Днес е : Петък, 22 Февруари 2019

Бюджетът губи над 200 милиона лева от нелегални цигари

Публикация 05 Jun, 2018 / akcent.bg

Данни от проучване на ИПИ и "Алфа рисърч" сочат далеч по-висок от официално признавания дял на незаконно продавани тютюневи изделия

   Почти 12% от пушачите у нас, или около 250 000 души, през последните 2-3 години са пушили нелегални цигари. Загубите за бюджета от това са за около 200 милиона лева годишно. Това показва проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч" по поръчка на Института за пазарна икономика (ИПИ), проведено през април тази година. Констатираният дял на нелегалния тютюнев пазар далеч надхвърля резултатите от традиционното изследване, което 5-те големи тютюневи компании у нас правят всяко тримесечие. По техните данни от преброените безбандеролни кутии в кофите за смет делът на нелегалните цигари през 2017 г. се движи между 7 и 6%. Това бе повод премиерът Бойко Борисов да ни обяви за отличници в ЕС в борбата с контрабандата и корупцията.

   Методиката на "Алфа рисърч" е малко по-различна. Проведени са интервюта с 5200 пушачи в страната. На базата на предоставени и описани от тях опаковки става ясно, че 5.6% пушат цигари, които не са предназначени за българския пазар. Става дума за т.нар. illicit whites - марки, създадени единствено с цел да се продават незаконно. Аналогични изследвания досега показват, че тези продукти формират една трета от нелегалните цигари. "Това е голям проблем, тъй като гражданите успяват лесно да се снабдят с контрабандно внесени цигари. Говорим за добра организираност, а не за стихийни контрабандни внасяния на тютюневи изделия в страната", коментира Иван Брегов от ИПИ. Най-голям е делът на тези марки в Свиленград и Плевен - над 30%. В Благоевград, Хасково, Кюстендил и Видин процентът е над 20 на сто. В София пушачите на този тип цигари са 18%, показва проучването на "Алфа рисърч".

   Сериозен е и делът на контрабандния нарязан тютюн. 70% от потребявания насипен тютюн се купува нелегално, без да е известно какъв е произходът му. Анкетираните посочват, че купуват разфасовки между 30 грама и 1 килограм, като често пакетите нямат обозначени марки. Насипният тютюн стана особено популярен след 2010 г., когато чувствително бе завишен акцизът на тютюневите изделия.

   Именно заради завишаването на цената потребителите прибягват до нелегалните цигари и насипен тютюн. Месечните разходи на пушачите са между 10 и 40% от доходите им, а цената на нелегалните цигари е средно с 30% по-ниска. От социологическото проучване става ясно, че 57% от хората знаят, че купуват нелегално тютюневи изделия, и биха го направили отново, ако цената продължи да расте. Пушачите се снабдяват с нелегални цигари от приятели, при улична търговия или на откритите пазари, показва анкетата.

   Колкото повече нараства акцизът, толкова повече нараства и сивият сектор, сочи анализът на ИПИ. Големият бум на нелегалната търговия с цигари е през 2010 г., когато криминалните приходи са между 450 и 640 млн. лв. само за година. И към момента въпреки свиването на контрабандата приходите от нелегалната търговия с цигари не са за пренебрегване - те се оценяват между 110 и 160 млн. лв. за 2017 г. Затова икономистите от ИПИ препоръчват запазване на акцизните нива върху цигарите в средносрочен план, след като последното им покачване бе от началото на тази година.

Друга препоръка е да се затегне контролът върху търговията с нарязан тютюн, който е основно с български произход. Физическият контрол на МВР и Агенция "Митници" във фабриките в страната също трябва да бъде засилен. В началото на тази година държавните органи обявиха, че са започнали подобна кампания и се очаква тя да даде резултат. От ИПИ препоръчват машините за обработка на тютюни и за производство на тютюневи изделия да бъдат описани в регистър, както и да се въведат правила за продажбата на такива машини, в това число и на вече конфискуваните от контролните органи.

     РЕГЛАМЕНТ

  Евродиректива от 2014 г. въвежда по-строги критерии върху производството на цигари. Според тях всеки къс ще бъде маркиран още при производството във фабриката. Така ще може да се проследи движението му през различните търговци и ще може да бъде разпознат до крайния магазин. Така ще бъде ясно кой произвежда, кой транспортира и кой продава, като целта е да бъде защитен общественият интерес. Директивата трябва да влезе в сила до средата на 2019 г. Дотогава с нея трябва да бъде съобразено и българското законодателство. През 2021 г. всички произведени тютюневи изделия вече ще може да се проследяват в целия ЕС.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама