- Висш институт по механизация и електрификация на селското стопанство ВИММЕСС- най- запомнящото се име на Русенския университет, и проф. Белоев е представител на това направление на ВУЗ-а, не е ли това донякъде и романтично?
- Може би най-известното и донякъде романтично е ВИММЕСС – Висш институт по механизация, машиностроене и електрификация на селското стопанство. Когато постъпих в университета той имаше това наименование. Две години след това, през 1981 година, той бе преименуван. Аз съм в състава на катедра Земеделска техника, която съществува от създаването на нашето висше училеще. В университета съм вече 32 години, като само две години, от 1987 до 1989 г. не съм работил тук, но работата ми пак беше свързана и с него- по това време работех и по докторантурата си. От това време пърдите 5 години бяха студентски.
- Какво и в каква степен се промени в статута и в авторитета на учебното заведение с промяната от институт в университет. Вероятно не е само промяна в името?
- Израстване е точната дума и то във всички нейни аспекти. В първите години има само един факултет, след това се развиват катедрите и факултетите. От факултетите Механизация на селското стопанство и Машинно технологичния се разрастват нови два - „Електроника, електроника и автоматика” и „Транспорт”- това са четирите инженерни факултета. След 1989 година се развиват още четири - Педагогически /наследник на Института за детски учители/, Бизнес и мениджмънт, Юридически и Кинезитерапия – звено с ранг на факултет. По късно започва обучевие и по Ерготерапия. От тази година, след отлична акредитация, вече имаме обучение и за Медицински сестри и Акушерки, и създадохме най-новия факултет Обществено здраве и здравни грижи. Освен тези 8 факултета имаме два филиала- в Разград и Силистра.
Русенският университет се развива и разраства и добива популярност като добро място за обучение както у нас, така и зад граница. Поддържаме партньорство с над 120 институции от 32 страни, участваме в големи тематични мрежи. Една от тях ние ръководим, където партньорите са 70 от 30 страни. Университетът членува в престижни международни организации като Асоциацията на ректорите от дунавските страни/Donabe rectors conference/, на която в момента съм президент. Съвсем наскоро бе учредена и Вишеградска асоциация на университетите…
- Естествено е да стане въпрос за мястото на ректора на ВУЗ-а в представителството на учебното заведение, това определено е от значение…
- Казах вече за Асоциацията на ректорите от дунавските страни, в новата Вишеградска асоциация съм в управителния съвет, където участват 24 университета….
- Г-н Белоев, вероятно за всички, които четат тези редове възниква въпросът: Какви са ползите от тези участия освен че РУ е едно престижно учебно заведение? Животът се ориентира към едно по-експертно ниво но управление и е нормално да се търси практичното дори в случая…
- Участието на университета е важно за по-мащабните дейности, които тук се развиват. Личното ми участие като ръководител на една организация или като нейн член, поставя на по-високо ниво и взаимоотношенията между партньорите. Това позволява и по-добро възползване и участия в различните инициативи и включване на повече участници от страна на РУ. Това реално са повече проекти, повече съвместни научни колективи и разработки, пишат се съвместни учебници, правят се общи образователни програми и планове. Или по този начин ние много по-бързо се интегрираме с такова партньорство, особено в университетите от Дунавския регион.
- Все по-често се търси връзката между науката и бизнеса. Но този път нека да насочим вниманието към неизползвания ресурс, който Русенския университет има, от страна на Общината…
- До момента на срещата ни работих върху платформата, която ще представя на Общото събрание на 29 т.м., когато ще бъде избран нов ректор на университета. Сред водещите цели и именно и партньорството с бизнеса и Общината. Трябва да бъдат търсени всякакви възможности за решаване на конкретни задачи или възможност за участие в мащабни проекти. Изграждането на Технологичен парк също е един проект, върху който сериозно работим.
Освен това, от две години организираме „Месец на работодателя”. Тук всички наши партньори от всички специалности, които се преподават, участват в кръгли маси, дискусии, обновяват се учебните планове, осъвременяват се учебните програми. Бизнесът активно участва в обучението на студентите. Но точно в този момент трябва да си зададем и въпроса: Къде е бизнеса? Сигурен съм, че колкото и да е трудно, заедно ще успеем да излезем от тази трудна за всички ситуации. Като резултат от партньорството с бизнеса са многото лаборатории, които направихме в университета. Пред последните години с нас партнират много известни световни компании като Сименс, Шнайдер, Ерато, Класс и др. Те обогатяват материалната база и създават лаборатории с това, което произвеждат. Така студентите виждат най-новите, най-съвременните постижения на всяка една от тях. В понеделник ще открием нова лаборатория спонсорирана от мощна американска компания-Джонсън контрол. В това нова направление участват три факултета- електрофакултета, транспортния и аграрно-индустриалния. Все повече обединяваме усилията между колективи от различни катедри, различни университети- такъв е един мой проект, в който са включени и работят 10 колектива- 6 от тях са външни- три института на Селскостопанска академия и три университета.
- Не разбрах за възможностите, които има Университета за съвместна дейност с Общината, като че ли не е достатъчно, което се прави досега в тази посока?
- Този въпрос е също заложен в моята програма да управление като приоритетен. Необходимо е да имаме по-тесен контакт с областната и общинската администрация за по-пълно използване на научния потенциал на университета за решаване на решаване на проблемите на региона…
- … като системите, които показват времето да светене на светофарите, възможността за изграждане на колонки за зареждане на електроавтомобили…
- Русенският университет преди година стана съучредител на клъстър Електромобили, впоследствие бе приета програма в Общинския съвет за въвеждане на електромобилите и в Русе, в която на РУ е отредено подобаващо място и участие. В изграждането на зарядни станции за електромобили и за модернизиране на движението, университетът ще има приоритетно участие. Светлинните табла, които отброяват оставащите секунди за автомобили и пешеходци- това е много малко от възможностите, които ние може да правим. Има и други проекти с възможност за реализиране- на автобусните спирки да има електронни табла, които да показват времето на пристигане и заминаване на всеки един тролей или автобус. Затова обаче трябва да има GPS във всички транспортни средства. Кръстовищата също трябва да са добре регулирани, за това, как се случва, както и звукови индикации за хора с увреждания. Това може да се реши с Проект в който водеща трябва да е Общината.
- В предварителния разговор говорихме за рейтингите на ВУЗ-овете и дали сега реализацията на студентите ще бъде реален критерий за размера на субсидии, които държавата отпуска?
- Това е все още в процес на обсъждане. В момента има една рейтингова система, която бе разработена от образователното министерство. В нея има още неща да доизглаждане и не бих казал, че тя е в завършен вид. Определено добро е, че класира университетите по професионални направления. Така РУ може по някои направления да е водещ, в други- да не е. Ако тази рейтингова система дава реална оценка може да е основа за различно финансиране на университетите. Вярно е, че се заговори и че част от това финансиране ще се определя от реализацията на завършващите студенти. Настоящият етап е доста тежък, кризата е обхванала абсолютно всичко, включително и производствените предприятия, още повече се говори за увеличение възрастта за пенсиониране, което ще се окаже също проблем пред младите специалисти. В рейтинговата система също има отчитане на реализация на кадрите, но това става на база субективни мнения и не се прави на терен. Така според мен е възможно информацията да не отговаря на действителността.
Но за нас водещото и основното е какво представлява университета, с какво съдържание е изпълнен, има ли работещ научен потенциал, добре ли са обхванати студентите в учебния процес, дали той се води качествено…
- Стигнахме и до въпроса дали ВУЗ-овете, които предлагат платено обучение, дават нещо повече от дипломи и дали просто студентите там не преследват единствено документа за ценз? На времето не се гледаше много сериозно на онези висшисти, които са завършили образованието си задочно. Сега с платеното обучение не се ли повтаря това негативно отношение и има ли основание за това?
- Няма да коментирам по никакъв начин другите висши училища. Оценки за това дават самите студенти- т.е. какво преследват, какво получават. Преди задочното обучение вероятно е било наистина на по-заден план. Нещата обаче тук са се променили. Сега задочното обучение стои много добре. Хората са по-мотивирани, идвайки от бизнеса. Често това са студенти, които работят на определена позиция, и идват да учат точно това, от което имат професионална необходимост. Това са хора, които имат определена цел. Всички знаем, че в повечето случаи, идвайки направо от студентската скамейка, нямат именно тази ориентация.
Колкото до знанията- обучението при нас е изградено на база качествено обучение, при което зад дипломата да стоят и необходимите знания и да може да се реализира успешно в живота. Компромиси с обучението тук не се правят, дипломи не се подаряват.
- И да засегнем горещата тема за избор на ректор, който предстои тази седмица. Ваши колеги смятат, че нямате и няма да имате конкурент, защото кандидатурата Ви е достатъчно сериозна и силна, какво е Вашето обяснение, доволен ли сте от такова развитие?
- Аз бих се радвал, ако има и други кандидати, защото ще има и други идеи, които може да съм пропуснал и които бих включил в бъдещата си работа. Но всичко това има свое логично обяснение. През изминалия мандат аз се посветих изцяло на Университета. През това време диалогът с факултетните ръководства не е прекъсвал, както и с ръководителите на катедри и всеки един от колектива. Проблемите бяха решавани, търсеха се начини за преодоляване на определени пропуски. Естествено, не всичко е решено. Когато подготвях Платформата си преди 4 години, тогава бях поставил думата „промяна”, промяна във всички сфери. Анализирайки я основно сега виждам, че нещата, които тогава съм заложил, са намерили напълно или частично решение. Сега залагам отново на „промяна”, но и на „ускорено и устойчиво развитие”. Имам много нови идеи, които трябва да реализирам с екипа си в следващия мандат. През изминалия мандат изградихме и открихме нов модерен учебен корпус от 13 000 кв.м., който бе започнат да се изгражда преди 26 години….
- Зад всичко това естествено стоят добри организаторски качества и добър администраторски опит...
- Това ще го кажат други-хората които работят с мен, нашите партньори, представителите на изпълнителната власт. Вероятно натрупания опит като организатор и администратор е допринесъл за всичко това, което се е случило…
- … а вероятно и фактът, че почти през целия си трудов път сте били част от Русенския университет, просто Ви възприемат колегите като един от тях?
- Вероятно е това да е определящото. Пред мен е стоял въпросът да изляза извън Университета, включително и,както знаете, беше спрягано името ми за кандидат за кмет.Тогава, през май, реших да заявя пред академичната общност, че ще се кандидатирам за втори път и ще поискам вота на колектива да бъда избран за ректор. Това, че обявих кандидатурата си доста рано, ми помогна да отбия атаките, които не бяха никак малко. Но без да влизам в подробности, не виждам защо трябва да се сравняват кметската позиция и тази на ректора, тъй като те са съвсем различни. Винаги съм казвал, че ако кмета и ректора гледат в едно посока то резултатите за града и региона ни ще са видими. Но в края на краищата бях приятно изненадан, когато разбрах, че колективи на катедри, факултети, филиали и организации са издигнали кандидатурата ми ректор, като вече зад нея стоят 20 структури в Университета.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай