За десет години - от 2005 до 2015 г., богатството на българските домакинства се е утроило и вече надхвърля 65 милиарда лева или 75,6 процента от Брутния вътрешен продукт на страната. Това показва обзор на "Индъстри уоч", откъдето обясняват, че основна причина за това е пестеливостта на домакинствата и високите лихви по депозитите, които се получаваха до 2013 г. В същото време икономистите отчитат повишени доходи на работещите и сериозен приток на емигрантски пари от чужбина.
Въпреки спада на лихвите по депозитите, българинът все пак предпочита да съхранява парите си в банка. Делът на влоговете се е повишил от 61,5% през 2005 г. до 65,2% през 2015 г. Забелязва се нова тенденция и при спестяването на средства, което става по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца, а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година.
Увеличава се делът на средствата, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще. През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40 процента от всички домакински заеми през 2015 г. при положение че е бил 54 процента през 2005 г.
Задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства, като близо половината дълг на българина е от ипотеки. От глобалната финансова криза досега цените на жилищата са поскъпнали с 8 процента. Въпреки строителния бум през последните години, както цените на имотите, така и реализираните продажби остават далеч от нивата преди кризата.
Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на Европейския съюз, заради излизането на Великобритания, и слабостите на китайската икономика. Без нов свеж поток от чужди капитали, цените на жилищата ще продължат да се повишават бавно.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай