Държавният натиск ще се засили, а медиите ще си тръгнат от тях - това ще бъдат основните предизвикателства пред социалните мрежи през 2018 г., гласи прогнозата на института "Ройтерс" и Оксфордския университет.
Усилията да се спре разпространението на екстремистко и пристрастно съдържание засега нямат особен ефект, сочи изследването Journalism, Media, and Technology Trends and Predictions 2018. "Все едно да се опиташ да пречистиш реката Ганг чаша по чаша", описва ситуацията Фредерик Филу от Monday Note.
В годишния доклад на "Ройтерс" участват 194 водещи фигури в областта на медиите, социалните мрежи и технологиите.
Държавен натиск
В същото време някои държави засилват натиска върху платформите. Американският Сенат предлага закон, който да регулира политическата реклама в интернет. Британският парламент провежда разследване дали "фалшивите новини" са повлияли на референдума за Брекзит. Австралийската комисия за конкуренцията анализира пазарната власт на "Фейсбук" и "Гугъл" в контекста на медиите. Германия предприе действия – през октомври бе приет нов закон, който заплашва платформите с глоби до 50 млн. евро, ако не премахнат реч на омразата или друг "очевидно незаконен" материал в рамките на 24 часа. Институтът "Ройтерс" намира това решение за противоречиво, тъй като то на практика превръща американските технологични компании в арбитри на свободното слово.
Медиите ще си тръгнат от "Фейсбук"
"Фейсбук" се опитва да увеличи времето, което потребителите прекарват в нея и в нейните приложения, и да продаде вниманието им на рекламодателите. Реформата на новинарския фийд, която ще измести публичните страници от него за сметка на семейството и приятелите, също ще повлияе. Тя ще "задуши" органичното разпространение на съдържание от страниците на медии и бизнеси и така ще увеличи плащането за реклама. В същото време разпространението на видео може да привлече към социалната мрежа и дял от рекламите, излъчвани по телевизията.
"Фейсбук" ще има нужда от време, за да приложи новите си инициативи, но издателите вече намират компанията за арогантна. В последните години тя окуражи създаването на нови типове съдържание – например видео на живо, а след това смени курса. Този подход има смисъл от продуктова и от инженерна гледна точка, но създава проблеми на медиите. Пример за това бе внезапното решение съдържанието на медии да бъде преместено в новия фийд Explore (то бе приложено в шест държави). Големите словашки медии регистрираха 400% спад в интеракциите с потребителите и загуба на две трети от разпространението си в социалната мрежа.
Основна тема за много от експертите е желанието на медиите да си върнат контрола. "Играхме по техните правила дълго време при голям риск и малка възвръщаемост", казва един респондент от Германия. Вероятно е все повече новинарски организации да се откажат от сделки с "Фейсбук", "Епъл" и "Снапчат" и да заложат на пряката читаемост.
Според Джордж Брок от британския City University фейсбук може да се окаже в много по-неизгодна позиция, отколкото предполага. Ако компанията не признае, че бизнес моделът ѝ има лоши последствия, ще се отвори търсене за неин конкурент, който да комбинира технология и редакторски качества едновременно.
Модератори
Интернет платформите ще бъдат принудени да наемат хиляди нови служители, които да следят съдържанието в тях заради увеличаващия се държавен натиск. Само YouTube обяви, че ще привлече 10 000 модератори в началото на 2018 г., като те ще работят с алгоритми в търсенето на потенциално тревожно съдържание.
Обвинения в цензура
"Фейсбук" и "Гугъл" често ще бъдат обвинявани в цензура заради премахването на съдържание, което би ги заплашило с глоби. Вече се случи "Фейсбук" и "Туитър" да трият постове на крайнодесен депутат в Германия заради новите закони, изтрити бяха и акаунти на чеченския лидер Рамзан Кадиров, който е обект на санкции от страна на САЩ. Липсата на правила за това кое съдържание и кои акаунти трябва да бъдат премахнати ще става все по-щекотлив проблем за социалните мрежи.
Много приказки, малко действия за регулация
През 2018 г. едва ли ще има други конкретни законодателни инициативи спрямо социалните мрежи, освен правилата за политическата реклама. Те ще увеличат модерацията, ще заложат на пиар акции (повече пари за ограмотяване и иновации) и това ще забави дебата за въвеждането на строга регулация. Европейската комисия ще бъде в последната година от мандата си, така че ще ѝ бъде по-лесно да се фокусира върху имиджови действия (например да накара платформите да плащат повече данъци/, отколкото върху създаването на нови правила.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай