Днес е : Петък, 6 Декември 2019

България ще се доближи до Европа по доходи към 2042 година

Публикация 09 May, 2018 / Георги Ангелов, Отворено общество

Тогава вероятно ще спре и икономическата миграция

  Разликите в доходите между старите и новите страни членки на ЕС намаляват устойчиво през последните две десетилетия, като дори тежки кризи само забавят тенденцията, но не я обръщат

   · Коефициентът на вариация на БВП на човек (по ППС)  се е свил почни наполовина от около 45% в края на 90- те години до почти 25% през 2016 г.

  Разликата в БВП  на човек между най - богатата и най- бедната страна в ЕС е спаднала също наполовина  от 5.4 пъти през 2000 г. до 2.6 пъти през 2016 г.

· Причината за подобрението е поддържането на висок икономически растеж в новите страни членки. В 19 от последните  22 години новите страни в ЕС изпреварват старите страни по икономически растеж на човек от населението като средногодишно икономи- ческият им растеж е  около три пъти по - висок.

  Новите  страни членки вече произвеждат БВП на стойност 1.3 трилиона евро годишно.

· Най - бедните страни в региона (България и Румъния) отчитат най - висок  икономически растеж през последните години, което помага да се намалят различията в доходите между самите нови страни членки и потвърждава наличието на конвергенция в доходите.

· При запазване на настоящите темпове на растеж, за малко повече от две десетилетия всички нови страни членки ще надминат 90% от средния БВП (по ППС) на човек в ЕС.

В този период те все още ще имат нужда от европейска подкрепа, вкл. финансова.

· За Западните Балкани, обаче, положението е доста по - негативно  – при настоящите темпове на икономически растеж тези страни ще догонят по доходи средните нива в ЕС едва към края на века или дори в следващия век.

Без европейска перспектива Западните Балкани едва ли ще могат скоро да настигнат страните от ЕС.

Настигат ли новите страни - членки на ЕС?

Един от най - често използваните индикатори  за измерване на сближаването на доходите между отделните страни е коефициентът на вариация на реалния брутен вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателната способност.

Колкото по - нисък е този индикатор, толкова по - ниски са различията в доходите между  отделните страни.

  Изчислението на коефициента на вариация за 28 -те страни - членки на Европейския съюз показва дългосрочна тенденция на намаление на подоходните различия.

  Коефициентът намалява в 18 от последните 21 години, като има кратки прекъсвания единствено в периоди на големи  международни кризи.

  Особено силен е темпът на намаление в периода 2000 - 2008 г., спира през 2009 г. заради кризата, но още през 2010 се  възстановява и продължава и до днес, макар и с по – ниски темпове.

  Обаче изглежда, че тези по - ниски темпове са на приключване - през последната година (2016) темпът се ускорява и достига най - високите нива за последното десетилетие. 2017 вероятно ще е още по - добра, съдейки от наличните към момента данни.

  В добрите времена темповете на сближаване на доходите се ускоряват, но дори и в криза тенденцията не се прекъсва, а само се забавя.

  Подобна тенденция показва и друг индикатор – съотношението в БВП на човек между най - богатата и най - бедната страна от 28 - те. През 2000 г. съотношението достига  пик от 5.4, но оттогава постоянно намалява и е спаднало повече от два пъти, до 2.6 през  2016 (и най - вероятно под 2.5 през 2017 г.).

  Съотношението между средния БВП  на човек в ЕС и в най - бедната страна също показва устойчива тенденция на намаление от 2000 г.  насам.

  Докато през 2000 г.  най - бедната страна е близо четири пъти по - бедна от средното, през 2016 г. вече е два пъти по - бедна.

  С други думи, разликата в доходите се е стопила наполовина за десетилетие и половина.

На какво се дължи намалението на различията в доходите?

Отговорът се вижда при сравнение на темповете на икономически растеж на старите и новите страни членки.

  През последните две десетилетия новите страни- членки на ЕС от Централна и Източна Европа поддържат значително по - високи темпове на икономически растеж на човек от населението.

  В 19 от 22 години новите страни изпреварват старите страни по икономически растеж.

При това, разликата в темповете е значителна – докато старите страни членки на ЕС отчитат средногодишен растеж от 1.2% за периода 1996 - 2017 г., новите страни имат три пъти по - висок растеж, средно 3.8%.

Най - добрите години са в периода 2002 - 2007 когато източните страни отчитат средно 5 процентни пункта по - висок растеж от западните.

След кризата от 2009 г. разликата в темповете на растеж спадна до около 2 процентни пункта, но през 2017 г. достигна 3 пункта – най- високото ниво от 2008 г.  насам.

  В новите страни се включват 11 - те страни от Централна и Източна Европа.

  Абсолютните стойности потвърждават тенденцията. През 1996 г. страните от Централна и Източна Европа заедно произвеждат БВП за около 300 милиарда евро. През 2017 г. БВП на региона вече е 1.3 трилиона евро – над 8% от икономиката на целия Европейски съюз, двойно по - висок дял отколкото преди две десетилетия.

  Но освен че страните от региона като цяло настигат Запада, се забелязва процес на конвергенция и сред страните от региона – има обратнопропорционална връзка между ниво на доходи и темп на икономически растеж, т.е. по - бедните страни отчитат по- висок растеж и настигат.

  За последните три години Румъния и България отчитат най - висок икономически растеж на човек от населението, което е логично, тъй като двете страни са най – бедни в ЕС.

 

 

Кога страните от Източна Европа ще забогатеят?

   Към 2016 г.  шест страни от Източна Европа са по - богати от Гърция, а през 2017 още една или дори две страни са изпреварили Гърция.

  Само Хърватия, Румъния и България все още са по - бедни от Гърция, но я настигат бързо.

  Нещо повече – към 2016 г. три страни са по -богати от Португалия, а две почти са я настигнали и може да я изпреварят през  настоящата година, докато други три са на близка дистанция.

В нормални времена бихме приели, че една страна вече не е бедна ако изпревари по доходи няколко от старите страни членки на ЕС.

Но в настоящата ситуация това не е верен измерител, тъй като Гърция и Португалия значително обедняха заради дългата и  тежка криза, която преживяха.

Преди кризата Гърция и Португалия имаха доход около 80 - 90% от средния в ЕС, но сега след кризата са паднали съответно на 68 % и 77% от среднотов ЕС.

С други думи, те вече не са толкова богати страни – особено Гърция. Така че да изпревариш Гърция днес не те прави богат.

Следователно, трябва да сложим по - висока граница.

С всички условности, за целите на настоящия анализ ще поставим разделителната линия на 90% от средния доход в Европейския съюз – или приблизително колкото е  Испания в момента.

Съзнаваме, че 90% не е някакво магическо число, над което страните изведнъж се променят. Процесът на настигане на доходите е постепенен, а не скокообразен.

Но все пак, 90% е ниво, при което различията в доходите ще са достатъчно ниски и все по -незабележими.

Когато Източна Европа се приближи към доходи от 90% от средните в ЕС ще изчезнат редица социални и демографски проблеми – като например икономическата миграция от новите страни към старите страни членки на ЕС.

  Настигането в доходите зависи от два фактора: начално ниво на БВП и темп на икономически растеж на човек от населението (в новите и старите страни членки).

  За  начално ниво използваме последните данни на Евростат, а за темп на икономически растеж вземаме средногодишните данни за последните три години.

  Защо точно последните три години?

 Първо, защото това е най - близкият период на устойчив икономически растеж, съответно демонстрира техния потенциален растеж.

Второ, защото се изключва периодът на кризата в еврозоната, когато растежът в новите страни беше изкуствено занижен не по тяхна вина.

Трето, не е желателно да използваме свръхвисоките темпове на растеж от преди кризата, защото те едва ли могат да се повторят за дълги периоди от време.

   Кога Източна Европа ще настигне Западна по доходи?

  Не е учудващо, че Чехия ще е първата страна, която ще постигне 90% от европейските доходи – тя още през 2016 г. е на ниво 88% от средното в ЕС и е съвсем близо до целта като при настоящите темпове на растеж ще я постигне през настоящата година. Словения е на второ място ще й трябват още 3 години, а на Литва и Словакия – съответно 7 и 8 години при запазване на текущите темпове на растеж. За Румъния ще е нужно поне десетилетие и то ако успее да запази настоящите си извънредни темпове на икономически растеж, което е малко вероятно.

  При запазване на темповете на растеж, Латвия, Полша, Естония и Унгария ще достигнат 90% от европейския доход до 2030 - 2035 г., а Хърватия и България – през 2041- 2042 г. С други думи, България ще преодолее големите различия в доходите спрямо средните за ЕС в рамките на 24 години, стига да запази настоящите темпове на икономически растеж.

  Трябва, обаче, да подчертаем, че посочените срокове не са нито гарантирани, нито сигурни. Те зависят от поддържане на настоящите темпове на икономически растеж. Без продължаващи реформи темповете на растеж значително ще намалеят. Обратно, страни като Хърватия и България имат реален шанс да се присъединят към по - бързата група и да постигнат целта до 2035 г. – необходимо им е малко ускорение на икономическия растеж, около половин процент годишно. Това е напълно постижимо при поддържане на високо темпо на реформи, подкрепа от структурните фондове и продължаваща интеграция – включително в Шенген и Еврозоната.

  Във всеки случай, съдейки от последните две десетилетия и текущите темпове на растеж, настигането на доходите за новите страни членки изглежда съвсем реалистично в обозрими срокове. Когато това се случи, Европа ще изглежда по съвсем различен начин.

  Тази перспектива трябва да се има предвид когато се обсъжда бъдещето на ЕС и следващата финансова рамка на съюза. Защото новите страни членки все още се нуждаят от подкрепа, за да се измъкнат от бедността.

  За Западните Балкани, обаче, положението е доста по - негативно – при настоящите темпове на икономически растеж те ще станат относително богати едва към края на века или дори в следващия век. Показателно е, че страните, които не са успели да влязат в ЕС са много по - назад в развитието докато страните, които влязоха в ЕС се справят значително по- добре.

Очевидно подготовката за членство в ЕС и самото членство допринасят за реалната конвергенция и настигането в доходите.

 

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама