Петък, 26 Април 2024

Живко Георгиев: Фигурата на ген. Радев е находка, опозицията очевидно ще играе за победа

Живко Георгиев: Фигурата на ген. Радев е находка, опозицията очевидно ще играе за победа
Публикация   07:29     08 Авг, 2016 /     akcent.bg   /     853

Президентът трябва да е държавник, който има куража да отстоява националния интерес, а не подставено лице на партиите

- Г-н Георгиев, за първи път толкова близо до старта на кампанията и изборите има само един официално номиниран кандидат за президент, а големите партии още не могат да вземат решение. Защо е така?

 - Имало е години, когато кандидатите на ключовите политически сили са били ясни доста по-рано. И сега можеше да е така, ако се беше случило нещо много естествено - ако Плевнелиев, който завършва първия си мандат, беше номиниран за втори. Така беше и с Петър Стоянов, и с Георги Първанов. Но очевидно Плевнелиев не беше от най-успешните президенти. И това се осъзнава дори от ГЕРБ, които го подкрепиха за първия мандат. Ако той имаше успешен мандат, щеше да е в реда на нещата да се пробва за втори. Иначе 3 месеца е нормален срок, за да може да се разработи смислена кампания, с ясни послания, която да даде шанс на избирателя да направи информиран избор.

- Премиерът Борисов описа бъдещия президент като обединител на нацията. Кой може да бъде такъв според вас?

  - В духа на българската конституция е президентът да е надпартийна и обединяваща фигура, която да олицетворява единството на нацията, така че това не е новина. Във всички случаи по-големи шансове да спечели изборите и да има успешен мандат като президент има този, който се държи неполитизирано, надпартийно, да обединява достатъчно разединената ни нация. Но едно е да формулираме този императив, друго е да посочим кое лице би могло да изиграе тази роля.

- От портрета, който описват всички партии с оглед на международната обстановка, случващото се в Турция, се очертава генералски профил. Борисов дава знаци, че може да се кандидатира лично, в БСП също обсъждат генерал – Румен Радев. Генералски сблъсък ли ще има?

 - Успех в предстоящата кампания ще има човек, който не споделя стигмата, с която са белязани обичайните политици, партийците. Големи шансове за успех има човек, който като кауза, излъчване и стил на поведение би бил контрапункт на досегашния президент. Който е в състояние да олицетвори каузата на промяната на тези избори, а не на статуквото. Човек, който в по-голяма степен носи в себе си идеята за невасално поведение на българската държава, по-суверенно поведение във външната политика. Без необходимостта от ревизия на членството ни в ЕС и НАТО. Т.е. човек, който в по-голяма степен разбира и има куража да отстоява националния интерес. Това са все неща, които един генерал по-лесно може да олицетвори и персонифицира, отколкото един политик с партийна кариера. Т.е. п му приляга да бъде държавник, какъвто по дефиниция президентът трябва да е. А не подставено лице от партиите.

- Но премиерът Борисов съчетава и двата образа, които описвате – и на генерал, и на партиец...

- Генерал ли?

- Нали е такъв?

- То в България има много номинални генерали, но автентичното значение на думата генерал го откриваме в друга сфера, извън полето на компетенции на Борисов. Да, в последните месеци Борисов се стреми усилено да дефинира нов дизайн на своя политически имидж, но, за жалост, вече е натрупал прекалено много негативи. Но това се случва с всеки политик, дори и с най-успешния. Вижте рейтингите им – дори онези, които се радват на най-много симпатии, са успели да отблъснат двойно повече българи.

- Оставам с впечатление от думите ви, че генералът ще е по-успешна кандидатура за БСП от партийна фигура?

- Не само за БСП, а и за всички, които на тези избори ще играят за каузата на промяната. От страна на опозицията партийна кандидатура е обречена да не обедини дори симпатизантите на партията.

- Защо?

 - Няма такава фигура. От АБВ може да се намери някой, който да обедини всички симпатизанти на партията, но БСП не е в такава ситуация в момента. БСП наскоро преживя конгрес, смяна на лидерството. Като по-голяма партия тя е разединена и не може да издигне от партийните редици човек, който да обедини всички. Камо ли да привлече друг електорат - АБВ, “Движение 21” или негласуващите в последните години леви симпатизанти.

- И смятате, че с кандидатура като тази на ген. Радев, който не е партиен човек, левицата има по-големи шансове?

  - Да, определено. Досега няма национални избори, в които резултатите да са решавани от симпатизиращите на една или друга кауза, партия или личност. Печели онзи, който към симпатизантите на партията си е успял да мобилизира най-много от негативния, протестния вот. Очевидно е, че има консенсус в лявото за тази кандидатура. Но не само в лявото. Такава кандидатура е равно дистанцирана от политическите партии и е в състояние да привлече и патриотичен, и десен вот дори. Фигурата на ген. Радев е находка. Очевидно опозицията се готви сериозно да участва в тези президентски избори и да играе за победа. Отпадна подозрението, че се готви да участва формално, на олимпийски принцип.

- Ако левицата постигне единодействие за тези избори, има ли шанс то да бъде продължено и за парламентарни?

 - Това е много далеч. Но има сериозен потенциал за протестен вот. Нека си спомним, че Първанов 2001 г. спечели до голяма степен с това, че успя да мобилизира наказателен вот. А това даде тласък на левицата след това. Така че тези избори са добър шанс за възраждане на лявото като автентично ляво и алтернатива на това, което се предлага в момента. Още повече че обществото ни е заробено от проблеми, голяма част от които имат нелоши леви решения.

 - Ако в левицата краят на сагата с това кой ще е кандидатът предстои на пленума на 14 август, то реформаторите май още са съвсем наникъде – тепърва ще правят вътрешни избори. Какво е тяхното печелившо решение?

  - Президентските избори са важни, ако хората наистина имат какво да избират. Несъмнено ГЕРБ ще има своя кандидат, опозицията – лява или по-широко скроена, също ще има кандидат, при това солиден. Има потенциал за опониране на ГЕРБ и вдясно. ГЕРБ не изчерпва дясното. Така че Реформаторският блок е длъжен да участва амбициозно и с хъс. От това би спечелила цялата кампания. Дали обаче ще са в състояние да намерят компромисен кандидат и той да бъде солиден опонент вдясно, това засега не мога да преценя. Във всеки случай печелившата стратегия за реформаторите е човек, който би могъл да ги консолидира, а не да ускори процеса на вътрешен разнобой.


 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha