Как бежанската криза променя европейските общества, европейските демокрации. Това е една от основните тези в книгата е книгата "След Европа" и от тази гледна точка за германците, които приеха около един милион бежанци през последните две години, това е основна тема за дебат.
С това политологът Иван Кръстев си обяснява успеха на книгата си в Германия. Тя вече излезе в САЩ и в Германия, където стана най-търсеното заглавие сред политологичната литература, а преди две седмици - и у нас.
"Една от тезите на книгата е, че подкрепата за антиимигрантски партии не е непременно най-силна в местата, където има най-много пристигнали бежанци - западната част на Германия, а е силно свързана с травмите, с начина, по който гласуват хора в региони, които са напуснати от хора през последните 20-25 години - Изтока. И по тази причина една от прогнозите в книгата е, че места като Източна Германия ще дадат по-висок процент подкрепа за антибежански партии, отколкото места като Бавария, където са приети повечето от бежанците", коментира политологът в интервю за "Нова телевизия".
Проблем на мигрантската криза е усещането, че ситуацията е извън контрол
По думите му един от големите проблеми на мигрантската криза не е броят на пристигналите хора, а "усещането на обществата, което беше много силно през 2015 г., че ситуацията е извън контрол, че вие не може да спрете тази вълна от хора, която идва". "Всъщност това, което показа канцлерът Ангела Меркел и което до голяма степен определи факта, че въпреки съществуването на силни медитивни настроения на част от обществото тя беше преизбрана, тя показа, че тя може да отвори границата и може да затвори границата", коментира политологът.
По думите на Кръстев Меркел в крайна сметка де факто го е направила. "Това толкова силно обсъждано споразумение с Турция доведе до това, че през последната една година има рязък спад на бежанците в Германия и в този смисъл тя (Ангела Меркел - бел.ред.) мобилизира две различни електорални групи: от една страна хората, които се почувстваха горди от това, че Германия може да приеме чужденци, но включително хора, които се притесняваха от това как миграцията може да промени германското общество, се довериха на канцлера, която каза "Аз отворих границата, нямам намерение да го правя пак", обясни Иван Кръстев.
Второто поколение бежанци е гневно заради отношението
Той определи проблемът с второто поколение бежанци като "ключов". "Почти всички основни фигури в радикални ислямски организации са второ или трето поколение мигранти. Техните родители са влезли в Европа и за тях това е място, което им е дало спасение. Децата им в сравнение са много по-европеизирани, но от друга страна, започват да гледат на себе си като на второ поколение европейци и са гневни на начина, по който европейците се държат с тях", каза политологът.
Затварянето на границите не за всяка европейска държава е изгодно
Иван Кръстев обясни призива на Унгария да се затворят границите с географското положение на страната. "Унгария е страна, която няма отворена външна граница със страните, откъдето идват мигранти. Следователно да затвориш границата изглежда като добра възможност. За страна като България идеята означава, че всеки влязъл мигрант остава. И от тази гледна точка е много важно да се прави разлика между страните, което са във вътрешността на Европейския съюз, които спокойно могат да си позволят такава позиция и страни като България и Гърция, Италия, които ясно си дават сметка, че ако не се договори обща европейска политика по отношение на бежанците, всъщност те ще бъдат страните, които ще платят най-висока политическа и икономическа цена", коментира Кръстев.
Не мигрантите плашат високообразованите и с високи доходи европейци
Според него ако за хората, които са с по-ниско образование, с по-ниски доходи, основният ужас е фигурата на мигранта, за хората с по-високо образование и доходи, следващите 5-10 години големият проблем ще бъде автоматизацията на производството. "Според изследване на английското правителство 43% от всички работни места в ЕС ще бъдат автоматизирани. Става дума главно за т. нар. работни места на "белите якички", става дума за професии като юристи, лекари. И понеже това се случва изключително бързо, хората нямат възможност да си представят този свят", каза Кръстев.
ЕС е проект на студената война
"Докато повечето страни си задават въпроса "Искам ли да бъда част от ЕС?", в България основният въпрос преди приемането ни беше "Искат ли ни в ЕС?". Истината е, че ти не вярваш, че шведи или холандци са готови да рискуват живота си за теб. Истината е, че ти самият не си готов да рискуваш живота си за швед или холандец", каза Кръстев в коментар на резултати от проучване, според който в случай на голяма криза хората от поне три държави в ЕС (България, Словения, Гърция) биха се обърнали за спасение към Русия.
"В същото време трябва да си дадем сметка и за това, че никога българското общество не е било толкова интегрирано в Европа. Изведнъж Европа се превърна в място, в което живеем и ние. И за първи път започнахме реално да се интересуваме от политиката на другите - всички в България сме специалисти и по Меркел, и по Макрон, и по гръцката икономическа криза. Ние за пръв път знаем имената на министър председатели и политически фигури от други страни. В някакъв смисъл това е начинът, по който се създава общност - общност се създава през криза." "ЕС е проект, създаден по време на студената война. И за страните от западна Европа самата идея за заедност е била свързана с противопоставянето на Съветския съюз", обобщи политологът.
Европа вече не е центърът на света
Русия и САЩ също много се променят, каза Кръстев. "Руската политика много повече се обръща към Азия, към своя Изток, отношенията с Китай стават за Русия много по-важни, отколкото отношенията с ЕС. От друга страна центърът на американско влияние в момента е Азия. Европа не е центърът на света - нито в политически, нито във военен план, ако трябва да бъда честен - и в икономически. Тъй като делът на Европа в БВП на света безспорно ще намалява през следващите години. Как Европа да намери мястото си, в което не сме толкова централни, колкото сме били, но сме достатъчно важни, за да се чувстваме добре в този свят - това е големият въпрос, пред който е изправена Европа", коментира още Иван Кръстев.
"Това, което не може да бъде отречено за българското общество е усещането за здрав разум. България може да спечели от разпадането на ЕС точно толкова, колкото Таджикистан спечели от разпадането на Съветския съюз. Една периферна малка страна с огромни демографски и икономически проблеми, която, извадена извън големия европейски проект, задължително ще бъде в много по-тежко икономическо и политическо състояние. ЕС е едно от хубавите неща, които се случиха на България, така че ние имаме интерес той да се запази", завърши Кръстев.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай