действителните и възможни отрицателни ефекти (икономически, социални) от забавяне/неизпълнение/оспорване на проекти/инвестиционни намерения, във връзка с процедури в областта на околната среда. Ефектите са обобщени, както следва:

   Нереализираната заетост, поради отложените инвестиции е оценена на 22 181 работни места за целия период на изследването (при забавяне от 2.5 години) и допълнително нереализирана заетост от 10 875 места за същия период (при забавяне нереализиране на част от проектите в бъдеще).

   Общият ефект на пропуснатите ползи за икономиката и фиска  за целия период е оценен ≈ на 1.145 млрд. лв. (при допускания от 2.5 г. среден срок на забавяне), в т.ч. ефекти като:

• Пропуснато потребление - оценено на 343 млн. лв. (0.212 %) от общото потребление на база средни стойности за целия анализиран период;
• Отрицателни фискални ефекти - оценени  на 277 млн. лв. (във вид на несъбрани данъци, поради непроизведен доход);
• Спестявания на населението оценени на 147 млн. лв.  (0.116%) от средните дългосрочни стойности на спестяванията в страната.

Общият отрицателен ефект за периода (2007-2017 г.) означава, че всеки ден отлагане или прекратяване на проект води до загубената нетна полза за обществото и икономиката от 952 595 лв. на ден (т.е. почти 1 000 000 лв. на ден, без да се включват окончателно или за по-дълъг период отложените инвестиции).

   Като резултати от изчисленията са маркирани и: негативните последици за обществото (във вид на пропуснати ползи като потребление, спестявания, данъци и осигуровки) са най-съществени – общо 505 млн. лв.; нетната стойност на пропуснатите ползи от нереализирани инвестиции след периода на забавяне достига 498 млн. лв.; загубите на собствениците на земи и гори в близост или в границите на защитени територии (по Черноморието и планински местности) са оценени на 416 млн. лв.

   Трайно пропуснатите ползи за целия период от проекти и намерения за инвестиции, които са отложени за дълъг период) или са отхвърлени и поради това могат да се разглеждат условно (за даден етап), като невъзстановими загуби (за икономиката, бюджета, инвеститорите, собствениците, населението, туризма) са оценени на над 2 млрд. лв.

   Към стойността на трайно пропуснатите ползи следва да се добавят и окончателните загуби и тогава негативните социално-икономически ефекти за 11-годишния период на анализ възлизат на обща стойност от над 2.6 млрд. лв. Те са сравними с обема на загубите от природни бедствия и промишлени аварии за периода 2010-2017 г.

   Потенциалните загуби или обществена „цена на реформата“ при вече осъществени инвестиции, които биват оспорвани, ако се приложат радикални предложения (експроприация, ограничаване на права и др.) за спиране, преместване на дейността, забрани за достъп, анулиране на договори и други форми на изземване на права – ефектът се оценява на 1,4 млрд. лв. и основно засяга районите на Северното Черноморие, Пирин и Витоша. Но списъкът на радикалните предложения далеч не е пълен.

   Сумарно отложените инвестиции за периода 2007-2017 г. се оценяват на над 6 млрд. лв. (изчислени въз основа на допускането, че засегнатите инвестиционни проекти, които са свързани с околната среда, представляват приблизително 3 % от инвестициите в икономиката за периода). За база за изчисленията са използвани данни от НСИ за общите разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи с екологично предназначение за периода 2010-2013 г.

   За конкретни казуси са оценени и допълнителни загуби и са дадени примери, като:

• За 5 години забавено строителство загубите на гориво при престой в задръстване в участъка „Бургас - Слънчев бряг“ за една година са оценени над 22 млн. лв.
• Отлагането на приемането на нов План за управление на НП Пирин не позволява актуализацията на концесионния договор. Това намалява потенциално положителния фискален ефект от двойно увеличение на концесионно възнаграждение: при средно около 180 хил. лв. за първите 14 години, до проектно 350 хил. лв. при промяна на договора. В тази връзка,  пропуснатите ползи за държавния и общинския бюджети от концесионни възнаграждения на година са оценени в порядъка на 240 хил. лв. В зависимост от заложените параметри, при запазване на сегашното положение -  недосъбраните вземания на концедента до края на договора ще са между 1.12 и 2 млн. лв. Стойността под риск при радикални решения за ски зоната над Банско е до 158 млн. лв. оборот на бизнеса в региона (от които 20 млн. лв. приходи за бюджета).
• Само осигуряването на достъп до планините с въжени линии, като алтернатива на натоварените автомобилни подстъпи, предполага инвестиции от около 100 млн. лв. (от тях вероятно около 20 млн. лв. за ски зона Банско). Отделно от това възстановяването и развитието на Витоша, местността около връх Ком в Стара планина и обновяването на съществуващи ски дестинации от местно значение ще изисква между 115 и 125 млн. лв. По този начин излиза, че, ако към тях се добавят и относително ограничените инвестиции на самите национални и природни паркове, отложените инвестиции са между 230 и 245 млн. лв. за период от пет години. Изследването позволява да се оценят бъдещите пропуснати ползи, ако и когато са налице нови проекти за зони за ски и зимен туризъм (извън споменатите направления).
• Според общата статистика на пътно-транспортните произшествия за последните пет години загиналите на автомагистрали са средно около 3.2-3.3 пъти по-малко от тези, които умират на първокласни пътища, т.е. забавянето на строителството на автомагистрала „Струма“ в частта само на Кресненското дефиле и на магистралите по други подобни пътни участъци има за цена загубата на човешки животи за годините на забавяне, а за този път забавянето е най-дълго – 12 години.На година в дефилето загиват между 5 и 10 души, като при наличие на магистрала те биха били три пъти по-малко;
• В зависимост от метода на оценка (при предположение и допускане, че човешкият живот може да бъде възмезден или измерен в пари), щетите от загуба на човешки животи в този участък на магистралата варират от 2,82 млн. лв. до 110 млн. лв. за 10 години (според по-реалистичен метод на оценка) - или 11 млн. лв. на година.

   Като изводи, от анализа на сроковете и особеностите на делата за инвестиционни предложения, ОВОС и ЕО (с ответник МОСВ), авторите на изследването констатират, че след 2013 г. обжалваните решения нарастват между 3 и 4 пъти, и че мотивите на обжалване често са едни и същи.

   Като цяло, относно методологията, метода и подхода на анализ, изпълнителите маркират, че анализа е основан на консервативни допускания, и че обобщените в него резултати представляват минимален сценарий на ефектите в анализираните четири категории (временно и трайно пропуснати ползи, окончателни загуби и потенциални загуби).

   На този фон, авторите извеждат като положителна тенденция констатацията, че през 2018 г., след съществено подобрение от предходни години, България e на 30-то място от 175 страни по качество на околната среда и политиката за опазване, съгласно Индексът на представянето на държавите в областта на околната среда на Йеилския Университет – Environmental Performance Index (EPI). От новите страни-членки на ЕС пред нашата страна са само Словакия и Литва.