Синдикати и бизнес се плашат с протести за минималните прагове

  Преговорите за минималните осигурителни доходи са в задънена улица, но социалният министър Зорница Русинова отказва да заеме ясна позиция по безпрецедентния отказ на бизнеса да участва в преговорите. Докато синдикатите и работодателите се плашат взаимно с протести, Русинова удължи срока за договарянето с половин месец - до 16 септември, и "очаква конструктивен диалог".

  Към момента работодателите бойкотират преговорите и настояват заедно с министрите на труда и на финансите да се изработи консенсусен модел за определяне на минималната заплата. Вместо това обаче в насоките на МТСП към социалните партньори се посочва, че от 2017 г. минималното възнаграждение ще е 460 лв. Осигурителните доходи се договарят за 85 икономически дейности, в които работят близо 2 млн. българи. Миналата година в преговорите се постигна съгласие за 48 дейности за среден ръст със 7%, който след това социалният министър разпространи служебно върху останалите сектори.

  "Работниците няма да стоят мирни", заплаши чрез БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров. "Ако ще се плашим с протести, и ние можем да организираме съответните протести", отвърна му шефът на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. "Минималните прагове са административна патерица, която няма нищо общо с пазара. Вторият голям мит е, че ако тези доходи не подпират отдолу минималната работна заплата, тя няма да расте - тъкмо обратното: тя може да расте с адекватни и по-високи темпове", коментира Велев пред БНР.

  КНСБ предлагат между 5 и 20% ръст на праговете за отделните категории персонал в различни икономически дейности.