Днес е : Сряда, 29 Януари 2020

Дъжд, любов и един червен чадър

Публикация 29 Jun, 2018 / akcent.bg

Интервю с художничката Даниела Стойкова за последната ѝ изложба

   Нека започнем този разказ-интервю с отговор на въпроса коя е Даниела Стойкова.

   Дани е една всестранно развита Грация, достойна муза за всеки творец, която обаче е избрала самата тя да стои зад четката и палитрата. Въпреки че притежава много таланти – учила е оперно пеене и свири на пиано и орган, несъмнено нейната най-голяма страст и призвание е рисуването. Тя е учила в „АМТИИ“ Пловдив и художествената академия в София, както и в Италия. На Апенинския полуостров, който е родина на едни от най-даровитите художници на всички времена, участва в много изложби, а творбите ѝ спечелват сърцата на публиката, както и няколко награди.

   Картините ѝ са ярки, в наситени цветове и с ясно изразен акцент – червеният чадър, който присъства във всяка една от цикъла „Моят път“. В тях можете да открие частица както нейната душа, така и от своята душа, в които понякога може и да бушуват бури и ветрове, но винаги се прокрадва и лъчът надежда за светъл път и пламенна любов.

  - Даниела, разкажи ни кога за първи път започна да рисуваш и с какво те привлече изкуството?

   За пръв път започнах да рисувам като малка, бях на 3 години, Нарисувах една елхичка, която се състоеше от 1 вертикална черта и по 3 от страни . След този забележителен успех реших, че като порасна ще стана художничка. Шегата настрана. Започнах да рисувам като дете за удоволствие и по-активно последната година в гимназията с цел да кандидатствам ,след известно време на експерименти се насочих към маслената живопис

 -  Имала ли си свой ментор или любим художник, на когото да подражаваш?

    Първи опити с маслени бои направих в академията в Пловдид, където ни насърчаваха да експериментираме. От този момент нататък, вече не исках да рисувам с нищо друго. Има много художници, които харесвам, обикновено преди да рисувам разглеждам картини в интернет за да ми дойде вдъхновение.

   -  Опиши ни рисуването с няколко думи – какво ти носи то и какво влагаш в своите картини?

   Рисуването за мен е вътрешна необходимост, начин да изразявам емоциите си, които в един момент преливат и трябва да излязат навън.

Така мога да съм спокойна отново.

  -  От какво черпиш своето вдъхновение, имаш ли си муза?

   Музата е разична всеки път, понякога щастието, понякога мъката. И двете са еднакво мощни вдъхновяващи сили подтикващи към себеизразяване

            Whats bad for your heart is good for your art!

   -   Разкажи ни малко за поредицата от картини „ The Red Journey“? Какво искаш да предадеш с тях, къде си ги рисувала?

   Всички те са рисувани в Италия, където живеех доскоро.  Колекцията се казва The Red Journey. Това, което искам да предам на хората е една магия или емоция.

Магията е в приказните ми картини. Тези, които като погледнеш ти се иска да влезеш вътре и да останеш там завинаги. А емоциите, които донасят са това, което те докосва по сърцето, и не знаеш дори защо ти харесва.

   -   Какво символизира червеният чадър? Ще споделиш ли тайната му с нашата публика?

   Червеният чадър е вид щит от мечти и надежди, който ни предпазва от околния свят, в който не винаги всичко е „ розово“и ни дава сила да продължим напред към светлината. Носим го вътре в себе си. А на тези , които са го загубили, пожелавам да го преоткрият.

   -   Казват, че композиторите виждат в картините музика, а художниците в музиката – картини. Ти, като човек, който съчетава музиката с рисуването, как по-лесно изразяваш себе си – с нотите или с четката?

   Изрязявам себе си по-лесно в рисуването. Защото съм сама със себе си и рисувам своя вътрешен свят. Творческо е и някак по-интимно. Докъто в музиката, като оперна певица, съм интерпретор на други композитори.

   -  Какво мислиш за изкуството в България? Вирее ли то по нашите земи, какви са проблемите му и има ли бъдеще?

  Смятам, че в България има изключително талантливи хора, който да покажат на света, какво можем ние българите. Ситуацията в България ще се подобри и ще даде повече поле за изява на хората на изкуството за в бъдеще. Проблема е, че е трудно да пробиеш, необходими са доста повече качества от таланта, за да се наложиш като име. Хората се доверяват повече на общественото мнение за „ добрите художници“ отколкото на своя собствен вкус. А в това изкуство всичко е субективно. Няма правилно и грешно.

   -   За финал ни разкажи за какво мечтаеш като художник и най-вече като артист, отдал себе си на изкуството?

   Мечтая да се реализирам, да постигна успехи, като всеки млад човек. Мечтая да творя и да бъда свобона. Да правя това, което искам, когато искам. И да съм щастлива.

Човек може да бъде всичко друго, но не и безразличен към картините на Даниела, защото те са наситени с емоция, която се впива в ума и плътта и оставя дълбоки следи. Отивате си вкъщи, сядате на дивана и си мислите, че животът ви ще продължи по старому… но пред очите ви са само ярките живописни картини от платната на талантливата млада художничка. Буреносното синьо, мрачните есенни улици, влюбената двойка под дъжда и неизменния червен чадър. И така поне ден, два или седмица. И започвате да чакате следващата картина, която ще ви пренесе в магическия свят на Даниела.

  Всеки, който желае да види света през очите на Даниела Стойкова, може да посети нейната изложба „Настроения“, която е  в „Къщата на София“ до тази неделя

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама