Според православния календар на 20 юли се почита свети пророк Илия. Според Стария завет той живял по времето на израелския цар Ахов (IX в.пр.н.е.) и бил потомък на свещеническия Ааронов род. Царят бил защитник на езическото идолопоклонничество и Илия се явил пред него, за да го предупреди, че Бог ще го накаже с убийствена суша. Пророчеството се сбъднало: сушата продължила три години и шест месеца. Чак тогава Господ се смилил и пратил пророка да извести на народа края на бедствието. Според Библията пророк Илия се понесъл жив с огнена колесница на небето пред очите на своя ученик Елисей. Това станало през 816 г. пр. Хр. близо до река Йордан. В иконографската традиция най-често се изобразява именно този момент от живота на светеца.
В народния календар под влияние на житието на светеца, св. Илия се приема и почита като повелител на небесните стихии – господар на гръмотевиците, светкавиците и дъждовете. Тази власт Бог му поверил при подялбата на света между светците. Според народната вяра, когато св. Илия препуска по небето с огнената колесница, впрегната с четири коня се получават гръмотевиците и светкавиците. Легендите разказват още, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, тогава гърми на земята. Затова народът ни нарекъл св. Илия "Гръмовник", "Гръмоделец" и "Гръмоломник". Светецът имал сестра - Огнена Мария, Св. Богородица или св. Елена. Според старо поверие той се биел с крилати змейове, с триглави лами и дори с дявола, а от тази битка произтичали небесните стихии. Ако св. Илия се разсърди, той изсипва ледени зърна от ръкава си или заключва дъждовете в небесна пещера.
По традиция на Илинден в чест на светеца се коли курбан – най-старият петел, наричан "баща". Стопанките изпичат погача "боговица" и "колач" за св. Илия. Организират се общоселски сборове с жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно - бик, вол или теле. Курбанът се освещава и трапезите се нареждат на могила, оброчище, край параклис извън селото, под стари дъбови дървета. Вярва се, че така ще омилостивят светеца и ще предпазят селището от градушка и наводнения. И днес в манастирите, чийто патрон е св. Илия, се правят големи празненства с курбани. В София това са манастирите в квартал "Младост" и в квартал "Илиянци". Народната традиция забранява къпането в реките и морето на Илинден, защото св. Илия обичал на този ден "да си взема курбан". На Илинден се гадае и за реколтата - ако гърми, орехите и лешниците ще са "шупливи", празни.
Денят е патронен празник на абаджии, кожухари и терзии.
В образа на св. Илия изследователите откриват остатъци от езически култове към древните небесни богове - славянския бог Перун, тракийския Зевс и прабългарския Тангра.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай