Огромен брой хора напускат Балканите в търсене на работа и оставят родните си страни в още по-безнадеждна ситуация, пише "Монд".
През октомври миналата година организацията ReStart Srpska на Стефан Благич поканила хора да напишат имената на свои близки, заминали за чужбина в търсене на по-добър живот на стена в центъра на Баня Лука, най-големия град в Република Сръбска (сръбската част на Босна и Херцеговина). Само за няколко часа стената била покрита със стотици имена. Двайсет и седем-годишният Благич вече е загубил бройката на приятелите му, които са заминали. "Дори и най-високо квалифицираните ще приемат каквото и да е работа. По-добре е да се работи в супермаркет на запад за 1000 евро на месец, отколкото за 400 тук". Най-популярните дестинации са Германия, Австрия и Словения.
Бягството на хора засяга цяла Босна и Херцеговина. Паша Баракович, на 25 години, живее в Тузла, голям град във Федерация Босна и Херцеговина, другата съставна част на Босна и Херцеговина. Там мюсюлманите бошняци, хърватите и сърбите съжителствали дори по време на войната (1992-95 г.). Баракович, който е роден след конфликта, израснал в страна, опустошена от процеса на "прехода", който довел до разграбването на публичните ресурси чрез приватизация. Вместо да донесат истинска демокрация, националистките партии монополизираха властта във всяка етническа общност.
Баракович вече е бил няколко пъти в Безансон, Франция, за работа на черния пазар като строител. У дома е печелил 300 евро месечно на работа в бензиностанции. "Трябва да си платите бензина, за да стигнете до работа. Добавете обяда и цигарите и ще харчите повече, отколкото печелите". В крайна сметка той решил да започне да учи в частно медицинско училище, за да получи разрешение за работа за Германия, където в домовете за грижи за възрастни се наемат много хора от Балканите. Сега чака за виза и разрешително за работа, което му е обещано от болницата в Дюседорф. Там очаква да печели 1900 евро през първите шест месеца и 2500 след това, което ще му позволи при него да дойдат жена му и новороденото му дете.
Все повече учащи
Частните езикови училища се множат в Тузла. Според споразумение между държавната Германска корпорация за международно сътрудничество (GIZ) и правителството на Федерация Босна и Херцеговина западните работодатели финансират интензивни курсове с продължителност от четири и половина месеца за бъдещи служители.
"Всеки печели, започвайки с германските фирми, които биха похарчили много повече, за да обучат персонала си на място", коментира Алиса Кадич, която ръководи мрежата Glossa, разполагаща с дузина училища в Босна и Херцеговина. Инспектори от "Гьоте институт" и Австрийския институт в Сараево всеки месец провеждат тестове. Тези, които искат да заминат, понякога трябва да понижат очакванията си за изискванията на пазара на труда. "Физиотерапевти напрмимер трябва да работят като болногледачи, защото Германия не се нуждае от тяхната специалност", обяснява.
В Босна и Херцеговина нито местните, нито централните власти, водят статистика колко души са напуснали. Адмир Хрустанович, който ръководи агенцията по заетостта в кантона Тузла, разполага с данни за безработицата, от които индиректно може да се види степента на движението. През 2017 г. 98 600 души са работили в кантона, а 84 500 са били безработни (спрямо 91 хил. през 2016 г.). "Нашата агенция предлага работни места в Австрия и Словения, защото имаме споразумения с тези държави. Но миналата година само 1500 души са били наети чрез нас. Останалите са изчезнали от статистиката, което означава, че са отишли в чужбина без да ни уведомят", обяснява Хрустанович.
Политическите лидери изглежда не се безпокоят от това бягство на хора. Дори обратното – нямаляващото население снижава и броя на безработните и намалява социалното напрежение.
Тези, които напускат, обикновено са млади, завършили университет или с технически квалификации, които биха били от полза за страните им. "Има три групи", казва демографът Александър Чавич. "Тези без работа, тези с много лошо платена работа и тези, които имат добре платена работа, но се страхуват от атмосферата на политическа несигурност и мислят, че ще е невъзможно да отгледат децата си в страна като Босна и Херцеговина".
Таня Топич, политически анализатор във Фондация "Фридрих Еберт" в Баня Лука, изброява три фактора: разпадащата се образователна система, разпространението на частни университети, продаващи дипломи, и това, че няма как да не се използват лични връзки и политически препоръки, за да се намери работа.
"Преди имахме еднопартийна система", казва кметът на Тузла Ясмин Имамович. "Но тогава се гледаха уменията и квалификациите, когато се назначаваше кандидат. Сега имаме три етнически партии, като всяка от тях се държи като единствена партия в рамките на собствената си общност и работа може да се получи единствено, минавайки през тях", обяснява Имамович.
"Искаме да останем тук"
"Хората напускат, защото са загубили надежда. Те не вярват, че дори и най-малката промяна е възможна", казва Ясна Яшаревич of the Tuzla Community Foundation. През февруари 2014 г. градът беше епицентър на голямо социално движение срещу корупцията сред политическите елити и разхищението, предизвикано от приватизацията. Движението започна в разпродадени фабрики, където работниците не бяха получавали заплати от месеци, а след това се разпространи. И макар то да накара властите в кантона бързо да подадат оставка, вътрешни противоречия го разделиха. След това през май имаше сериозни наводнения и властите не съумяха да реагират. "Хората знаят, че бедствия като това отново ще се случат и нашите институции ще бъдат безполезни. Как можете да си представите бъдеще в такава държава?", пита Яшаревич.
"Искаме да останем! Не искаме да емигрираме!", скандираха участници в движението, както и демонстранти в Сърбия през април 2017 г., когато протестираха срещу оспорваните избори на президента Александър Вучич. Подобни искания за реформа имаше и по време на "цветната революция" в Македония през 2016 г. След всички тези демонстрации младите лидери на протестите обикновено бяха първите, напуснали страните си.
"Няма време за чакане за по-добро бъдеще"
В гимназията в Нова Градишка, малък град в областта Славония в Североизточна Хърватия, има само 343-ма ученика в началото на учебната 2017/18 година, спрямо 465 през 2012 г. (спад от 27%).
"Имаме кино, театър, болница и две начални училища в този град, но не и работа", казва директорът Лиляна Птачник. "Когато се присъединихме към ЕС, мислехме, че положението ще се подобри, но младите нямат време за някакво хипотетично по-добро бъдеще". Дори и учителите напускат. През 1991 г. Нова Градишка имал население от 17 071 души, а през 2011 г. – 14 229. "Много хора се страхуваха. Че западняците ще идват и ще изкупят цялата ни земя, след като влязохме в ЕС. Но всъщност хърватите масово започнаха да напускат", казва Птачник.
Инвеститорите обаче са наясно с индустриалните традиции и квалифицираната работна ръка на Славония. Малки фирми от Австрия, Унгария и Италия се установяват, има и голямо увеличение на работата от дома, особено за мрежи на международни кол центрове, които търсят хора с езикови познания.
Процес на двойна миграция
Търсенето на работна ръка от Германия изглежда неизчерпаемо. Фирми, федералните провинции и дори градовете организират свое собствено набиране на персонал на Балканите.
Местните агенции обикновено действат като посредници. Често се наблюдава процес на двойна миграция – босненци, македонци и сърби отиват да работят в Хърватия и Словения, а хървати и словенци заминават за Германия. Благич казва: "Ако не им харесва, германците могат да отидат да работят в Швейцария!".
Изтичането на квалифицирани работници е толкова сериозно, че застрашава местния бизнес. Председателят на търговската камара на Федерация Босна и Херцоговина обвинява за това образователната система, която според него не обучава работниците, от които пазарът се нуждае.
В Западна България и Югоизточна Сърбия цели региони се обезлюдяват заради засилената емиграция и ниската раждаемост. Според националната статистика 160 хил. души са напуснали Сърбия според преброяванията на населението между 2002 и 2011 г. Населението на страната в момента е седем милиона (без Косово), а средната възраст се е увеличила от 37.4 години през 1991 г. до 42.7 през 2015 г.
Вместо да търсят решение на демографската криза, правителствата на Балканите просто успокояват консерваторите и се опитват да прокарат мерки срещу абортите.
През март сръбският президент Вучич призова жените и майките на "разберат сръбските нужди" и помоли докторите да показват ултразвук на плода на жените, които искат да направят аборт. В Хърватия скоро може да бъде приет нов закон за абортите, който ще направи задължителни съвещателни сесии с жените, които искат да направят аборти, и ще въведе изискване за период на изчакване.
"Живях в Германия пет години и знам, че е рай", казва Кадич. "Но е невъзможно това движение да бъде спряно. Всеки иска да напусне. Може да съм последната напуснала, така че ще загася лампите, когато напусна Балканите".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай