Cофийският квартал “Младост” е в умерения климатичен пояс също като Ню Йорк, Лондон, Париж, Москва, Пекин и Чикаго и неслучайно е втората спалня на София след култовия “Люлин”. Когато обаче там засвирят характерните за района мощни северозападни ветрове, издухват от хоризонта зелени площи, градинки и паркинги, а след тях и главни архитекти и кметове.
Последният порив беше тази седмица и отнесе кметицата от ГЕРБ Цвета Авджиева. Тя стана жертва на множество издадени разрешителни за строежи на сгради в зелени площи - детски площадки и паркинги в квартала.
На пръв поглед Авджиева го отнесе без лична вина, тъй като тези документи не се подписват от нея и багерите така или иначе ще нагазят в тревата, защото оставката реално не решава проблема. Той е заложен още преди 9 години с приемането на Подробния устройствен план на Столичната община. Големият проблем и вина на кметството в случая е, че предшественикът на Авджиева не е огласил достатъчно шумно общественото обсъждане на плана, на който принципно, но само принципно, са били поканени всички жители на квартала. Там вероятно почти никой не е присъствал и съответно няма подадено възражение.
Въобще маниерът от близкото минало подобни проекти да се изработват и прокарват “на тъмно” е причина скандали като последния да узряват бавно във всички софийски квартали, както и в жилищните комплекси в цялата страна. За да не избухнат те след време, кметовете по места трябва да демонстрират активна прозрачност. Всички терени, на които предстои застрояване, трябва да бъдат обявени достатъчно видимо публично. И ако гражданите се обявят против поредната офис сграда или мол, общината трябва да предложи решения - частният имот да се отчужди от държавата чрез финансово компенсиране на собствениците или пък чрез замяна с друг имот. На хората трябва да се обясни ясно, че ако се платят пари на частника, за сметка на какво ще бъде това - няма да се направи ремонт на детската градина, да се преасфалтира определена улица...
За да може гражданите да направят информиран избор и реално да управляват развитието на своя град в свой интерес, както би трябвало да се случва.
Практиката в България обаче е тези процеси да се решават тайно, защото обслужват ГОЛЯМ частен интерес, от който текат реки от подкупи директно към кметове, към ключови фигури в общинската администрация, към главни архитекти и към строителния контрол. И софийският кв. “Младост”, проектиран през 1964 г. с множество зелени площи, е най-добрият пример - той е като абониран за скандали с незаконни строежи в годините на прехода. Причината да се застрояват така брутално градинки и детски площадки не е само в устройствените планове, но и в голяма степен в корупцията в дирекциите за строителен контрол, както и в дирекциите по архитектура и благоустройство. Hека не забравяме, че само преди 6 месеца главният архитект на същия “Младост” Стефан Цанков беше скандално отстранен от длъжност.
След като нов строеж напука стар жилищен блок, се оказа, че проектант на сградата е бащата на Цанков, а той лично му е разписал разрешителното за строеж. Както съвсем правилно се досещате, това не е някакво екзотично изключение. Тази седмица главният архитект на Стара Загора Иван Кирчев също бе принуден да подаде оставка, защото се разбра, че разписал на съпругата си Радосвета разрешение като проектант да застрои с бъдещ жилищен комплекс парка “Бедечка”.
Тези два примера показват, че корупцията в направленията за архитектура и в строителния контрол е толкова повсеместна, че мнозина дори не си правят труда да скриват такива нагли случаи на конфликт на интереси.
Масовата практика иначе е главните архитекти да извиват ръцете на строителните предприемачи, като ги принуждават, вместо да вземат от тях директно пари на ръка, да възлагат проектите си на техни фирми, за да нямат после проблем при узаконяването. Така прибират “законно” големи подкупи, инвеститорът получава с огромно закъснение некадърен проект и трябва да плаща после допълнително на други архитекти да оправят безумията на “правилната” проектантска фирма.
Въобще настоящите и бившите главни архитекти, както и част от администрацията в строителния контрол трябва много силно да вълнуват прокуратурата, Икономическа полиция, ГДБОП, комисията за отнемане на престъпно имущество, а в някои случаи дори и ДАНС. Mоже просто да се стартира с проверка на имуществото - тяхното и на най-близкото им обкръжение. Ще излязат наяве едни МНООООГГОО големи цифри и интересни обвързаности. Ще се види как за броени години дори един обикновен служител в строителния контрол може да стане собственик на огромни жилищни и туристически комплекси, да влезе с нов костюм в парламента и в общинския съвет, за да движи вече оттам бизнеса си.
Но изглежда, че за разплитането на тези корупционни схеми интересът на държавата е нулев. Защото за момента тя само гузно върви след събитията.
Коментарът е публикуван в "168 часа"
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай