Снимка:Пламен Моллов- председател на Националната лозаро- винарска камара
- Г-н Моллов, какво е състоянието на сектора „Винпроизводство” в сегашното икономическо състояние, като се има предвид различните сигнали, идващи от различните браншове?
- По принцип кризата в световен мащаб се отразява и на винарския сектор, при това тенденциите са дългосрочни, тъй като се загубят едни пазари, след това трудно се възстановяват…
- Нека видим как е положението на вътрешния пазар?
- На вътрешния пазар има ситуация на паритет- приблизително по 50 на сто легален и нелегален сектор. Нашата теза е, че легалният сектор се свива, а сивият се разраства. За това съдим по косвени параметри- по неизкупено вино от легалните производители, което все пак се обработва. По теловете нищо не остава, това грозде се превръща в домашно наливно вино, ракия, като част от него се продава. Това вече не се прави само от частни производители, които го вадят на улицата, това се прави и от малки изби, некотролируеми. Това вино се предлагам в малки заведения, кръчми, в системи ол- инклузив по морето и планинските курорти. … Нещата не стоят добре, още повече, когато големите производители или сравнително по-малки, но работещи на светло, предлагат по-малки количества, следва да бъде изкупено по-малко количество грозде. Останалото количество отива така или иначе някъде. Така се стига до един порочен кръг, който не е в правилната посока.
- Коя е целевата и ценовата група, която е най-търгувана на пазара у нас?
- Ако говорим за вътрешния пазар, мерило могат да бъдат само търговските вериги. По наша информация в ценовия сегмент 6-7 до 9-10 лв. са най-продаваните вина. Всъщност това са и вина, за които може да се гарантира, че и са с добро качество. Те са достатъчно добри за ежедневна употреба.
Някои от производителите на бутикови вина и продаваха на доста по-високи цени се принудиха и ги приближиха към граница.
- Как ще завърши сагата с прословутата Наредба 3, не е ли донякъде измислена работата при виното?
- Виното е акцизен продукт, така или иначе и подлежи на контрол, независимо че е с нулева стойност. Проблемът е друг, в това, че Наредба 3 е сгрешена като философия. Тя слага още един кръг на контрол на легалните производители при съществуващите вече три…
- Кои са те?
- Първата- документацията, която се води по отношение на изкупуването на гроздето- проследява се пътя от масива до избата чрез Агенцията по лозата и виното. Друг кръг на контрол е регистрационния- в министерството на икономиката има Дирекция, която се занимава с контрол на производителите на ракии и високоалкохолни напитки. Самите лицензионни режими предполагат да се осъществява подобен периодичен контрол. От трета страна Агенция „Митници” има постоянно присъствие при легалните производители… Ние не сме против контрола, но съществуващите вече три кръга сега допълваме с още един- четвърти- за информация в реално време, по електронен път. Тази информация обаче не е сигурна като характер, защото чисто технологично не може да бъде прецизна, тъй като се извършва в динамика. В цял свят подобна информация служи само за производствен контрол, т.е. да може да се реагират там, където има промяна на параметрите. Но в случая тази информация ще отива в агенция „Митници”, ще се натрупва и ще се разминава с официалната, която е доказуема.
- Какво предлагате да се случи?
- Ние направихме, каквото можахме, за да обясним, че в този си вид тази наредба няма да свърши работа и няма да доведе до ефекта, който се очаква. Не ни разбраха и затова очаквам времето да ги убеди. Това вече в България е практика- всички нормативни уредби след 1-2 години лош опит да се променят. Аз съм убеден да се стигне до това състояние. За съжаление, в момента това е само прогноза. Но така или иначе големият проблем- събираемостта от хазната на акциз не идва от онези, които не работят на светло- работят нощем. Контрол като този до момента, инцидентен, не носи резултат.
- Какви са очакванията Ви за тази година по отношение на реколта и пазари?
- Смятам, че макар и трудно, вече има тенденция да се върви към по-качествени производства. Така или иначе, излизаме на пазари, където досега не сме били, появяват се нови сортове, нови марки вина.
- А как оценявате културата на потребление у нас, нарасна ли достатъчно?
- В България този процес върви много бавно. По света има култура на винопиене, но ние малко трудно ще стигнем тази група хора, защото това изисква усилия, дългосрочни и дългогодишни, което тепърва започваме да правим.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай