Събота, 27 Април 2024

Законопроектът за КТБ отваря огромни възможности за злоупотреби

Законопроектът за КТБ отваря огромни възможности за злоупотреби
Публикация   09:03     02 Ноемв, 2017 /     Григор Сарийски   /     717

Странното писание с обем на рекламна брошура може да задълбочи проблемите след фалита на банката

  Странен текст се появи в края на миналата седмица в българския парламент. Уж с идеята да защитят обществения интерес и да предотвратят бъдещи катастрофи трима народни представители внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ЗИД на ЗБН), който изглежда най-малкото недомислен.

  Краткият текст прави силно впечатление със своя размах. В рамките на по-малко от две страници авторите предвиждат анулиране на голяма част от разпореждането с активи на унищожената банка през последните три години, без ни най-малко да е ясно по какъв начин това обслужва обществения интерес. В крайна сметка, за да се предотврати източването не само на злополучната банка, но и на което и да е предприятие, е необходимо само едно - да се гарантира справедливата оценка на неговите активи. Незнайно защо обаче предложеният текст някак подминава решаването на този проблем.

  Още в началото на законопроекта биват обявени за недействителни всички сделки, при които вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице (независимо от броя на прехвърлянията), ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило имущество - парични средства или актив, съразмерно на прехвърляното вземане. На фона на твърденията в мотивите към законопроекта - за това, че КТБ е кредитирала кухи дружества, възможността за удовлетворяване на подобно изискване е

сравнима с отмяната на земното притегляне, но това някак да е убягнало на авторите на законопроекта.

  Практиката познава много случаи, в които кредиторът не може да събере изцяло вземането си. Това е съвсем закономерно в случаите, в които са били кредитирани кухи фирми, лица с ограничени доходи, или просто обезпеченията са признати по завишена цена. В подобни случаи е ясно, че дългът няма да бъде погасен изцяло и че кредиторът няма друг изход, освен да приеме някаква частична компенсация срещу вземането си - по-малка от неговия номинален размер и във всеки случай, по-голяма от никаква. Това е утвърдена практика в банковия сектор и не е ясно защо с текста на чл. 60б от ЗИД на ЗБН подобни сделки се обявяват за недействителни.

  Абсурдно е да се твърди, че КТБ е функционирала като пирамида и в същото време да се анулират сделки, които водят до макар и частично, удовлетворяване на нейните вземания. Може би единственото по-абсурдно във въпросния текст е неговото ретроактивно действие, тъй като то е в разрез с основен конституционен принцип, а именно, забраната за отнемане с обратна сила на законно придобити права. А предложеният законопроект в много отношения прави точно това. Освен че обявява за недействителни почти всички разпореждания с активите на банката, законопроектът постфактум обявява за нищожни например и заличаванията на обезпечения в полза на банката.

  Критерият за справедливост тук е абсолютно неясен

  На какво основание предложеният текст лишава българските граждани от съвсем законно придобитото право да се разпореждат свободно с обезпечението, след като тежестите от него са били свалени? Как ще се процедира в случаите, в които е извършено последващо разпореждане с тези обезпечения? В крайна сметка те могат да бъдат продадени, наети, заложени и т.н., като новият приобретател може да бъде съвсем добросъвестен. Когато законът влезе в сила и заличаването бъде обявено за нищожно, учредените обезпечения ще се считат за действителни и запазват своя ред, а това на свой ред ще доведе до необходимостта от овъзмездяване на добросъвестния приобретател. Тези въпроси са подминати в законопроекта, но и няма друг начин, при положение че документът е с обем на рекламна брошура. Толкова кратък текст не може да бъде нито работещ, нито справедлив, а още по-малко - да спомогне за разрешаването на многомилиарден проблем, който с времето само се задълбочава.

  Разбира се, всяка възможност за справедливо решение на казуса с КТБ беше ликвидирана още с отнемането на лиценза на банката - на основание на

дълбоко законспириран доклад за оценка на активите,

който така и не видя бял свят. Българският данъкоплатец тепърва ще плаща за безумията от 2014 г. Въпросът е дали няма да се наложи да плаща и за последната инициатива на местния законодателен орган.

  Един от странните текстове, с които изобилства законопроектът, е свързан с разпореждането на длъжниците на банката с акции и дялове на търговски дружества. С него законодателят неоснователно накърнява правото на собственост на всички кредитополучатели в страната. Проектът мълчи по редица важни въпроси, произтичащи от абсурдната разпоредба на §7. Така например не е ясно по какъв начин ще бъдат компенсирани лишените от права в случай на пропуснати ползи. Съгласно разпоредбата на въпросния параграф сделката е недействителна по отношение на банката и кредиторите на несъстоятелността, което в повечето случаи предполага връщане на акциите в патримониума на продавача и възстановяване на заплатената цена. Въпросът е как и за чия сметка ще бъде компенсиран купувачът на акциите, ако междувременно тяхната справедлива цена се е повишила и това може да бъде надлежно установено. Последното не е трудно, особено в случаите, в които обект на сделката са акции от публични дружества.

   На фона на категоричния тон на законопроекта звучи донякъде странно, че съставителите са се ограничили само с акции и дялове. Интересно защо, при положение че недействителността би могла да се разпростре и върху сделките с останалите активи на кредитополучателите на КТБ. След сагата със собствеността на "Дунарит" подобен пропуск би могъл

да се възприеме съвсем тенденциозно

   Не на последно място прави впечатление и друг пропуск. Вместо да предложи общовалидни правила за всички подобни събития, които биха могли да възникнат в бъдеще, законопроектът изрично ограничава повечето разпоредби само до казусите около КТБ. Освен че противоречи на един от основните принципи в частното правото, а именно принципа на равнопоставеност, това може да създаде проблеми в бъдеще. Дали ако друга банка последва съдбата на КТБ, проблемът ще бъде разрешаван по друг начин, с друг закон, или просто на някакъв по-късен етап в текста на ЗБН след КТБ ще бъде добавено ново име, което отново предполага ретроактивно действие на изменените и допълнени текстове? Може само да се гадае.

Притеснителен момент в предложения законопроект е удължаването на срока за предявяване на искове за обявяване на недействителност на прихващания от две на пет години. Законът за банковата несъстоятелност допуска обявявяване на едно прихващане за недействително дори ако кредиторът е придобил вземането си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, стига да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност. Понастоящем такива искове не могат да бъдат подавани, тъй като двегодишният срок за предявяването им, определен в действащия закон, е вече изтекъл. Но ако предложеното изменение бъде прието, то ще даде възможност за

подаване на нови искове и за нескончаеми спорове относно действителността на направените прихващания

  Обществото отдавна е наясно, че съществува лесен и напълно приемлив вариант за решаване на казуса КТБ, изискващ нова оценка на активите на банката, чиято адекватност да се гарантира чрез участието на представители на двете заинтересовани страни (акционери и неудовлетворени кредитори). Мажоритарният акционер наскоро повдигна въпроса за извършване на такава оценка, като в случай че някой е придобил актив на КТБ на цена, която е по-ниска от определената, следва да доплати разликата или да възстанови актива. Това би гарантирало в най-голяма степен масата на несъстоятелността, а оттам и защитата на обществения интерес.

   За съжаление предложеният закон прави точно обратното. Той не само че не гарантира определянето на справедливата стойност на активите на унищожената банка, но и предоставя много възможности за неоснователно накърняване на интересите на българските граждани. Любопитно е дали има поне един изненадан от последната класация на Световния икономически форум, в която по показателя "защита на правото на собственост" само за последната година България пропада с пет позиции и се класира на 120-о място от 137 държави. На 13 места след Албания...



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha