Днес е : Сряда, 12 Август 2020

Обесването на Васил Левски

Публикация 18 Feb, 2017 / Деян ЕНЕВ

Било вторник, пазарен ден.

Студено и ветровито.

Обесили го заранта, та нямало много хора. Само малко турци имало, няколко кадъни, войници имало също, както и дечурлига, и българчета, и турчета.

Бил облечен във вехти турски дрехи от винен шаяк, с калцуни на краката и цървули и отгоре с япанджак.

Главата му била превързана.

Поискал да се изповяда и причасти, та дошъл поп Тодор Митов от „Св. Петка Самарджийска” и го изповядал и го причастил.

След туй го качили на бурето.

Казали на децата да се дръпнат встрани, че да не гледат.

Висял на въжето до пладне.

Свалили го и натоварили тялото в една волска кола.

А войниците нарязали въжето и раздали на дечурлигата за талисмани. По три гроша за парче. Такъв адет имало.

Край пътя кацали гарвани.

Едно момиче видяло от балкона на къщата си тялото в колата.

Двамата почерпени кацари били изкопали вече надве-натри гроба в хендека на Позорните гробища.

Заровили го там.

На другата сутрин гробът бил изровен и празен.

А две момчета от дечурлигата, дето били край бесилото, изтърчали до „Св. Петка Самарджийска” да запалят свещички.

Когато строили ЦУМ и разрушили маса къщи и маса църкви наоколо, „Света Петка Самарджийска”, кой знае защо, не посмели да я бутнат. Не посмели и туйто. Оставили я.

Сега там има плоча. На която пише:

„На 6 февруарий, хилядо осемстотин седемдесе и трета…”

Какви са тия гарвани край пътя? Какви са тия гарвани край пътя? Какви са тия гарвани край пътя? – написа един наш поет сто и трийсет-четирсет години по-късно.

Било вторник, пазарен ден.

Студено и ветровито…

Източник: Култура

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама