България е сред страните с най-високо подоходно неравенство. Доходите на най-богатите 20% от населението са 7,1 пъти по-високи от тези на най-бедните 20%, сочат данните на НСИ за 2015 г.
Това е посочено в тригодишния план за действие за изпълнение на националната програма за развитие: България 2020 в периода 2017-2019 г. В програмата са набелязани няколко основни цели, сред които е повишаване качеството на образованието и намаляване на бедността. През последните години обаче неравенството между бедни и богати не само не намалява, а се увеличава.
Един от измерителите на подоходното неравенство е Коефициентът на Джини. Той се изчислява на основата на данни за разпределението на лицата от домакинствата по доходи и е в границите от 0 до 100. Колкото по-ниска е стойността на индикатора, толкова по-равномерно са разпределени доходите.
В България коефициентът се покачва от 33,6% през 2012 г., 35,4% през 2013 и 2014 г., до 37% през 2015 г. Разпределението на доходите в икономиката оказва директен ефект върху нивата на бедност, се посочва в плана за действие по програмата за развитие.
България е сред държавите, в които рискът от бедност за населението е над средното равнище за ЕС.
По данни от изследването на доходите и условията на живот за 2015 г. равнището на бедност в България е било 22%, което представлява повишаване с 0,2 процентни пункта спрямо 2014 г. През последните години делът на лицата под линията на бедността е сравнително стабилен (21,2% през 2012 г.; 21% през 2013 г. и 21,8% през 2014 г.).
По възрастови групи рискът от бедност е най-висок за гражданите в надтрудоспособна възраст – 31,7% през 2015 г., като се отчита повишаване на дела на възрастните хора, които живеят в бедност през последните години. Делът на децата до 18-годишна възраст, живеещи в риск от бедност, през 2015 г. е 25,4%, като тук се наблюдава обратната тенденция - техният дял намалява спрямо предходните години.
Данните показват още, че основният риск за изпадане в бедност на преобладаващата част от гражданите в България се определя от това дали работят, пише в плана за действие по програмата за развитие. Разбивката на бедността по икономическа активност е изключително важна, тъй като най-непосредствено показва връзката между икономическите процеси и бедността.
През 2015 г. делът на бедните сред безработните е 53,3%, следвани от дела на пенсионерите – 30%, и другите неактивни на пазара на труда лица – 29,1%. Тези тенденции показват, че факторът безработица придобива все по-нарастващо влияние върху мащаба и равнището на бедността. През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1,5 процентни пункта до 7,7%.
Данните ясно показват, че наличието на работа намалява в пъти вероятността за попадане в риск от бедност. Но също така се оказва, че дори много хора, които работят, попадат под линията на бедност. Най-висок е делът на работещите бедни с начално и без образование – 57,9% през 2015 г. За сравнение, делът на работещите бедни с висше образование е едва 2,1%. Анализът на данните ясно показва, че бедността е тясно обвързана с нивата на образование.
Всеки трети живее в материални лишения
34,2% от българите живеят в материални лишения, като по този показател се отчита леко увеличение спрямо 2014 г., когато неговата стойност е била 33,1%. Това показват данните от изследване на НСИ през 2015 г. Все пак, делът на хората с материални лишения се запазва по-нисък спрямо предходните години – 44,1% през 2012 г. и 43% през 2013 г., пише в плана за действие на програмата за развитие.
Социалните трансфери имат съществена роля за намаляване на бедността. Данните за 2015 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат получаваните пенсии, но се изключат останалите социални плащания (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22% до 28,4%, или с 6,4 процентни пункта. А при изключване и на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност би нараснало до 42,9%, или с 20,9 процентни пункта.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай