Скандалите около продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ намаляват подкрепата към управляващите от ГЕРБ, а вътрешнопартийните удари в коалиционния им партньор - "Обединените патриоти", също рикошират в партията на Бойко Борисов. На този фон БСП скъсява дистанцията с най-голямата политическа сила, без да разширява влиянието си.
Това са част от изводите в редовното тримесечно изследване на социологическата агенция "Алфа рисърч", проведено между 15 и 24 март на базата на 1025 преки стандартизирани интервюта в домовете на хората. Изследването е представително за пълнолетното население.
ГЕРБ запазва мястото си на първа политическа сила с подкрепа от 23.1% от всички избиратели. Външнополитическата активност на лидера на партията Бойко Борисов води до ръст от 3 на сто в неговия личен рейтинг – до 36%, сочат резултатите от проучването.
През периода нарастват обаче и негативните мнения за управлението, което би представлявало риск най-вече в ситуация на мажоритарен избор, ако срещу кандидатите на управляващата партия се изправят силни опоненти, предупреждават социолозите.
Като основна опозиционна сила БСП успя да се възползва от текущите скандали, от разпалените от дебатите по Истанбулската конвенция обществени страхове, от националистическата реторика около посредническата роля на България в диалога между ЕС и Турция. В резултат с подкрепа от 20.5% левицата скъсява дистанцията с ГЕРБ, но не заради електорален ръст, а заради спада на основния политически опонент, е изводът на изследователите.
Лидерът Корнелия Нинова (доверие 26.4%) също не успява да повиши личния си рейтинг.
Като по-сериозен проблем пред партията се очертава стратегическото разминаване между антиевропейската й реторика и първия тест за нейното електорално влияние – изборите за Европейски парламент догодина. Ерозирайки успешно образа на Европа сред част от своите избиратели, тя ги демотивира да участват в тях, вследствие на което изостава по-значително от ГЕРБ, отколкото при национален вот. При въпрос за вот на евроизборите дистанцията между нея и ГЕРБ нараства на 7%.
Така рискът пред БСП е да попадне в своего рода капан на собствените си пиар победи.
Националистите се възползват от ефекта на негативната мобилизация
Въпреки скандалите помежду им "Обединените патриоти" успяват да се задържат на 5.2% електорална подкрепа.
Лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов е с най-висок личен рейтинг (29.8%), следван от лидера на Националния фронт за спасение на България и също вицепремиер Валери Симеонов – 11.4%. рейтингът на лидера на "Атака" и председател на парламентарната група на "Патриотите" Волен Сидеров е с 6.4%.
Отрицателните оценки и към тримата лидери нарастват, но позитивните не намаляват. Според авторите на изследването националистите се възползват от т.нар. ефект на негативната мобилизация – увеличаването на обществената нетърпимост към техни публични изяви води до консолидация на привържениците им.
При ДПС, както и при "Воля" съществени промени не се наблюдават. Движението със сигурност би имало парламентарно представителство (5.1%), ако изборите бяха днес, докато партията на Веселин Марешки би останала извън него с 2 на сто.
Наказателно ниска подкрепа за извънпарламентарната десница
Твърде ниска, вероятно дори наказателно ниска остава подкрепата за фрагментираната извънпарламентарна десница, коментират социолозите. Всяка една от партиите събира между 0.6% - 1.8%. От лидерите им с относително най-висока подкрепа се ползва Христо Иванов (9%).
Заради категоричните проевропейски нагласи на избирателите им европейските избори са благоприятна възможност за пробив за тези партии. Това обаче ще зависи от формата и лицата, с които ще се явят.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай