Еврокомисията изреди куп слабости на българската икономика и управление
Публикация 26 May, 2018 / akcent.bg
Ефективността на публичните разходи в България е много ниска. Безработицата намалява, но и недекларираните трудови доходи остават високи. Минималната заплата се определя без ясен и прозрачен механизъм, а делът на работниците с такова заплащане се е увеличил повече от два пъти за последните 6 години.
Неравенството в доходите и рискът от бедност или социално изключване остават най-високите в Европейския съюз (две трети от населението през 2016 г.). Доходите на 20-те най-богати процента от българите е бил 8 пъти по-висок от този на 20-те процента най-бедни през 2016г. Разходите за социална защита са ниски, а покритието на схеми за осигуряване на минимален доход е ограничено и недостатъчно адекватно.
Тези заключения за състоянието на България се съдържат в прегледа на Европейската комисия на Конвергентната програма 2018 г. и актуализираната Национална програма за реформи. Той бе разпространен в сряда, когато Европейската комисия и Европейската централна банка представиха преценката си доколко страната е готова да стане член на еврозоната.
Тази преценка няма пряко отношение към желанието на българското правителство скоро да подаде молба за членство в механизма за подготовка за приемане на еврото, но представлява в сбита форма изброяване на основните проблеми в икономиката, изискващи реформи. Ето накратко основните от тях:
- Изключително важно е подобряването на ефективността на фискалната политика. Данъчните приходи и плащането на данъци се подобряват, но повече в резултат на подобрените икономически перспективи, отколкото от по-добрата работа на данъчната администрация и събирането на взимания.
- Ефективността на публичните разходи в България е много ниска, а реформите в управлението на тези финанси са важни и наложителни, докато са налице подходящи условия за това.
- Икономическите резултати на държавните предприятия са слаби в сравнение с тези на другите страни от района и с частния сектор; те са още един източник на несигурност и риск за обществените финанси; управлянието им не отговаря на международните стандарти.
- Стабилността и надзорът на финансовия сектор се подобряват, но трябва да се приложат важни мерки като намаляване на рисковете от експозицията към свързани лица и подобряване оценката на активите.
- Схемата за обявяване в несъстоятелност е неефективна, забавя намаляването на задлъжнялостта в частния сектор и решаването на проблема с необслужваните кредити. Процедурите са бавни и възстановените активи са много малко. Липсата на събрани данни и на инструменти за адекватен мониторинг пречат да се оцени ефективността на старите или на нови процедури, включително такива по преструктуриране на бизнеса.
- Равнището на недекларираните трудови отношения остава високо и това има значителни последици за фискалните приходи, условията за труд и адекватността на приходите след пенсиониране. Обявени са нови мерки от властите, но трябва да се види доколко ще бъдат приложени.
- Заетостта е добра и безработицата е под средната за ЕС, но от това не печелят еднакво всички в работоспособна възраст. Дългосрочно безработните, неактивните младежи, ромите и хората в бедни и селски райони продължават да изпитват значителни трудности за излизане или завръщане на трудовия пазар. Остаряващото и намаляващо население в комбинация с трудова активност под средната за ЕС водят до недостиг на работна ръка и служители с умения, а това отслабва дългосрочните перспективи за цялата икономика. Нужни са активни политики на трудовия пазар, социални услуги и още по-добро фокусиране върху обучение и квалификация.
- Най-високите в ЕС остават неравенството в доходите и достъпът до услуги (образование, здравеопазване и жилища), както и рискът от бедност и социално изключване. Няма адекватен механизъм за преценка на нивото на необходимите социални помощи, социалната защите не предоставя достатъчно помощ на най-нуждаещите се, включително децата, възрастните, хората с увреждания и живеещите в селските райони.
- Неяснотите около това как се определя минималната заплата и увеличаването на хората, назначени на такива договори, застрашават баланса между това да се помага на заетостта и конкурентоспособността, от една страна, и да се гарантират трудови доходи, от друга. В допълнение, това създава несигурност, която силно пречи да се предвиждат условията да се прави бизнес в България. Правителството предложи механизъм за определяне на минималната заплата, но няма споразумение за него между социалните партньори.
- Ниските публични разходи за здравеопазване, неравномерното разпределение на ограничените ресурси (включително на медицински персонал) и ниското ниво на здравно осигуряване водят до ограничен достъп до здравни услуги. Недостигът на обществени средства се компенсира с пари, които хората доплащат от джоба си. Добрата новина е, че медиците, напускащи България, напоследък намаляват.
- Въпреки опитите за модернизиране на образователната система, резултатите от нея са ниски и са силно повлияни от икономическия и обществен статут. Цифровите умения са сред най-ниските в ЕС и са много различни в отделните обществени групи. Недостатъчна е подготовката в образователната система за уменията и познанията, които търси трудовият пазар. Възрастните много рядко участват в подобряване на квалификацията.
- Секторът на изследвания, разработки и иновации е силно разпокъсан и страда от структурни недостатъци. Това пречи на възможността да се помага на производителността и растежа. Иновациите са на много ниско равнище и нискотехнологичини сегменти доминират в производството. Публичните и частни разходи за разработки и изследвания са изключително ниски. Бавните реформи бавят движението към ориентирана към иновациите система. Има много университети и изследователски институти, но единици от тях произвеждат научен продукт с високо качество.
- Комерсиализирането на изследванията остава голяма слабост. Слабо и е и публично-частното партньорство. За финансирането на изследванията няма конкурентност, международна оценка и отпускане на средства на институти според постигнатите резултати. Емблематичният "София Тех Парк" все още страда от неефективно управление, нестабилно ръководство, нереализирана научна инфраструктура и отсъствие на дългосрочен финансов ангажимент от правителството.
- Бизнес средата се нуждае от подобрение, но макар да бяха приети някои реформи, практическото им реализиране изостава. Предприемачите продължават да се притесняват от корупция, дефекти на институциите и недостиг на служители. Бавен е напредъкът в електронната администрация. Слабостите на инфраструктурата си личат особено в ниската ефективност и резултати на транспортния сектор. Няма добре фокусирани и ефективни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха.
Коментари
Свързани новини
Икономиката през 2023: опасно самоуспокоение
Икономиката достигна границата от 60% в догонването на Европа
България с най-голям дял сива икономика в Европа
Бойко Таков: Най-големият проблем за икономиката е липсата на кадри
Лъчезар Богданов: През 2023 г. икономическата картина ще се заоблачи
Влизането в Еврозоната, или пък оставането извън нея, не е нещо, което автоматично обръща нашата икономика в положителна или в отрицателна степен, коментира и Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика
България се нарежда на 23-то място в Индекса на икономическата свобода за 2022 г.
В Европа държавната намеса след пандемията расте
България се нуждае от коренна промяна на концепцията за развитие на икономиката
Трите сили, които променят глобалната икономика, според "Джей Пи Морган"
Забавяне на икономиката и висока инфлация: възможни отражения върху политиката