Светослав Терзиев заяви, че задкулисното финансиране на медиите води до 90% държавен пиар, който трябва да скрие онова, което става в държавата. Така унизително, но и удобно деградира журналистиката, каза той.
Добра изненада! В международния ден на журналистическата солидарност (четвъртък) Управителният съвет на Съюза на българските журналисти на пресконференция обяви пакет от законодателни инициативи, свързани с реализацията на журналистическата професия и защита на труда на журналистите.
Предстоящо е юридическото оформяне на предложенията, а Славчо Атанасов, председател на Комисията по медии и култура в парламента, вече е проявил сериозен интерес към журналистическата инициатива, обяви председателят на СБЖ Снежана Тодорова. На пресконефренцията присъстваха представители на медийната комисия.
В един обемен и аналитичен документ, Тодорова и журналистите от УС на СБЖ не са спестили изводи и критики за състоянието на професията. Така, Съюзът дава заявка, че е загърбено 26-годишното му казионно съществуване, а новият журналистически състав на ръководство навява надежди, че СБЖ ще наложи мисията си на реален защитник на труда, интересите на членовете си и професията.
В мотивите не са подминати или премълчавани факти от действителността, като тези, че журналистическият труд днес е поставен в зависимост от нуждите на „назначени” кредитни милионери за собственици на медии, чиято изгода е да се сервилничи на силните на деня и пропагандитират успехите им, без да се държи сметка за осакатяването на основното право на обществото да бъде обективно, честно и вярно осведомявано за процесите в страната.
На послушните, властта се отблагодарява с финансови инжекции под различни форми и така с парите на българските и европейските данъкоплатци се утвърждават позициите на статуквото в управлението, без тревога за деградацията на професията, е друг извод на колегите от УС.
„Това превръща журналистиката в частен пиар или в държавна пропаганда, което е противопоказно за доверието в нея, макар, че журналистите, нямат по-важен капитал от доверието на клиентите. Загубят ли го, стават излишни“, са записали журналистите.
И още: “От 10 години в България се наблюдава концентрация на медиите чрез фиктивното им овладяване от частни лица, но през скрито държавно финансиране. Подставени лица се назначават за медийни собственици, въпреки че не разполагат с паралелен бизнес, от който да финансират издателската си работа. На практика повечето частни медии са поверени на кредитни милионери или на загадъчни офшорки, а държавата щедро ги финансира през министерства чрез възлагане на поръчки без публични конкурси или чрез немотивирано разпределение на европейски фондове за комуникационни програми“.
Не са пропуснати и тежки изводи за състоянието на професията и днешния статус на журналистите.
Принизената роля на медиите засяга тежко и социалния статус на професията, е посочено в документа. „Журналистите в България са едни от най-слабо защитените в Европа. Те биват подлагани на тежки изпитания на съвестта при смяна на собствеността на медиите или на редакционните ръководства, като единственото им средство за самозащита е правото им да напуснат редакцията си или дори професията. Притиснати от материални нужди повечето предпочитат да запазят работата си, но това означава скрита подмяна на професията, защото журналисти се превръщат в пиари, пропагандисти или рекламисти”.
На принципа „право куме в очи”, СБЖ не пести и друга причина за унизителния срив на професията:
„Медийният пазар не е широк и възможностите за професионална ротация са крайно ограничени. Затова много журналисти продължават да пазят работните си места при унизително ниско или нередовно заплащане на труда им. От такива професионалисти със смачкано самочувствие, изложени на постоянен страх за оцеляване в професията, не може да се очаква друго освен автоцензура, за да не дават основания да бъдат изхвърлени от редакциите. На този фон не изглежда изненадващо „катастрофалното сриване на България в международните класации за свобода на словото (на 113 -то място през 2016 г.), е посочено в документа.
Проблемите на професията са били обект на внимание и на Комитета на министрите на държавите от Съвета на Европа, който на 13 април 2016 г. прие “Препоръка за защита на журналистиката и гарантиране на безопасността на журналистите и другите медийни участници”, посочва СБЖ.
„Чест прави на България, че този важен документ бе гласуван по време на нейното ротационно председателство на Съвета на Европа, казват журналистите. Но коментаторът на в. Сега, Светослав Терзиев, член на УС и един от активните съставители на законодателните предложения, не скри, че Външно министерство е трябвало още преди шест месеца да преведе и публикува препоръката, но не е сторил това. Това пък е направил СБЖ, за негова чест, защото основната идея на Комитета на министрите е държавите, но и журналстическите съюзи „ да покажат не само на хартия, а да признаят на дело проблемите и да положат усилия за преодоляването им”. (Най-долу прочетете из текста на препоръката)
За разлика от правителството, което дори не е обявило препоръката, СБЖ предлага на Комисията по медии и култура на Народното събрание да обсъди множество въпроси за защита на журналистическия труд и медийната свобода, които публикуваме без съкращения.
Да бъде приет национален Колективен трудов договор на журналистите
Една от първите насоки в препоръката е “да бъде обърнато необходимото внимание на важността от адекватно законодателство в сферата на труда и заетостта, което да защитава журналистите и другите медийни участници от произволно уволнение или репресивни мерки, както и от неблагоприятни условия на труд, които могат да ги изложат на недопустим натиск да се отклонят от приетата журналистическа етика и стандарти”. Синдикалната защита на българските журналисти е много слаба, защото в страната няма национален браншови колективен трудов договор и повечето журналисти са оставени сами да договарят условията си на труд със своите работодатели. На практика те са беззащитни. Само в големите обществени медии има традиции на колективно договаряне, но те съществуват по инерция отпреди 1989 г.
1 Необходимо е държавата да наложи по законодателен път през Кодекса на труда приемането на рамков национален Колективен трудов договор на журналистите и другите редакционни дейци, който да признава особената роля на тяхната професия в демократичното общество. Въз основа на него ще могат да се сключват колективни трудови договори във всяка редакция, където има синдикални организации, или ако няма такива, индивидуалните трудови договори ще трябва да се съобразяват с тази рамка. Минималната защита, предвидена в Кодекса на труда, не е достатъчна, за да гарантира чрез журналистиката защита на човешкото право на информация, когато медийната среда е толкова деформирана.
2 Въвеждането на колективно договаряне в редакциите може да стане чрез допълнение в Кодекса на труда, което да изисква работодателите да преговарят с журналистическите синдикати, ако повече от половината от трудовия колектив желае такъв договор.
3 Рамковият национален Колективен трудов договор да включва като задължение на работодатели и журналисти да спазват Етичния кодекс на българските медии, приет през 2004 г. в присъствието на президент, председател на парламента и министър председател и депозиран в Народното събрание за съхранение.
4 Държавата трябва да признае журналистиката като втора категория труд поради статистически доказаната му вредност, водеща до ранни заболявания и висока смъртност.
Да се осветли как собствениците финансират медиите си
За подобяване на”медийната екосистема” Комитетът на министрите на СЕ препоръчва:
1.“Приемането и ефективното прилагане на регламент за собствеността на медиите (…) Подобен регламент трябва да гарантира прозрачност в собствеността на медиите и да предотврати концентрацията им в ущърб на плурализма. Тя трябва да засегне въпроси като индиректна и междумедийна собственост, както и съответните ограничения относно собствеността на медиите от лица, заемащи публична длъжност”.
2 Трябва също така да се регламентира ясно държавното субсидиране на медии, защото само публичните институции могат в днешните условия да запазят финансовата връзка общество-медии, която прави журналистите отговорни към обществото, а не просто към властите, чиито интереси са по- тесни. “Дискриминационното разпределение на субсидиите за обществените медии или печата, или на приходите от държавна реклама може също да има смразяващ ефект върху критичната редакционна нагласа на медиите особено при по-малките медийни организации и в несигурния икономически климат”, пише в препоръката.
Това означава да излезе на светло не само кой се води собственик на медия, но и как се финансира медията. За целта трябва да се запише такова изискване в Закона за защита на конкуренцията, като се отдели специално внимание на медиите и тяхното финансиране. В сегашния си вид този закон не улавя концентрацията на медии в България, въпреки нейната очевидност. Той не ограничава нечестното и задкулисно финансиране на медии.
Необходими промени в серия други закони
Трябва да се внесат промени и в Закона за обществените поръчки, за да има равнопоставеност между медиите, а не да се фаворизират едни за сметка на други по преценка на властите. Тази практика има развращаваща роля, защото насърчава угодническо поведение и отказ от критичен подход.
Да се регламентира процент от Републиканския бюджет, предоставян на медиите – обществени, частни и регионални. Сумата да се разпределя и контролира от Обществен съвет, изграден от представители на държавни, професионални и неправителствени организации, в който изпълнителната власт да няма доминираща роля.
Чрез финансовото си участие държавата трябва да спомогне за утвърждаване на професионалните стандарти, като не допуска до държавно и европейско финансиране редакциите, които не са подписали националния Етичен кодекс на българските медии от 2004 г. Той е признат от държавната власт чрез Народното събрание, което го е инкорпорирало в чл.76 на Закона за радио и телевизия, в чиято ал. 2 се казва, че “Доставчиците на медийни услуги се задължават да спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии, разработен от Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“. Всяка промяна на ЗРТ или приемането на нов закон да запазва този текст като жалон за общи професионални стандарти, закриляни от държавата.
С поправка в ЗРТ да се въведе гражданска квота в Съвета за електрони медии, която да включва четирима допълнителни членове към сегашния състав, от които един да е представител на главната синдикално-творческа организация на журналистите.
Да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление – заплахи, телесни повреди, убийства и пр.
Обидата и клеветата да изчезнат от Наказателния кодекс
На 3 май 2006 г. тогавашният генерален секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис се обърна със следния призив: „Призовавам членовете на Съвета на Европа да преразгледат своето законодателство и да отменят съответните наказателни текстове, както и да не допускат непропорционални обезщетения за обида и клевета при граждански дела срещу журналисти... Заплахата с преследване за клевета е особено коварен начин за сплашване“.
България, която е сред европейските първенци по съдебно преследване на журналисти, утвърждава лошата практика длъжностни и влиятелни лица да се възползват често от репресивните възможности, предвидени в Наказателния кодекс, вместо да водят граждански дела за непозволено увреждане чрез обида и клевета. Така държавни служители, крупни бизнесмени, политици и други задействат държавни механизми за преследване на журналисти, като не само се стремят към непропорционални компенсации, но и упражняват смразяващо действие върху свободата на словото чрез подклаждане на автоцензура в медиите. По този начин законът не защитава обществения интерес, а го осакатява.
Спрете тормоза над журналистите!
(Из препоръката на Комитета на министрите)
“Тревожен и неприемлив е фактът, че журналисти и други медийни участници в Европа все повече биват застрашавани, тормозени, подлагани на следене, заплашвани, произволно лишавани от свобода, нападани физически, измъчвани и дори убивани заради тяхната разследваща дейност, заради мнения или съобщаване на факти, особено когато работата им се фокусира върху теми като злоупотреба с власт, корупция, нарушаване на човешките права, криминални прояви, тероризъм и фундаментализъм”, обявява още в първите си редове този важен документ, подготвян от 2013 г. (за мнение по темата вж. http://www.segabg.com/article.php?id=801504).
Препоръката, която е приета без уговорки от всичките 47 страни в Съвета на Европа (само Русия си е запазила правото да прецени дали да я прилага за т.нар. “други медийни участници” извън сферата на професионалните журналисти), означава “държавите-членки да въведат цялостна законодателна рамка, която дава възможност на журналистите и другите медийни участници да допринасят ефективно и без страх за обществения дебат”. “Тази законодателна рамка трябва да подлежи на независим, съществен преглед, за да се гарантира, че защитата на упражняването на правото на свобода на словото е стабилна и ефективна на практика и че законодателството е подкрепено от ефективни механизми за прилагането му (…) Прегледите трябва да обхващат съществуващите нормативни актове и проектозаконите, включително и тези, които касаят тероризма, екстремизма и националната сигурност, както и всяко друго законодателство, което засяга правото на свобода на словото на журналистите и другите медийни участници.”
Пълният текст на законодателните предложения на УС на СБЖ тук
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай