Днес е : Понеделник, 19 Август 2019

Карта на доходите и бедността в България

Публикация 16 Dec, 2016 / ИПИ

По заетост област Велико Търново постепенно измества област Русе, като тенденцията е разликата помежду им да се задълбочи

   Обособяването на икономическите центрове в страната е изключително ценно за разбирането на регионалните различия и бедността по региони. В случая под икономически центрове разбираме областите, които генерират голяма част от доходите в обществото. В страната се генерират доходи за близо 35 млрд. лв. през 2014 г., а регионалната разбивка показва тежестта на всяка област. От графиката е видна огромната тежест на столицата София, където се генерират над 9 млрд. лв. доходи. Следват други два големи центъра – областите Пловдив и Варна - със съответно 3 млрд. лв. и 2,4 млрд. лева. На следващо място са областите Бургас и Стара Загора със съответно 1,7 и 1,6 млрд. лева.

   Това са, условно казано, икономическите центрове по тежест на доходите, обособени в три групи. Като второстепенни центрове може да обособим други 7 области, които генерират между 900 млн. лв. и 1,3 млн. лв. доходи на област. Всички останали 16 области остават назад.

Изследванията на кривата на доходите и регионалните различия показват основните фактори за попадане в риск от бедност - образованието, икономическата активност и населеното място. Направеният тук регионален преглед показва, че постепенното утвърждаване на икономическите центрове в страната може до голяма степен да обясни регионалните проявления на бедността. Обособяването на пет основни икономически центъра предопределя областните данни за доходите - отдалечеността от въпросните центрове води до чувствително по-ниски нива на доходите.

  Липсата на големи икономически центрове на север (с изключение на Варна) обяснява по-ниската икономическа активност в Северозападния и Северния централен район. Именно в тези райони е най-осезаем ефектът на социалните трансфери - пенсии и социални плащания, които макар да свиват относителната бедност в рамките на района, не могат да компенсират липсата на трудови доходи и съответно изоставането спрямо по-развитите райони на страната.

  Повечето от по – малките икономически центрове се явяват нещо като периферни на водещите области в Южна България. На север правят впечатление трите по - малки и съседни икономически  центрове Плевен, Велико Търново и Русе, които към момента се нареждат сред второстепенните центрове, но най - вероятно именно в тяхното по- нататъшно развитие се крие потенциал за по- бързи темпове на растеж на Северна България.

  Разбивката на районните пазари на труда показва някои интересни развития. Във всеки един район на практика се засилва ролята на икономическия център - традиционно за столицата София, Варна и Пловдив, а в последните години и утвърждаването на Бургас. Динамиката на пазара на труда в Северозападния и Северния централен район насочват вниманието към Плевен и Велико Търново, които постепенно се открояват и играят все по-голяма роля, макар и все още далеч от водещите икономически центрове в страната.

  Изводите по отношение на публичните политики следва да са именно в посока на създаване на условия и стимули за утвърждаване на икономическите центрове, в т.ч. по-силни такива на север. Ключови за това са процесите по финансова децентрализация, които да целят обвързване на икономическата активност в регионите със състоянието на местните бюджети, както и съвместната работа на местните власти за открояването на инвестиционни дестинации, които излизат извън рамките на строгото административно-териториалното деление в страната.

   Регионални центрове спрямо заетостта

  За да се добие по - ясна представа за икономическите центрове в отделните статистически райони могат да се разгледат и данните за заетостта. В три от шестте района има отчетлив лидер сред областите по отношение на заетостта –това са Югозападният (67% от заетите са в столицата София), Североизточният (55% от заетите са в област Варна) и Южният централен район (48% от заетите са в област Пловдив). В другите райони се наблюдава или липсата на категоричен лидер, или появата на нов такъв в последните няколко години.

  В Северозападен район устойчиво лидер е област Плевен с около 36% от заетите в района, като този процент се покачва през годините, но все още е далеч от категоричните примери цитирани по- горе. В Северния централен район и в Югоизточния район имаме промяна през последните години и появата на нови лидери.

  В Северния централен район област Велико Търново постепенно измества област Русе, като тенденцията е  разликата помежду им да се задълбочи. Такива процеси се наблюдават и в Югоизточния район, където област Бургас устойчиво се отдалечава от област Стара Загора.

 

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама