Синдикат `Образование`: Назрял е моментът да въведем оценка `Възпитание`
Публикация 27 Sep, 2018 / Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“
Българското образование, съобразно потребностите на новото време, навлиза в нов етап от своето развитие. Предпоставките това да се случи далеч не са само в новия образователен закон и многобройните му съпътстващи наредби, в няколкото заложени образователни стратегии и концепции или в шумната заявка, че образованието е приоритет за държавата. То това с приоритета го слушаме всеки път преди избори вече трийсетина години.
Безусловен и осъзнат от обществото ни факт е, че доброто образование дава големи шансове за изграждането на силна и просперираща държава. Този процес не може да се случи толкова бързо във времето, колкото ни се иска, защото това е дългосрочен проект, а плодовете от усилията неизбежно ще дойдат по-късно. Изправени сме пред убедителното доказателство, че посредственото образование много по-бързо гарантира упадъка на морала и духовното в държавата, обричайки на упадък и разгром самата държава. Без съмнение гражданското поведение и формирането на съзнание за гражданската държава се формира в училище. Една от основните функции на образователната система е формирането на знаещи, можещи, достойни и отговорни хора, добри човеци и граждани на свободна и демократична държава. Соченето с пръст и вменяването на вина за всички беди в държавата на образователните институции и на работещите в тях педагогически специалисти е непродуктивно, даже вредно и опасно за цялото общество.
В последните години признахме или по-скоро си припомнихме, че доброто образование е плод на много труд и постоянство, постига се с усилия и строга дисциплина. Стигнахме до откровението, че за трийсетината години на преход сме игнорирали значението и ролята на възпитанието и социалното поведение като основи на доброто образование. В този период с лека ръка изоставихме „старите“ правила като порочни и комунистически, но и напълно безотговорно и лекомислено забравихме да въведем нови. И така бавно и системно създадохме новото „демократично“ образование, образование на експериментите и липсата на правила. Началото на новото хилядолетие, на новия век наложи необходимостта българското образование да се събуди и то започна да генерира политики и правила, но с голямо лутане и безброй експерименти. Затвърди се впечатлението, че те са формални, неработещи, сякаш без вярата и убеждението, че могат да станат действащи. И с основание се оказаха такива, защото съзнателно бяха пропуснати инструментите, които да гарантират тяхното осъществяване. Потънахме във времето на изгубените надежди и илюзии, дадохме път за разцвета на формалните и фиктивни политики.
А възпитанието е основен компонент на образование в световен мащаб за всяко общество.
Възпитанието е процесът, в който възрастните общуват и се грижат за своите деца. Чрез наблюдение, дисциплина, емоционална близост, контрол и изисквания, родителите възпитават децата си и ги подготвят за живота в обществото. Възпитанието започва от първите месеци на детето от родителите, продължава през много етапи на интегрирано въздействие родител-учител в образователните институции, като паралелно с това нарастваща роля има и „уличното“ възпитание и общественият живот.
През 1973 Диана Баумринд разпознава 3 основни вида на родителски стилове. Авторитетен, авторитарен и отстъпчив. Показателите, по които родителите са били оценени, са контролът, който те налагат върху децата си; изискванията за по-голяма зрелост и прецизност при извършването на определени задачи, изслушването и разговорите с детето и неговото обгрижване.
При авторитетния стил родителите, поддържащи този похват на възпитание, поставят правила и следят за тяхното спазване. Те, обаче, обясняват и дискутират с децата си смисъла на тези правила, изслушват ги и ги разбират. Авторитетните родители са строги, но справедливи, оказващи по-скоро подкрепа, отколкото наказания. Те изискват от децата си да отстояват позицията си, да са социално отговорни и самостоятелни, давайки им условията и подкрепата, от които те имат нужда, за да го постигнат.
При авторитарния стил родителите установяват правила, които трябва да се спазват на всяка цена. Неизпълнението води до наказания. Те не обясняват и не дискутират методите си и правилата. „Ти трябва да направиш това, защото аз ти казвам!“.
При отстъпчивия стил, който е обратното на авторитарния стил, родителите рядко имат изисквания към децата си и рядко ги дисциплинират. Те избягват конфликти и често отстъпват пред капризите на децата си. Не очакват от тях зряло поведение. Отношенията на децата с този вид родители наподобяват по-скоро приятелски, отколкото отношения между родител и дете.
Очевидно, Авторитетният стил е най-успешен и е сочен като правило за родителски стил. Едно изследване на Синдикат „Образование“, обаче, показа, че вече смело можем да посочим съществуването на още един, четвърти стил – стил, в който става правило да няма правила – за лягане, за участие в домашните задължения, за поемане и носене на отговорност при грешки и деяния, неприемливи с етиката и естетиката. Налице е отказ от активно възпитание в ценности – семейни, обществени, морални, човешки. Отсъствието на възпитание е също възпитание. То възпитава в неглижиране на задълженията, пренебрегване на другите, отлагане и отказ от решаване на проблемите, търсене на виновност винаги в другите, безкритичност към себе си. Възпитанието придобива нова визия: Възпитаваме в липса на възпитание!
За всеобща радост този четвърти стил все още не е правило, а е избрана възможност само от част от родителите.
Дисциплина е процес, който гарантира спазване на определени правила, а липсата на дисциплина превръща правилата във фиктивни. Как е правилно да дисциплинираме децата си, за или против физическото наказание сме? Тези въпроси интересуват учителите, психолозите и родителите еднакво силно. Редица изследвания показват, че физическите наказания (дори съвсем леките шляпвания по бузите) водят единствено до подчинение от страх. Когато обаче страхът намалее и силите се изравнят, децата често престават да спазват родителските и учителските правила. Често физическите наказания пораждат агресия у децата и те отвръщат на връстниците си с физическа агресия. Физическите наказания или домашното насилие имат пряка връзка с проявите на агресия и насилие в училище. Като алтернатива на физическото наказание е общуването, отделеното време за разговори да обясняваме на децата действията си и да ги насърчаваме да спазват правилата. Децата, възпитавани по този начин, показват много по-добра социална компетентност. Коренът на „дисциплинирам” идва от дума, която означава „формирам”, а не „наказвам”. Целта ни трябва да бъде да научим детето да се държи добре, да се владее и да показва уважение към другите. Когато липсва ефект, следват създаването на правила, които да гарантират спазването на правилата. С болка трябва да признаем, че в българските образователни институции няма правила, които да са инструментариум за гарантирано спазване на приетите норми в закони, наредби, училищни правилници и т.н.
Дори и в новия образователен закон, в наредбата за приобщаващото образование липсват инструментите, лостовете за гарантиране спазването на правилата в образователните институции. Разбира се, тук се поражда въпросът какво искаме като общество, искаме ли правила без възможности за въздействие и достигнали ли сме ниво, при което вече нямаме нужда от мерките, гарантиращи правилата. Очевидно е, че е наложително и имаме необходимост от много твърди и строги мерки, за да излезем от удобната практика на формализма и фиктивността.
Синдикат „Образование“ направи международно изследване и установи, че в много образователни системи, освен националните и училищни законови норми, съществува и договор между образователната институция и конкретния родител. Великобритания е една от страните, където в частни и държавни училища родителя е задължен да подпише договор, с който да се задължи неговото дете и той самият да спазва училищните и държавни правила. И като задължителна част от всеки договор – санкции при неговото неизпълнение. Например – финансова санкция в размер на 5 000 паунда при неосигуряването на детето или ученика в образователната институция.
В България договорите между родител и образователна институция са задължителна практика в частните учебни заведения. За първи път с новия КТД тези споразумения вече са и препоръчителни за държавните и общинските училища, но това не означава, че бързо и безпроблемно ще станат реалност. Все още родители, общество и законотворци не са узрели за такъв договор, който гарантира права и задължения на двете страни – обучавания и обучителя, ученика/семейството/ и учителя. И колкото по-бързо в България узреем за този договор, толкова по-бързо училището ще започне да формира граждани, а не маса от индивидуалисти!
Много често, коментирайки педагогическите методи, си припомняме притчата „За моркова и тоягата“. Разбира се, съществуването на двата възпитателни метода са се доказали с хилядолетна история, но тяхното съотношение винаги е било динамично и често спорно. Днес никой не оспорва стимулите като работещи практики в училище при добри образователни резултати.
Оценката за постигнатите резултати поведението на ученика в резултат на доброто семейно възпитание и неговото интегриране и социализация в училищния колектив в дух на толерантност, зачитане на чуждото мнение, търпимост и уважение, е тема табу в последните години от новата ни образователна история. Не така е по света. В Словакия учениците имат оценки за поведението, респ. възпитанието. Законът е постановил, че, ако не си изключително агресивен (побой, палежи в училище), получаваш най-високата оценка/В Българските образователни институции няма и ден без сбивания/. Оценката има значение при формиране на успеха. В Румъния също има оценка за възпитание, която се влияе от поведението в училище и отсъствията. Тази оценка е в диапазона от 1 до 10. За всеки 10 отсъствия се губи една точка от тази оценка (-1). Разбира се, оценката за възпитание влияе при формиране на бала. Във Финландия преди години е имало оценка за поведението, но вече е премахната, защото не е имала апликация. Семейното възпитание в тази страна е на ниво, при което не се установява неспазване на училищни правилници.
В България все още си спомняме оценката за поведение, която влияеше стимулиращо, но и оценяваше способността на учениците да бъдат в колектив и спазват принципите на общността. Споменът за оценяването на поведението кореспондираше най-вече с представата за наказание, но беше важен и безспорен фундамент за успехите и рейтинга на образователната система.
Назрял е вече моментът да въведем оценка „Възпитание“ в образователната система за българските ученици. Оценка, която да стимулира и възнагради учениците с добро семейно възпитание и успешна социална интеграция. Оценка, която ще демонстрира важността от формирането на ценности в училище и ще бъде стимул за тези ученици, за които възпитанието е дефицит. Защото толерантността, зачитането и уважението към другия, към различията, споделянето на чуждото мнение се градят от родители и учители именно в детска и училищна възраст. А липсата на тези важни и духовни добродетели, наличието на многобройните примери на дефицит в съвременното общество на човешко и гражданско съзнание и поведение, са доказателство за сериозни пропуски и неефективност в образователната ни система.
Като заключителен акорд нека си припомним и вникнем в дълбокия смисъл на казаното от един наш прекрасен писател и мъдрец – Камен Донев:
„Много харесвам думата „смирение“ и съм намерил утеха в тази дума. И в тая посока чудото, което аз бих искал по-често да се случва, е хората да са смирени. Не покорни, смазани, потиснати, а смирени. Смиреният човек е човек, който осъзнава това, че има и по-важни неща от него самия. Че има и неща, за които си струва да се жертва, че има неща, за които си струва да се говори, да отстоява, да се лишава. Смирението е свързано с голяма любов към другите и стремеж да разбираш. Да не се опитваш да се налагаш. Това е чудото, което си мисля, че трябва по-често да се случва.“
Коментари
Свързани новини
ВиК инфраструктурата в България е на стойност близо 11 милиарда лева
Оценка на активите се прави за първи път
Бизнесът оценява висшето образование в България като най-лошото в региона
Предимства за страната са ниските разходи за труд и членството в ЕС, показва анкета на германската търговска камара
Имотните данъци може да се вдигнат догодина
Промяна на методиката за изчисляване на данъчната оценка ще наложи да се подават нови декларации за жилищата
По-малко изпивания за срочна оценка
Лозан Панов за избора на главен прокурор: Сценаристите получават висока оценка
Сметната палата хвали за финансовите резултати и дисциплина Общината за 2018 година
Не са допуснати и просрочени задължения в цялата система на Община Русе.
Ескалиращото неуважение от деца без домашно възпитание разболява учителя
Юрист: Измама е в нотариалния акт да е вписана данъчната оценка, а платената цена да е по-голяма
10 нови шкоди "Рапид" ще получат до месец русенските полицаи
ОД МВР Русе с добра оценка от София за 2018 г., жертвите на пътя Русе - Бяла намалели