Учениците - агресори, учителите - пъдари

---

   Докато нашенските политици занимават обществото с компромати и скандали около безинтересния президентски вот, една новина мина през информационния поток, на която почти не бе обърнато внимание. И нормално - на сериозните неща у нас никога не се е гледало сериозно. Какво казват числата?

 

  Първият официален ученически „Бележник за кореспонденция“ в Асеновград Само преди дни стана ясно, че над 7000 са регистрираните случаите на агресия в училище, а според изследвания с 460% се е увеличила вербалната агресия между ученици или ученици към учители за изминалата 2015 г.

 

   Синдикатът на българските учители отбелязва също така, че 65% от колегите им са били жертва на някаква форма на психически тормоз в клас както от страна на ученици, така и от страна на техните родители. Нещо повече - 45% от учителите са ставали жертва и на физическо насилие. Колкото и обобщаващи да изглеждат числата, те задават посоката, за да се ориентираме за един много сериозен проблем, който системно се неглижира и замита под килима на пълното с недоразумения българско средно образование.

 

  И въпреки че далеч не всяко училище може да бъде поставено под общия знаменател с насилието, ръстът на проблемните ученици се е увеличил дотолкова, че особено в последните години учителите са принудени да работят в крайно стресова среда. Вместо да си гледа задълженията по преподаването на материала, по изпитването и общата подготовка на класа, учителят е принуждаван да влиза в ролята на пъдар, който трябва да се бори с често два пъти по-големи от него на ръст агресивни тийнейджъри, които всячески пречат на дисциплината. Ако все пак се опита да направи забележка или дори да изгони някого - следват заплахи, саморазправа, обидни думи, а и често пристигат лигави родители, които защитават разглезеното си детенце.

 

   Учителят е принуден да търпи унижението на господина със самочувствие, който го раздава лидер на класа, да преглъща унижението на родителя и най-после - да се справи и с унижението на образователната система, която недвусмислено блокира възможността нехранимайковците да се наказват, защото зад тях вървят едни пари, поради безумието на делегираните бюджети. Така практически ученик агресор трудно би бил изключен от училище заради поведението си, тъй като особено в малките школа всеки лев е добре дошъл за оцеляването на даскалото - делегиран бюджет е все пак. Пък и дори да бъде изключен, това какво решава? И всичко рефлектира върху учителя, който е превърнат в главен блюстител на реда в училище, понеже сума родители са си пратили невъзпитаните недоразумения уж грамотни да стават.

 

  Министерството на образованието и науката сега е разработило нов стандарт, който ще залага на превенцията. При проблемно поведение ще има разговори между ученика и класния ръководител, педагогическия съветник, психолог или наставник. Ако това не свърши работа, от МОН предвиждат санкции. Първо забележка, след това преместване в друга паралелка, предупреждение за преместване и чак тогава преместване в друго училище.

 

  Тези "санкции" обаче въобще не изглеждат рестриктивни на практика, защото, от една страна, учениците, които са проблемни, въобще не се интересуват къде ще продължат да си правят каквото искат. От друга, мерките отварят купища работа на учители и директори, които трябва да намират оптималното решение. А то често пъти също се замита под килима.

 

  В повечето случаи учителят пие една студена вода, преглъща обидата, свива се в черупката си, защото е наясно, че не може да надвие система, която е против него. Не може да надвие глупака със самочувствие, неговия родител и очевидното безгрижие на институциите по темата, понеже трябва да пази делегирания бюджет на училището. Агресорът не може да бъде изключен, защото с него си тръгват пари, не може да бъде наказан, защото ще питат "защо!", не може да бъде смъмрен, тъй като кой знае как ще отвърне, не може и да се разговаря с родителя, защото той счита учителя за враг на детето му. Даскалът може само да търпи. Само това!

 

   И така кой според Вас, уважаеми читатели, ще иска да работи в такава отровена среда, в която, докато се говори за просвета, се подритват амфети?! Кой според Вас ще е готов да подлага личността си на унижение сред дебили, гледащи просто да избутат поредната година?! Кой според Вас ще има сили да се противопостави на тази гранясала система, щом като по ужасен начин зависи от нея?! И всичко това за унизителните 600 лева! Девалвирането на българското средно училище до улична площадка за махленски свади отказва много способни млади хора да поемат по този път. Но на никой не му пука, защото тийнейджърите недоразумения после ще трябват за гласоподаватели. И така до следващия побой над учител в клас пред окачените портрети на Левски и Ботев.