Порт Русе- Запад и още няколко други пристанища отиват при ТИМ и Корпоративна банка

Публикация 21:14 25 Ноемв, 2012 / capital / 334

Според няколко независими източника зад подадената оферта стои Русенска корабостроителница

След известно затишие концесионирането на пристанища отново кипи с пълна пара, но безшумно за публиката. Намирането на частни компании, които да инвестират в държавните пристанища и да поемат управлението им, е част от концесионната стратегия на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Единствената концесия, отдадена по времето на това правителство до момента, е на двата терминала за насипни товари (стар и нов на пристанище Бургас), която беше спечелена от Параходство "Български морски флот". То се задължи да изплаща заемите на пристанището, както и да инвестира над 100 млн. евро. От август тази година обаче откритите процедури за концесия от страна на Министерския съвет зачестиха.

Офертите за три дунавски пристанища - Лом, Русе-запад и Видин-юг, както и за това в Несебър вече са отворени и към момента се разглеждат от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Надпревара между кандидати се очертава единствено при Видин, където офертите са три. За останалите претендентите са по един.

По информация на "Капитал" за двете кейови места на "Видин-юг" се състезават производителят на гуми "Видахим", ТЕЦ "Свилоза" и Параходство "Българско речно плаване", част от групата "Химимпорт". Дружество от същата група - "Порт Инвест", е единственият кандидат за Лом. За другите две пристанища самотни оферти са подадени от консорциуми. Предложение за Несебър е подало "ВИДМАР" ДЗЗД, което се свързва с мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Най-голямата мистерия е при пристанищен терминал Русе-запад, където за едноименния участник "Пристанищен терминал Русе-запад" ДЗЗД не може да се открие никаква информация в публичните регистри. Според източници от пазара обаче най-сериозен интерес към него също е проявил Василев, който контролира и разположената в близост "Корабостроителница Русе".

Изводите са няколко. "Химимпорт" затвърждава интересите си в пристанищния бизнес, а Корпоративна търговска банка започва да навлиза в нова бизнес ниша. Състезания (освен за най-малкото от всички) не се очертава да има. Българските пристанища не са привлекателни за чуждите пристанищни оператори с опит, които имат интерес към по-големи обекти. На местна почва обаче и малкото по-големи (като Бургас и Русе например) биват разбивани на части, а до концесия на най-атрактивното пристанище - Варна, най-вероятно няма да се стигне по време на това правителство.

   Като за без пари

Тридесет и девет. Точно толкова са били пътническите кораби, посетили пътническото пристанище в Несебър през изминалата 2011 г. според отчета на "Пристанище Бургас", към което принадлежи. Пристанището обаче е атрактивно по няколко причини. Първо, минималният обем инвестиции, които е поискало за него министерството на транспорта, е едва едва 680 хил. лв. без ДДС през първите 10 години и поне 2.18 млн. лв. за целия срок на договора. Второ - несебърският порт бе модернизиран с публични средства от над 2 млн. лв., отпуснати от държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", и е в добро състояние. Трето - освен от пасажерски кораби пристанището може да се ползва от яхти, от редовната през лятото транспортна линия от Несебър до Созопол и Варна с т.нар. комети, както и от атракционните корабчета за туристически разходки. Има и немалък брой търговски обекти.

   Не на последно място - по Южното Черноморие пристанището няма алтернатива, тъй като пътнически терминал в Бургас липсва. Там пасажерски кораби спират само инцидентно, когато терминалът в Несебър се окаже твърде плитък. Бургаската община от години обаче има желание да бъде изграден пътнически терминал, като за 2013 и 2014 г. вече са договорени 5 посещения на големи круизни кораби в Бургас. Преди две седмици обаче процедурата за изграждане на пътнически терминал на пристанище Бургас беше прекратена, тъй като ценовата оферта на единствения допуснат кандидат е била по-висока от индикативната стойност, а от "Пристанищна инфраструктура" не дадоха еднозначен отговор дали процедурата ще бъде подновена, или Несебър ще остане единствена възможност.

   Въпреки тези предимства на пристанището в Несебър кандидатът е само един - консорциумът "Видмар", който се свързва с Цветан Василев. Съдружници в него са "Водстрой 98" и "Марков и син". Първата компания се контролира от Иван Мирински, който чрез своята "ПМ Контрол" през 2008 г. придобива 96% дял за 2 млн. лв. Сделката е финансирана с банков заем от КТБ. Според отчета на "Водстрой" за 2011 г. то има заеми за общо 20.8 млн. лв. от КТБ, а справка в Имотния регистър показва, че централата му на софийската ул. "Шандор Петьофи" 13-15 е ипотекирана в банката. През 2011 г. "Водстрой 98" приватизира "Промишлено строителство холдинг" за 12 млн. лв. и заедно с него е активен участник във всевъзможни инфраструктурни обществени поръчки, често в консорциуми и с други играчи. Другият съдружник, "Марков и син", е малка бургаска компания за морско агентиране, собственост на "МВМ консултинг", което е еднолично дружество на Магдалена Трайкова. Това обаче е отскоро, тъй като тя придобива компанията на 17 октомври (седмица преди създаване на консорциума) за 50 хил. лв. Магдалена Трайкова е управител на "Бояна пропърти мениджмънт", изцяло дъщерно дружество на "Инвест мениджмънт", което е компания на фамилния "Тръст Василеви" - собственост на Цветан Василев, съпругата му Антоанета и дъщеря им Радосвета. На 23 октомври "МВМ консултинг" е придобила и самото "Бояна пропърти мениджмънт" за неизвестна сума.

    Откъде идват корабите

Името на мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка се спряга и около концесията на един от терминалите в Русе - Русе-запад (10 корабни места), като според няколко независими източника зад подадената оферта стои русенската корабостроителница, която се намира точно на терминала. Името на кандидатствалия консорциум не може да се открие в публичните регистри, като вероятно обяснение е то да е прекръстено впоследствие.

   Мажоритарен собственик на "Корабостроителница Русе" е компанията "Шип инвест", която е регистрирана на софийската ул. "Дебър" 17. Там е и седалището на "Бромак", която е еднолична собственост на Цветан Василев и чрез нея той е мажоритарен акционер в КТБ. "Шип инвест" е собственост на "Афлик България" и "Вивес", което също е имало регистрация на този адрес. "Вивес" е собственост на Александър Цветков (90%) и Бисер Лазов (10%), а предишен собственик е Венета Николова. През 2007-2008 г. тя е в управата на "Нова българска медийна група", а "Вивес" притежава 50% от дружеството, като останалите са на Ирена Кръстева. Отделно според данни в Търговския регистър "Корабостроителница Русе" е заложена срещу кредит в КТБ.

   Сигнал за интереса на банкера към пристанището в града е и регистрирното в началото на 2011 г. "Порт инвест Русе". То е еднолична собственост на "Афлик България", което на свой ред има само един акционер, регистрираната във Великобритания Afflick Limited. В борда на "Афлик" е Бисер Лазов, който е съдружник с Цветан Василев в "Естейд" и е в управата на редица свързани компании, включително и в "Мел финанс" (заедно с Цветан Василев). Друг директор в дружеството е бил наскоро починалият член на надзора на КТБ Янчо Ангелов.

   Изискванията на министерството за терминала в Русе все пак са по-високи от тези в Несебър. Кандидатът трябва да инвестира минимум 7.4 млн. лв. по време на концесията, като 4.6 млн. лв. от тях трябва да са инвестирани през първите 6 години. Това всъщност е първият опит за отдаване на части от русенското пристанище на концесия. Наскоро стана ясно, че пътническият терминал там също ще бъде предложен на частни компании, но процедурата за него е в по-ранна фаза.

   Още и още пристанища

Най-интересното от дунавските пристанища, пуснати на концесия, обаче е това в Лом. Изискванията за инвестиции в него са и най-сериозни - минимум 6.38 млн. лв. за първите четири години, а налетите средства от петата година до края на срока на концесията трябва да са над 16 млн. лв. Според експерти от транспортния бранш бившето пристанище на товарите на "Кремиковци" е с най-голям индустриален потенциал. То е на запад от най-плитките участъци на реката и позволява по-лесното извозване към Западна Европа. Товарите, преминали през него, нарастват през първата половина на 2012 г. спрямо същия период на 2011 г. с около 10%, като най-голям ръст има при зърното. Първият опит за отдаването му на концесия започна през 2007 г. Тогава за пристанището се бореха хазартният бос Васил Божков, активният в енергетиката Христо Ковачки и собственикът на ОЦК - Кърджали, Валентин Захариев. Процедурата обаче стигна до задънена улица.

   Никой от тях вече няма интерес към терминала. Сега такъв е заявен под формата на оферта от Параходство "Българско речно плаване" чрез наскоро учреденото "Порт Инвест", което е 100% собственост на параходството, част от групата "Химимпорт". Това няма да е първото пристанище на холинга. През дружествата "Порт Балчик" и "Пристанище Леспорт" холдингът държи съответните морски концесии. На Дунава (през БРП) пък управлява фериботния терминал във Видин, както и терминала Видин-север, който беше отдаден преди две години след дълга съдебна сага.

Сега логично БРП кандидатства и за последните 2 кейови места на пристанището (Видин-юг), които се използват за разтоварването на въглища. Странното в случая е, че най-малката пристанищна хапка е привлякла най-много кандидати. От бъдещия концесионер се изискват задължителни инвестиции в размер не по-малко от 6.110 млн. лв. без ДДС за срока на концесията – максимум 35 години, като поне 5.060 млн. лв. трябва да са вложенията през първите десет години.

Дали кандидатите ще получат концесиите по Дунава и в Несебър ще стане ясно до края на 2012 г. за Видин-юг, Русе-запад и Несебър, когато се очаква решението на изборните комисии към министерство на транспорта да преминат през Министерския съвет. Съдбата на Лом пък трябва да стане ясна в началото на 2013 г.

За съжаление правилникът за прилагане на Закона за концесиите забранява даването на информация по отношение на кандидатите, офертите и т.н. до момента, в който изборът не бъде направен. С други думи - твърде късно за всякакъв обществен дебат по стратегиите на кандидатите за развитие на концесионираните от тях обекти. Нищо че според самия Закон за концесиите принцип номер едно е процедурите да бъдат публични и прозрачни. И нищо че често става въпрос за обекти от огромно икономическо и обществено значение. Представете си, че следващия път става въпрос за летище София.