Стигнахме ли дъното или това е промяната и новите лица на политиката

   Днес  е светъл за България и за българите ден, 19 февруари. 144 години от гибелта на Апостола на Свободата.  На много места в страната се отбелязва този трагичен за България ден, трагичен за онези, които и сега се чувстват българи не само с присъствие на факелно шествие или с прочитането на някакви клиширани и прогнили във времето думи. Хората едно време са умирали заради идеали, заради Свобода на България и Свобода на духа.

  И в този ден, в който българите се прекланят пред  делото на Левски, идва новината за новите имена в листата на ДПС. И както българинът Йордан Цонев- Данчо Ментата, откакто СДС –то го преостъпи на ползване на ДПС-то, призна, че друг голям българин – Делян Пеевски, ще е лицето на промяната затова ще е отново в листата за депутати, представляващи Ахмед Доган и остатъка от Мултигруп.

   Но стряскаща е новината, че Патриотът Слави Бинев  иска да представлява себе си и електората на ДСП в парламента.  Ако се приеме, че Атака и ДПС са като скачени съдове, то със сигурност Бинев е последователен. Но е трудно обикновения, нормален, средно образован човек  да проумее такава еквилибристика. Какво развитие на мисълта, какво пречупване на вярата…

  В този ред на мисли тревогите ми за превъплъщенията на областния управител Стефко Бурджиев вече бледнеят. Явно ДПС школата вече излиза като „коректив” на статуквото и сега за ангажираните по един или друг начин идва ред да плащат сметката.

   Така вече има обяснение как преди месец,  два дни след като правителството на Борисов подаде оставка, Бурджиев и той вече не ще да представлява държавата и напусна кораба на ГЕРБ.  Всичко би било разбираемо, като се има предвид факта, че две седмици по-късно , чака милостиня от новия премиер Герджиков /въпреки че служебният министър- председател  е бил принуден /помолен/ да остави този ценен кадър, въпреки разбирането, че всички с морал областни трябваше сами да си подадат оставка/ и БСП подкрепа. Няма да товаря уважаемия читател повече с превъплъщенията на въпросния чиновник, ако нещо от големите му обещания бе се случило. То не бяха екопроекти за милиарди, не бе екопътека с десетки километри, железница от Мартен до Букурещ…

  Най-вероятно напасналият се към ситуацията чиновник, неразбран от онези, които разочарова, е добрата практика в сватосването на ГЕРБ и БСП. Или по-скоро топлата връзка или мостовата конструкция на нехаресваната, но работеща комбина. Защото не е много лесно да си без  собствена физиономия, да виждаш само държавната заплата и хонорари и да се домогваш до тях на всяка цена.

   Още веднъж- Свободата е избор, но от свободни хора.  А не от неизлезли от административно- командния- репресивен и подмолен подход , който носи дребни ползи на още по-дребни хора. Които няма да запомни нито историята, нито науката. Само ведомостите за осребрено лакейство.