Здрави или болни- изборът е на всеки един от нас!

Здрави или болни- изборът е на всеки един от нас!
Публикация   16:17     12 Фев, 2011 /     Красимира Лазарова   /     515

Условията, позволили на един човек да израсне здрав и силен, са същите, които той трябва да спазва, за да се съхрани здрав и силен.


 

 

Онова, което сега ще прочетете ,може да предизвика у вас или активно неприемане, или възторг и проблясък на надежда. По редица причини, за които ще стане въпрос по-късно, подобни информации не са широко разпространени.  

       Мнозина правят грешка, възприемайки болестта като нещо, което съществува отделно и реално от здравето, като враждебна нему сила. Здравето е естественото състояние на човека, а болестта е просто липсата на здраве. Ако следваме законите на природата, няма да се разболяваме, но понеже ги нарушаваме, се появяват анормални състояния и се забелязват симптоми, които ние назоваваме болести. Това, което наричаме болест, е просто резултатът от опитите на Природата да премахне анормалното състояние и да възстанови нормалното.
            Ние сме склонни да смятаме и говорим за болестта като за същество. Казваме, че „тя“ ни напада, че „тя“се загнездва в някой орган, че „тя“ преследва целите си, че е много коварна, че е злокачествена или доброкачествена, че е упорита и се поддава или не на лечение и т. н. Говорим за нея, като че ли е някакво същество, което има характер, склонности и жизнени качества. Смятаме я за нещо, което ни обсебва и използва собствената си сила, за да ни унищожи. Говорим за нея както бихме говорили за вълка в кошарата, невестулката в кокошарника, мишката в хамбара, и се опитваме да я прогоним, като че ли е вредно животно. Опитваме се да я убием или поне да я изплашим.
            Природата е устойчива и надеждна. Животът се изявява в тялото при спазване на твърдо установени закони и продължава своя път бавно, издигайки се до своя зенит, след което се спуска постепенно дотогава, докато за тялото настъпва моментът да бъде захвърлено като стара и износена дреха – когато душата се забърза към следващия етап от своето развитие. В плановете на Природата не се предвижда човек да напусне собственото си тяло, докато не достигне зряла възраст. Някои хора (практикуващи
позитивно мислене, йога, петимата тибетци, суровоядство , медитации, нлп техники ,транссърфинг , лечебен глад , прочистващи и закалителни ритуали  и други)  знаят, че ако още от детството се спазват природните закони, смъртта на млад човек или на човек на средна възраст, в резултат на болест, би била също така рядка, както и смъртта поради произшествие.
            Във всяко физическо тяло има някаква жизнена сила, която реагира постоянно вместо нас по възможно най-добрия начин, въпреки нашите прегрешения спрямо основните принципи на правилния начин на живот. Много от тези процеси, които ние наричаме болести, не са нищо друго освен защитна реакция на споменатата жизнена сила – един лечебен ефект. Тази реакция от страна на живия организъм е конструктивна, а не разрушителна. Тя е анормална, защото и условията са анормални и цялото оздравително усилие на жизнената сила се стреми към възстановяването на нормалните условия.
            Първият голям принцип на Жизнената Сила е самосъхранението. Този принцип се проявява навсякъде, където има живот. По силата на неговото действие самецът и самката изпитват взаимно влечение, осигурява се храна на зародиша и детето, майката понася героично мъките на майчинството, а родителите се грижат и закрилят своето потомство дори и при най-неблагоприятните условия. Защо? Защото всичко това е дело на инстинкта за съхранение на рода.
            Но и инстинктът за съхраняване на индивидуалния живот е не по-малко силен. Един писател казва, че „човек би дал всичко, което притежава, за да спаси живота си“. Това мнение не е напълно вярно за по-развития човек, но все пак илюстрира достатъчно точно принципа на самосъхранение. Този инстинкт е основа на нашето съществуване и не принадлежи на Интелекта. Това е инстинкт, който често надделява над Интелекта. Той подбужда краката на човека „да го увличат в бягство“, макар самият той твърдо да е решил да остане в някое опасно място; кара корабокрушенеца да престъпва някои от принципите на цивилизацията, да убива и изяжда своя приятел и да утолява жаждата си с кръвта му ,за глътка въздух – този инстинкт превръща човека в див звяр. Той постоянно и в най-различни условия утвърждава своето превъзходство.   Този инстинкт работи винаги, за да прибави живот към живота, здраве към здравето и често ни кара да се разболеем, за да ни направи по-здрави. Той предизвиква една болест, за да ни освободи от някоя нечиста материя, която нашето невежество и нехайство са допуснали да проникне в организма.
            Принципът на самосъхранението, проявяван чрез жизнената сила, ни сочи пътя към здравето със същата сигурност, с която магнитната стрелка се ориентира винаги на север. Можем да се отклоним от пътя, да не обърнем внимание на импулса, но вътрешният подтик винаги остава. Същият инстинкт, който е в нас, кара семенцето да покълне, като често пъти преодолява хиляди пъти по-тежки от него препятствия, в усилието си да намери път към светлината на слънцето. Същият импулс кара и фиданката да израства над земята. Благодарение пак на този принцип корените се разпростират надолу и настрани. Във всеки случай, колкото и да е различна посоката, всяко движение е отправено в правилната посока. Ако се нараним, жизнената сила започва да лекува раната, като си върши работата с изненадваща интелигентност и прецизност. Ако си счупим кост, всичко, което ние или нашият хирург можем да направим, е да поставим костите в правилно положение, запазвайки ги така, докато великата Жизнена Сила
„съедини” отново счупените части.
            Ако паднем и нашите мускули или сухожилия се пре-напрегнат или разкъсат, всичко, което можем да направим, е да се движим по-внимателно, докато жизнената сила извърши своята работа, като извлече от организма необходимите материали и поправи щетата.
            Всички лекари знаят, че ако един човек се намира в добро физическо състояние, неговата жизнена сила ще му помогне да се възстанови от почти всяка болест, освен в случаите, когато жизнените му органи са разрушени.
            Когато организмът е отслабнал, е много по-трудно, дори невъзможно да се възстанови здравето, защото в този случай жизнената сила е намаляла и е принудена да работи при лоши условия. Не се съмнявайте обаче, че каквито и да са условията, жизнената сила ще направи за вас винаги възможно най-доброто и дори в случай, че не би могла да направи всичко необходимо, няма да обяви положението за безнадеждно, а напротив, ще се приспособи към съответните условия и пак ще направи всичко по  силите си за вас. Ако я оставите да действа свободно, тя ще ви поддържа съвършено здрави. Създадете ли й препятствия чрез ирационален и неестествен начин на живот, тя въпреки това ще се погрижи да ви освободи от лошите последици и ще ви служи до края по най-добрия възможен начин, като се бори да ви помогне въпреки вашата неблагодарност и глупост. Тя ще се сражава за вас докрай.
            Другият принцип на приспособяването се проявява във всички форми на живот. Когато някое семенце, паднало в пукнатината на скала, започва да расте, то или се развива съобразно формата на скалата, или, ако има достатъчно сила, разделя скалата на две и запазва естествената си форма. Същото важи и за Човека, който успява да живее и дори да благоденства във всички климатични пояси и при всякакви условия. Жизнената сила се е приспособила към различните условия и, когато не може да разцепи скалата, тя кара семето да покълне в някаква изкривена форма, но въпреки всичко – живо и устойчиво.
            Никой организъм не може да се разболее, ако се спазват подходящите условия за поддържане на здравето. Здравето не е нищо друго, освен живеене при нормални условия, докато болестта е живот при анормални условия. Условията, позволили на един човек да израсне здрав и силен, са същите, които той трябва да спазва, за да се съхрани здрав и силен. Ако осигурите на жизнената сила условия, в които да не е ограничена, тя ще изпълнява добре своята роля, но дори и в неподходяща среда тя ще се прояви непълно и несъвършено, което рано или късно ще доведе до състоянието, което наричаме болест. В днешно време живеем в една цивилизация, която ни налага малко или много противоестествен начин на живот, поради което жизнената сила е затруднена да работи за нас толкова добре, колкото би искала. Ние не се храним, не пием, не спим, не дишаме, не се обличаме нормално.

Ние „правим онова, което не би трябвало да вършим, и не правим онова, което би трябвало да извършваме, затова и в нас няма Здраве“, или, можем да добавим, останало ни е възможно най-малкото здраве, колкото да можем да просъществуваме.
            Спрях се на въпроса за благотворното влияние на жизнената сила, защото той обикновено се пренебрегва от тези, които не са го изучавали специално. Той е част от философията на много учения и школи за умствено и физическо здраве.
            Малцина са които знаят, че жизнената сила е добър приятел и силен съюзник, и я оставят свободно да се движи в тях самите, като се стараят да й създават възможно най-малко пречки. Знаят също, че жизнената сила винаги бди за тяхното благоденствие и здраве, и имат максимално доверие в нея.
            Съществуват добре изчислени методи и техники,които осигуряват равен и свободен път на жизнената сила.Скоро ще разкажа за тези,които вече са неразделна част от моя живот на труд и почивка.

А дотогава – литература и информация в Интернет има достатъчно,(както и винаги можете да се свържете с мен  :

Skype  krasi.lazarova ).  

Следвайте техните предписания и всичко с вас – тяло и душа – ще бъде наред.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha