Днес е : Неделя, 5 Февруари 2023

Вашингтон поуст: Какво става в Катар?

Публикация 07 Jun, 2017 / akcent.bg

  Отново изплува напрежението в продължителната медийна атака, която представя Катар като заплаха за стабилността и сигурността в Персийския залив. В сърцевината на последния спор между членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) са взривоопасни коментари, приписвани на катарския емир Тамим и изречени на церемония по дипломиране на военни на 23 май. Съобщение, публикувано на сайта на катарската информационна агенция QNA по-късно същия ден твърди, че емирът казал, че Катар има обтегнати отношения с администрацията на президента Доналд Тръмп, описва ХАМАС като „легитимен представител на палестинския народ” и нарича Иран „голяма сила в стабилизирането на региона”. Катарската телевизия по-късно съобщи за речта, приписвана на емира, във вечерната си информационна емисия, преди правителствената информационна служба да заяви, със закъснение, на 24 май, че сайтът на QNA е бил обект на хакерска атака и на него са публикувани фалшиви новини.

    Кампания за дискредитиране на Доха

   Независимо дали са били истински или фалшиви, а хора, присъствали на военната церемония твърдят, че емирът въобще не е произнасял реч, казаното от Тамим предизвика олелия в регионалните медии, повечето базирани в Саудитска Арабия и в ОАЕ. И двете държави блокираха телевизия Ал Джазира и други, базирани в Катар медии след предполагаемите твърдения, а през всеки от следващите дни излизаха нови статии. Почти без изключение, всяка статия вземаше речта на емира като факт и на тази база продължаваше да обвинява Катар, че е слабото звено в заплахата за регионалната сигурност от страна на Иран и от тероризма – и настояваше Катар да избере между ССПЗ и Иран. Свирепостта и очевидният мащаб на „смазващите Катар” статии навеждат на мисълта, че в ход е оркестрирана кампания за дискредитиране на Доха в регионален план, но също и решаващо – и в очите на администрацията на президента Тръмп. Това се случва три години след деветмесечния конфликт между Катар и трима от съседите му – Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн, което разтърси шестте членове на ССПЗ. Оттогава Тамим и влиятелният престолонаследник в Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед често си гостуват, а решението на Катар през септември 2015 да разположи 1000 войници в Йемен изглежда показва, че катаклизмите от 2014 са останали в миналото. Какво, тогава, се е променило и защо спор, който изглеждаше латентен, отново избухна от дълбочина?

   Факторът „Тръмп”

  Сближаване на фактори изглежда е променило геополитическия пейзаж в Персийския залив. Администрацията на Тръмп даде сигнал, че смята да следва регионална политика, която е по-близка до тази на Абу Даби и Рияд за сметка на тази на Доха. И Мохамед бин Зайед, и Мохамед бин Салман от Саудитска Арабия бяха високопоставени посетители във Вашингтон при подготовката на срещата на високо равнище с арабски и ислямски лидери в Рияд. По-нататък, политическата неопитност на мнозина от вътрешния кръг на Тръмп даде възможност на саудитците и на емиратите да насочат начина на мислене на администрацията по ключови регионални въпроси като Иран и ислямизма, които бяха очевидни по време на визитата в Рияд. Докато администрацията на Обама се опитваше да засили ангажимента на САЩ към ССПЗ като блок, Тръмп се концентрира върху Саудитска Арабия и ОАЕ като опорни стълбове близнаци в регионалния му подход. Говори се, че са създадени силни връзки между съветника на Тръмп и негов зет Джаред Къшнър и Мохамед бин Салман в Саудитска Арабия, както и с Юсюф ал Отайба – влиятелния посланик на ОАЕ във Вашингтон. Ключови играчи в администрацията на Тръмп като военния министър Джим Матис и директора на ЦРУ Майк Помпео имат мнение за Иран и „Мюсюлмански братя”, което практически не се различава от тези в Рияд и Абу Даби. Саудитска Арабия и ОАЕ се оформят като двете остриета, около които се нагажда регионалната политика на САЩ, включително и набор от крайни интереси в отбраната и сигурността; съвместният рейд, извършен от специални сили на САЩ и ОАЕ в Йемен през януари може да е само първата от многобройни съвместни инициативи в зоните на регионални конфликти в близките месеци и години. Каквито и сигнали да са били (или не са били) подадени по частен път, налице е видимо нарастване на вътрешното и външното отстояване веднага след пътуването на Тръмп до Саудитска Арабия.

   В Бахрейн най-смъртоносният рейд на силите за сигурност срещу опозиционни сили от 2011 насам доведе до петима загинали само два дни след като Тръмп увери краля на Бахрейн, че идва нова ера в двустранните отношения. Кампанията на медиите на саудитците и емиратите съвпадна със събитие на най-високо равнище във Вашингтон, където наблюдатели и бивши високопоставени американски представители поставиха под съмнение надеждността на Катар като регионален партньор в сигурността. Управляващите кръгове в столиците на държавите от Персийския залив може да се чувстват вдъхновени от новия политически климат, за да видят колко далече могат да стигнат в преследване на войнствена вътрешна и регионална политика и с какъв, ако има такъв, натиск се сблъскват.

   Публично възпроизвеждане

  Има разлики между последните несъгласия и миналите – не на последно място в начина, по който настоящият конфликт се представя в медиите, а не зад затворените врати на заседанията на лидерите – и това не е равнозначно на оттеглянето на посланиците. Всъщност, малко официални представители открито се присъединиха към подхранването на яростта и внимаваха да не изолират Катар като призоваваха за братско единство срещу иранската „заплаха”.

   Грижливо контролираните публични пространства в държавите от ССПЗ означават, че е немислимо такива атаки срещу съдружна членка да бъдат извършени без да има поне някаква официална санкция зад кулисите. Позволявайки медийната кампания да навлезе във втора поредна седмица без видимо смекчаване, политиците в Рияд и Абу Даби може да се надяват да окажат натиск върху ръководството в Доха, за да направи отстъпки или да следят дали фигури от администрацията на Тръмп ще захапят стръвта без да се налага да прибягват до официални заплахи или санкции. Къде ще отведе това ССПЗ като субект в епохата на Тръмп можем да предполагаме. /БГНЕС --- Кристиан Улрихсен е специалист за Близкия изток в института за публична политика „Бейкър” в университета Райс.

  Анализът е за в. "Вашингтон поуст". /БГНЕС

 

Коментари

Реклама

Реклама