Способността да се променяме е конкурентно предимство и Русенският университет го прави успешно

• В началото на нашия разговор става въпрос, че в момента ВУЗ-овете в страната, в частност и Русенският университет, срещат трудност при набиране на студенти, запазване на преподавателския състав заради приема. Как се справяте с това предизвикателство?

   Преди всичко със сериозна работа с училищата и с фирмите. Така мотивираме завършващите ученици да дойдат и да кандидатстват в университета. Така мотивираме и фирми да изпратят свои служители за обучение. Имаме сключени за тази кандидат- студентска кампания 50 договора с фирми за обучение на техни служители. Разширихме географският обхват с областите Видин и Монтана.По отношение на преподавателския състав- засега нямаме проблем. На местата на колегите, които се пенсионират, не назначаваме нови. На база на приетите тази година 2200 студенти, магистри означава, че броят от 8000- 10 000 студенти ще се запази като една трайна тенденция.

• Ще успеете ли да се преборите със системата за оценяване на ВУЗ-овете и респективно начина на финансиране? Направихте значителни крачки в тази посока…

  Надявам се, че по отношение на въпросите, които сме поставили в последните години по отношение на това, да се оценява регионалната значимост на едно висше учебно заведение, ще бъде взето предвид. В София има 22 висши училища, т.е. половината са в столицата.Тази концентрация е свързана и със заплащането на специалистите- в София средната работна заплата е значително по-висока от тази в Северна България, включително и в Русе.Естествено е София да привлича и от други региони студенти и специалисти. Проблемът е, че те отивайки там, повече не се връщат по родните си места.

  Една част от добрите ученици и студенти отиват в чужбина, а другата- в столицата катодинамично развиващ се регион.

• Отдава ли се достатъчно значение в обществения живот на Русенския университет в Русе?

  Разбира се. Самият факт, че освен бюджетът на университета от 20 млн. лева поне още 30 млн. лева остават студентите за да се учат и да живеят, не е за подценяване. Всеки студент привлича допълнително средства. Колкото до отношението към университета- то общинската и областната власти показват добро отношение и са подкрепяли нашите инициативи. Лошото е, че при оценката по Рейтинговата система не оценяват тази роля, която университетите извън столицата имат- значими в обществения живот на даден регион.

  Ние сме показали в годините едно партньорство с различните области- така беше и създаден форумът за регионално сътрудничество , в който влязоха областите Русе, Разград, Силистра и Търговище. Така беше с подписване с всички областни управители на областите от Видин до Добрич споразумение за обща работа- Русенският университет е автор на областната стратегия на област Русе, други стратегии са оценявани от наши експерти.

• Накрая да не пропуснем и нещо, свързано с вашата професионална насоченост- транспорта. Все по-често говорим за промяна в начина на задвижване на превозните средства, отиват ли си автомобилите с дизелови и бензинови двигатели?

  В градовете на Европа след 2050 година няма да има автомобили, задвижвани с конвенциално гориво. Това означава, че сме свидетели на нова революция в областта на транспорта. Вероятно няма да има и професия таксиметров шофьор. А това пък сигурно ще е факт още след 10 години. Не зная дали усещаме как бързо светът се променя в момента…

  Досега има 4 революции в областта на техниката. Първата е в края на19, началото на 20 век. Втората са поточните линии и автоматизацията през 60-70-те години на миналия век. Третата е дигиталната революция. А четвъртата е в момента- вече прекрачихме прага на изкуствения интелект.

• Едно обобщение в навечерието на личния празник, на Будителския празник- животът става различен, принуждава ни да сме активни, да се променяме постоянно, така ли е?

   Способността да се променяме е конкурентно предимство. А Русенският университет прави това успешно.

• Това значи ли, че един ден ректорът на университетът може да не е човекоподобно?

  Да, може да е холограма /смее се/.