Изцяло мажоритарната система с пълно мнозинство крие множество рискове и аз имам своите съмнения за нея. Моята идея винаги е била смесена избирателна система 50/50 по германски модел, защото отдавна съм осъзнал и необходимостта хората да избират повече личности. Това заяви в ефира на „България он еър“ основателят на АБВ и президент на България (2002-2012) Георги Първанов.
„Опитът, който имаме до момента ни показва, че ни отсъства истинския мажоритарен подход. Ако анализираме, например, преференциалния вот, който също е една добра идея сама по себе си – там влязоха много съмнителни фигури. Изводите са, че когато има 100 процента мажоритарност, наистина има опасност да се „напазаруват“ страшно много депутати. Защото, например, кмет на малка община, мобилизирайки всички, включително и вота на малцинствата, успява да постигне преференция, която да го изтика на челно място. А какво остава тогава за онзи, който може да плати много повече? Или за онези, които не са просто изразител на корпоративния вот?
Мен ме плаши перспективата да се „мутризира“ отново изборния процес. Ще се объркат много нещата. Малките партии и с тях възможността за повече мнения, и ако щете за интелигентна политика, ще се сведат до минимум. Но ще се стигне и до там да се прилага това, което видяхме като наченки на тези избори. Големите партии се разбраха с големите играчи и им дадоха места в лисите си. Т.е. на хора, които нямат нищо общо с политиката, освен че изразяват един външен за нея интерес. Т.е. едно бъдещо правителство ще изглежда съмнително от гледна точка не на възможността то да бъде съставено, а да бъде работещо.
Встрани от темата Първанов бе призован за коментар и по отношение на номинацията на Мария Габриел за еврокомисар, както и за бъдещото председателство на България на ЕС. „Мисля, че се прави опит нещата много да се опростяват. Председателството се свежда от някои авторитетни фигури до техническото осигуряване на нашето домакинство. Тук трябва да става дума за това ние можем ли като председателство да влияем на дневния ред на Европа? Кои са нашите приоритети?
По отношение на Мария Габриел би било спекулативно да говоря за един човек, когото не познавам. Проблемът тук е, че българските евродепутати със своята дейност не са много познати. Ние периодично се запознаваме с някакви статистики кой от тях, колко е взел думата, но реални, за изразени позиции, няма достатъчно информация. Тя обаче очевидно има лоби, но ние изтървахме, “разкарвайки топката“, казано образно – изтървахме добрия ресор, който имаше Кристалина Георгиева. Ние можехме да го получим, макар и с друг кандидат. Ние можехме да влияем върху формирането на бюджета на ЕС, респективно и на средствата за нас“.
Призован за коментар и по отношение на правителството Георги Първанов посочи, че неговият мандат зависи изцяло от това как то ще си върши работата. По думите му обаче в програмата за управление се забелязва отсъствие на ключови политики като развитието на сектор „Енергетика“, например.
„На този етап аз не виждам някакви амбициозни цели, които да си поставя кабинета. По-скоро целта е да се избута мандата, аз винаги съм бил против идеята за самоцелната стабилност, защото тя е един вид „замитане на боклука под килимчето“. Управленската ни програма в енергетиката, например, е много слаба. Там я няма ядрената енергетика. Не става дума само за „Белене“ и седми реактор в „Козлодуй“. Там ги няма и газовите проекти.
Болната ми тема е, че на масата имаше подписани три големи енергийни проекта. Особено „Белене“ и „Южен поток“ носеха милиарди чужди инвестиции на фона на сегашната нула. Носеха много работни места и възможности за бизнеса. Добре, за тези, които казват: „Не искаме руски инвестиции, не искаме руска техника“ - да отворим вратата за други инвестиции тогава. От Франция до Китай, който иска и е готов, да заповяда. Само че не се прави необходимото. Очевидно е, че никой не иска да се хване с тази задача, която е много мащабна и свръхотговорна. По-голямо нещо в годините на прехода не е замисляно. Но ако не се случи, ние ще купуваме ток от Румъния или Турция, където се строи с руска техника и реактори. Те явно нямат скрупули в това отношение“.
„За нас като нация най-големия проблем, като че ли, е загубата ни на вяра в себе си“, посочи в заключение Първанов. „Моята вяра в България е основана на историята ни. Вярвам, че един народ, който е имал цар Борис I, цар Симеон, Левски, Ботев и Вазов, нека да не изброявам цялата плеяда на велики наши държавници и будители, този народ, който е оцелял в най-тежко време, във времето на робството, защото аз не се притеснявам да употребявам тази дума, този народ не може да не притежава потенциала да оцелее в една ситуация като днешната, която не е по-тежка от тогава“.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай